Крес

— Синдер? — обади се Ико. — Мина ли вече на дроидите компаньонки?

— Извинявай — Синдер примигна. — Какво?

Екранът се смени и на преден план се показа първият документ. Синдер разклати глава, че да проясни мислите си. Съвсем беше забравила за поръчката с гриф „Поверително“, за която Ико искаше да й каже.

— О, да. — Тя се надигна. По-късно щеше да мисли за Каи и решението му. Първо трябваше да намери начин да предотврати сватбата му с Левана. — Какво е това?

— Поръчка от двореца отпреди два дни. Попаднах случайно на нея, докато се опитвах да намеря поръчката за цветаря. Можеш ли да повярваш, че кралицата си е поръчала букет от лилии и листа от хоста. Скука. Аз бих си избрала орхидеи.

— Намерила си поверителна поръчка от двореца, така ли?

— Да, намерих. Благодаря ти, че забеляза. На път съм да стана доста способен хакер. Не че имам с какво друго да се занимавам.

Синдер разгледа внимателно формуляра. Това беше договор за наем, сключен с най-големия световен производител на дроиди компаньонки, чийто главен офис се намираше точно до Ню Бейджин. За деня на сватбата дворецът беше поръчал шестдесет компаньонки, но само от модел „Реалност“, които имаха нормален цвят на очите и различна конструкция на телата. Идеята беше, че подобни несъвършенства (както ги наричаше компанията) правеха преживяването с компаньонката по-натурално.

Няколко секунди бяха нужни на Синдер, за да разбере целта на поръчката.

— Ще използват дроидите за обслужващ персонал на сватбата, защото лунитяните не могат да ги манипулират. Умно.

— И аз това си помислих — обади се Ико. — Според договора компаньонките ще бъдат докарани на компаниите за цветя и храна в утрото на сватбата и ще бъдат вкарани тайно в двореца заедно с човешкия персонал. Е, в документа не се използва изразът „вкарани тайно“.

Поръчката не успокои Синдер кой знае колко за сватбата, но тя остана доволна, че дворецът взимаше предпазни мерки срещу лунните си гости. Момичето се зачете във формуляра за поръчката и указанията за доставката и тогава извика.

— Какво има? — попита Ико.

— Хрумна ми идея! — Синдер направи крачка назад, докато я превърташе в главата си. Идеята й беше още прекалено сурова и объркана, за да е сигурна, че е добра, но на пръв поглед… — Ико, това е то! Така ще се промъкнем на Луна.

— Не разбирам — лампите присветнаха.

— Ще се скрием на някой кораб, който отива на Луна. Така ще ни вкарат тайно — точно като тези андроиди, които ще бъдат вмъкнати в двореца.

— Май пропускаш, че всички кораби, които отиват на Луна, са лунни. Как ще се качиш на борда им?

— В момента всички те са лунни. Но ми се струва, че знам как можем да променим това.

Новините на екрана смениха мястото си и на преден план в центъра се показа тиктакащият часовник.

— А това ще ни помогне ли да спрем сватбата?

— Да, в известен смисъл. — Синдер вдигна пръста си. — Ако успеем да отложим сватбата и кралица Левана стане домакин на церемонията на Луна, тогава всички земни гости ще трябва да отидат там, както лунната аристокрация сега пристига тук.

— И тогава ти ще се качиш на някой от техните кораби, така ли?

— Стига планът ни да сполучи. — Синдер взе да крачи напред-назад в товарното помещение, а умът й гореше при мисълта, че й предстоеше да се захване с новия план. — Но първо трябва да накарам Каи да ми повярва. Ако той съумее да убеди Левана да смени мястото… — Като дъвчеше вътрешната страна на бузата си, Синдер хвърли поглед към записа от пресконференцията: заглавието потвърждаваше, че императорът наистина бе сложил край на лотарията. — Пак ще трябва да се вмъкнем в двореца, но повече без никакви фокуси за отвличане на вниманието и контрол над медиите. Всичко трябва да стане ловко. Тайно.

— Ох, сетих се! Трябва да се представиш за гостенка! Тогава ще имаш извинение да си купиш и хубава рокля.

Синдер понечи да възрази, но се разколеба. Идеята не беше за изхвърляне, стига да успееше да задържи обаянието си толкова дълго, че никой да не я разпознае.

— Ще трябва да се пазя от дроидите. А и освен това ще са ни нужни покани.

— Аз ще се погрижа. — Формулярът за поръчката изчезна и на негово място се показа списък с имена. — Преди два-три дни един клюкарски канал качи списък на всички гости. Знаеш ли, че ще разпратят до тях истински хартиени покани? Много изискано.

— Прилича ми на разточителство — измърмори Синдер.

— Може и така да е — призна Ико, — но пък не е трудно да се откраднат. Колко ще ни трябват? Две? Три?

Синдер взе да отброява на пръсти. Една за нея. Една за Вълка… ако имаха късмет. Ако ли не… Дали щеше да е по-добре да отиде сама, или да вземе доктора със себе си? И дори Хиацинт? Но Левана и антуражът й щяха да разпознаят и двамата, а Синдер не вярваше, че мъжете можеха да създадат достатъчно силно обаяние, че да се скрият.

Оставаше й да се надява, че дотогава Вълка щеше да се оправи.

— Две — отвърна тя. — И дано имаме късмет.