Крес

— Не, че не се е и опитвала. Или поне на мен така ми се струваше. — Каи се облегна върху масата за прегледи и опипа стерилната хартия, а тя изшумоля под пръстите му. — Понякога си мисля, че всички около мен се преструват. Лунитяните най-много от всички. Левана и свитата й… Всичко в тях е толкова неистинско. Та аз съм сгоден за Левана, а дори още не знам как изглежда в действителност. Но не са само те. Да вземем другите лидери от Съюза и дори членовете на собственото ми правителство. Всеки се опитва да впечатли останалите. Всички гледат да излязат по-умни, по-самоуверени, отколкото са в действителност. А после се появи Синдер. — Каи прокара ръка през косата си. — Едно напълно обикновено момиче с напълно обикновена професия. Тя винаги беше изцапана с мръсотия и грес, но щом трябваше да се поправи нещо, беше ненадмината. Шегуваше се с мен, като че говореше с нормален мъж, а не с принц. Всичко у нея беше толкова неподправено. Или поне аз така си мислех. А после се оказа, че и тя е като всички останали.

Торин отиде до прозореца, който гледаше към стаята за болни.

— И въпреки всичко вие се опитвате да намерите причина да вярвате в нея.

Абсолютна истина. Цялото това приключение беше подкладено от обвиненията на Торин, че Каи не знае нищо за Лин Синдер. И ето на, дори сега когато знаеше, че тя е киборг и лунитянка, той пак отказваше да повярва, че всичко около нея се е градяло върху някаква заплетена измама.

А с идването си тук Каи наистина бе научил някои неща.

Беше научил, че Синдер има имунитет срещу летумозиса и че това сигурно важи за всички лунитяни.

Беше научил, че кафявите очи, които проникваха в сънищата и мечтите му, са били направени от човек или най-малкото — някой е бърникал в тях.

Беше научил, че настойникът на Синдер е продала тялото й заради изследванията, че тя е обичала сестра си и че лотарията все още действаше. И всеки ден докарваше киборги в лабораториите. Жертваше живота им, за да открият лекарство, което кралица Левана вече притежаваше.

— А защо киборги? — пророни тихо той. — Защо използваме киборги в лотарията?

— При цялото ми уважение, Ваше Величество — въздъхна Торин, — наистина ли смятате, че това е най-важният въпрос, който трябва да ви занимава в момента? Предвид сватбата, договора, войната…

— Да, смятам. Въпросът е логичен. Как така обществото ни е решило, че техният живот струва по-малко от нашия? Аз нося отговорност за всичко, което става в страната, за всичко. И когато нещо подобно засяга гражданите…

Мисълта го удари като куршум.

Киборгите не бяха граждани. Тоест бяха… Всичко беше много объркано. Бяха станали граждани, след като преди десетилетия дядото на Каи бе въвел Закона за защита на киборгите. Законът беше приет след редица опустошителни престъпления, извършени от киборги, които предизвикаха широка омраза сред хората и породиха катастрофални бунтове във всички големи градове на Републиката. Протестите може и да бяха започнали с жестоките действия на киборгите, но те бяха резултат от пренебрежението към тях, което от поколения насам растеше. Години наред хората се оплакваха от нарастващия брой на киборгите, а повечето от тях получаваха операциите си от парите на данъкоплатците.

Киборгите бяха прекалено умни, оплакваха се хората. Те измъкваха изпод носа заплатата на обикновения човечец.

Киборгите притежаваха различни умения. Те взимаха работните места на трудолюбивите, обикновени хорица.

Киборгите бяха прекалено силни. Трябваше да им се забрани да участват в спортни състезания наравно с обикновените хора, защото имаха предимства, а това не беше справедливо.

И тогава една малка група от киборги тръгна да върши насилия, да руши, да краде, за да покаже колко опасни могат да станат.

Ако докторите и учените ще продължават да извършват такива операции, казваха хората, тогава трябваше да се наложат някакви ограничения върху техния вид. Те трябваше да бъдат контролирани.

Каи беше учил за всичко това, когато беше на четиринадесет. Той бе приел, че законите са прави. Винаги е бил убеден, както и дядо му преди него е бил убеден, че правото очевидно е на страната на хората. Трябваше да има специални закони и наредби за киборгите, които да гарантират сигурността на хората.

Но така ли беше наистина?

До този миг той не се бе замислял по въпроса.

Каи осъзна, че се бе взирал в празната маса с притиснати в челото юмруци. Сега се обърна и поизправи малко раменете си. Торин го наблюдаваше с неизменния си мъдър поглед, който така често го докарваше до лудост, и чакаше търпеливо Каи да подреди мислите си.

— Възможно ли е законите да са погрешни? — попита той странно разтревожен, като че ли сипеше хули срещу вековните традиции на семейството и страната си. — За киборгите?

Без да загатва какви мисли се въртяха в главата му по въпроса на Каи, Торин дълго се взира в него, докато накрая въздъхна.

— Законът за киборгите е бил написан с най-добри намерения. Хората са почувствали необходимост да контролират растящия брой киборги. Насилието никога повече не е стигало такива нива както по онова време.