Крес

— Разбира се. — Торин посочи към коридора. — Благодарим ви за помощта.

— За мен беше удоволствие. Останете, колкото желаете.

Фатин се поклони и излезе от стаята, а плитката й се разлюля. Щом вратата се затвори зад нея, Торин изгледа навъсено императора.

— Защо ви трябваше да й давате тази информация? Необмислено е да разпространявате подобни слухове, преди да имаме потвърждение, че лекарството действа, не вреди и може да бъде произведено.

— Знам — примири се Каи. — Просто ми се стори редно да й кажа. Спомена лотарията и аз осъзнах колко много хора продължават да умират, но не защото са били погубени от болестта, а защото ние ги убиваме, докато се мъчим да открием лекарство. А през цялото време лекарство има, само че ние нямаме достъп… — Очите му се разшириха. — Звезди. Лекарството на кралицата!

— Моля? Не ви разбирам.

— Синдер беше тук в деня, когато дадох лекарството на доктор Ърланд. Той трябва да го е дал на нея, а тя е отишла право в изолатора — нали е знаела, че има имунитет. Занесла го е на сестра си — опитала се е да спаси момичето. Но сигурно е закъсняла и затова е дала лекарството на онова малко момче, Чанг Сунто. — Каи поклати глава, изненадан колко много му олекна, когато проумя всичко. Улови се, че се усмихва. — Настойникът й бърка. Синдер не е взела чипа на сестра си, защото е ревнувала или е искала да открадне самоличността й, нито нещо друго от този род. Взела го е, защото е обичала Пеони.

— И според вас да изрежеш чипа на любим човек е нормална постъпка, така ли?

— Сигурно по някакъв начин се е досетила, че андроидите събират чиповете и ги дават на лунитяните. Възможно е да е била в шок. Но не вярвам, че е действала, подтиквана от зла умисъл.

Каи се тръшна на стената, усещайки, че току-що бе открил важен ключ към загадката, която представляваше Лин Синдер.

— Трябва да кажем на Фатин-джи и останалите, че няма нищо свръхестествено в оздравяването на Чанг Сунто. И то потвърждава, че лекарството на кралицата действа, а те може би ще могат да използват тази информация в изследванията си. Сигурно ще им е от полза…

Каи удари с лакът нетскрийна и до него затрептя някакъв образ. Той отскочи настрани, тъй като холографът, проектиран от екрана, се завъртя на една ръка разстояние от него.

Образът беше на момиче в естествен ръст, а отделните му слоеве блещукаха и се смесваха един с друг. Кожата и съединителната тъкан се сливаха със стоманените крак и ръка. В нервната система се вплитаха жици. Силиконовите клапи на сърцето изпомпваха синя кръв. Холографът прецизно указваше онова, което не беше естествено у момичето — всички изкуствени органи светеха слабо в синьо, тъй че даже и неопитното око можеше да разбере.

Киборг.

Каи отстъпи назад, зяпаше я, чувстваше се объркан. Дори очите й светеха слабо в синьо, заедно с очните нерви, които стигаха чак до задната част на мозъка й, където се помещаваше метална пластинка с отверстия, кабели, жици и вратичка, даваща достъп до задната страна на черепа й.

Настойникът на Синдер беше казала, спомни си младият мъж, че тя не може да плаче, но той никога не си беше помислял… никога не беше очаквал това. Очите й, мозъкът й…

Каи извърна поглед встрани и прокара длан през лицето си. Това беше посегателство, някакво ужасно воайорство и внезапната вина го накара да поиска завинаги да изтрие гледката от съзнанието си.

— Екран, изключи се.

Безмълвието ги погълна и Каи се запита дали и Торин чувстваше същата вина като него, дали е бил обзет от същото грозно любопитство.

— Добре ли сте, Ваше Величество?

— Добре съм. — Каи преглътна. — Ние знаехме, че тя е киборг. Нищо от видяното не би следвало да ме изненадва. Просто не очаквах, че е толкова много.

— Съжалявам. — Торин мушна ръце в джобовете си. — Знам, че невинаги съм бил справедлив, когато е ставало дума за Лин Синдер. От момента, в който ви видях да разговаряте с нея на бала, все се тревожа, че тя ненужно отвлича вниманието ви, а вие още тогава имахте толкова грижи на главата си. Но… очевидно е, че чувствата ви към момичето са истински, и аз съжалявам за всичко, което се случи оттогава насам.

Каи сви рамене неспокойно.

— Работата е там, че дори аз самият не знам дали чувствата ми към нея са истински, или всичко е било просто номер.

— Ваше Величество, лунната дарба не е безгранична. Ако Лин Синдер ви е вменила тези чувства против волята ви, то тогава те нямаше да ви вълнуват и в този момент.

Каи гледаше втренчено. Той срещна погледа на Торин.

— Мен не ме… — Той преглътна, а червенината тръгна нагоре по врата му. — Толкова ли е очевидно?

— Както кралица Левана обича да подчертава, вие сте все още млад и не умеете добре да прикривате емоциите си, както правим ние. — Торин се усмихна и закачливият поглед изви крайчетата на очите му. — Но честно казано, според мен това е едно от положителните ви качества.

— Каква ирония само! — Каи завъртя очи. — Струва ми се, че на първо място тази е причината да харесам толкова много Синдер.

— Това, че не умее да прикрива емоциите си?