Крес

— Има ли нещо ново по новините?

— Да, всъщност два интересни развоя.

Нетскрийнът на стената светна. От едната страна стоеше статичен формуляр за поръчки, а най-отгоре беше надписът ПОВЕРИТЕЛНО. Въпреки искрицата любопитство, която той предизвика, вниманието на Синдер незабавно бе привлечено към другия екран и снимката на Каи.

Императорът настоява за незабавно прекратяване на лотарията за киборги.

Сърцето на Синдер подскочи и тя скокна от щайгата, за да вижда по-добре. При самото споменаване на лотарията спомените й нахлуха в главата. Андроидите я отвеждат, събужда се в стерилната болнична стая, вързана за масата, в главата й е натикан насила детектор за определяне на съотношението човек-машина, а във вената й е забодена игла.

Статията започваше със запис от пресконференцията на Каи, застанал зад една трибуна.

— Пусни записа.

— Тази промяна в политиката по никакъв начин не означава, че сме изгубили надежда — казваше Каи. — Ние не се отказваме да намерим лек за летумозиса. Моля ви, имайте предвид, че през последните месеци нашият екип направи смайващ напредък и аз съм уверен, че сме на прага на пробив. Искам всички онези, които страдат от болестта или имат близки, борещи се с нея в този час, да знаят, че това не е знак за поражение. Ние никога няма да се откажем, докато не изкореним летумозиса от нашето общество.

Той замълча, а светкавиците, които се отразяваха в знамето на Републиката зад него, подчертаха тишината.

— Неотдавна беше представено до вниманието ми, че използването на киборги за подпомагането на нашите изследвания е остаряла практика, която не е нито необходима, нито оправдана. Ние сме общество, което цени човешкия живот. Всеки човешки живот. Целта на нашите изследвания е да спре изтичането на този живот по възможно най-бързия и хуманен начин. Лотарията вървеше срещу тази ценност и аз мисля, че омаловажаваше всичко, което сме постигнали за тези сто двадесет и шест години от създаването на страната ни. А нашата страна се издига върху основите на равенството и единството, а не върху предразсъдъците и омразата.

Синдер гледаше Каи с прималели колене. Копнееше да вмъкне ръцете си вътре в екрана, да го обгърне в тях, да му каже благодаря ти. Но на хиляди километри от него, вместо Каи тя откри, че прегръща себе си.

— Очаквам, че това решение ще предизвика критика и бурни реакции — продължи Каи. — Напълно съзнавам, че летумозисът е проблем, който засяга всеки един от нас, а моето решение да прекратя лотарията, без да обсъдя въпроса с правителството ми и вашите представители, е едновременно неочаквано и нетрадиционно. Но аз не мога да стоя със скръстени ръце, докато киборгите насила биват принуждавани да жертват живота си заради погрешното вярване, че той има по-ниска стойност от този на техните съграждани. Екипът от учени в областта на летумозиса ще разработи нови стратегии, за да продължи своето проучване. В двореца сме оптимисти, че тази промяна няма да забави изследванията, които текат в момента. Ние ще продължим да приемаме доброволци за изследванията ни. На екрана долу са посочени контакти за всекиго, който иска да научи повече за набирането на доброволци. Благодаря ви, днес няма да отговарям на въпроси.

Каи слезе от подиума, а на негово място се качи прессекретарят му, опитвайки се да укроти шумната тълпа. Синдер потъна на пода. Не можеше да повярва на чутото току-що. Речта на Каи не касаеше единствено летумозиса, изследванията, медицинските процедури. Речта му засягаше равенството. Правата. Загърбването на омразата. С една реч, дълга не повече от три минути, Каи бе започнал да разрушава съществуващите от десетилетия предразсъдъци към киборгите.

Заради нея ли бе произнесъл речта?

Тя изкриви лицето си, като се питаше дали задаването на такъв въпрос не беше егоцентрично от нейна страна. Та нали това изявление щеше да спаси живота на безброй много киборги. То щеше да издигне нови критерии за правата на киборгите и отношението към тях. Разбира се, речта нямаше да реши всичко. Законът за киборгите още беше в сила, а според него те бяха собственост на своите опекуни, той ограничаваше свободата им. Но речта все пак беше нещо. Беше начало.

Но въпросът се връщаше отново и отново. Заради нея ли бе произнесъл речта?

— Знам — каза Ико със замечтаност в гласа, въпреки че Синдер не си бе отворила устата. — Прекрасен е.

Когато Синдер успя да се съсредоточи дотолкова, че да прегледа набързо остатъка от статията, тя видя, че Каи се бе оказал прав. Враждебността вече се надигаше. Журналистът беше написал язвително критична статия в защита на лотарията и в нея обвиняваше Каи в несправедливост и специално отношение. Макар че не споменаваше Синдер направо, беше чисто и просто въпрос на време, докато някой друг го стореше. Каи бе поканил киборг на годишния бал и те щяха да използват това срещу него. Щяха да го атакуват заради решението му. И то с ярост.

Но въпреки това той бе направил избора си.