Крес

Имената и титлите се заредиха надолу по екрана. Дипломати и политически представители, знаменитости и медийни коментатори, предприемачи и големи, големи богаташи. Синдер си помисли, че сватбата се очертваше да бъде много скучна. И тогава Ико изпищя. С метален вик, идващ от прегрял процесор и пламнали в огън жици, който пробиваше тъпанчетата. Синдер си запуши ушите.

— Какво? Какво има?

Списъкът с имената спря и Ико оцвети в жълто един ред.

Лин Адри и дъщеря И’Лин Пърл. Ню Бейджин, ИР, Земя

Със зейнала уста Синдер свали ръце от ушите си.

Лин Адри? И Пърл?

От спалните каюти на екипажа се чу тропот от стъпки и в товарното с ококорени очи се показа Хиацинт.

— Какво стана? Защо пищи корабът?

— Нищо няма. Всичко е наред — запъна се Синдер.

— Не, нищо не е наред! — викна Ико. — Как са могли да ги поканят? По-голяма несправедливост не съм виждала в целия си програмиран живот! А повярвай ми, аз съм виждала много големи несправедливости!

Хиацинт въпросително повдигна вежди към Синдер.

— Тъкмо научихме, че бившият ми настойник е получила покана за сватбата. — Момичето отвори раздела до името на мащехата си, като си мислеше, че сигурно е станала грешка.

Но, разбира се, грешка нямаше.

Лин Адри бе получила награда от осем хиляди униви и официална покана за сватбата на императора в знак на благодарност за помощта й в настоящето преследване на осиновената й дъщеря Лин Синдер, от която тя се бе отказала официално.

— Защото ме продаде — изсмя се тя презрително. — Представи си.

— Виждаш ли? Несправедливо е. Ние сме седнали тук, излагаме живота си на опасност, за да спасим Каи и цялата планета, а Адри и Пърл получават покани за кралската сватба. Погнусена съм. Дано да си залеят хубавите рокли със соев сос!

Тревогата на Хиацинт бързо премина в раздразнение.

— Знаеш ли, че корабът ти има някои налудничави приоритети?

— Ико! Казвам се Ико. И ако не спреш да ме наричаш „кораб“, ще се погрижа, когато се къпеш, да ти тече само студена вода, разбра ли ме?

— Да, мисли си ги тези, докато аз отида да ти развинтя високоговорителите.

— Какво? Не можеш да ми запушиш говорителите. Синдер!

Синдер вдигна ръце.

— Никой нищо няма да развинтва! — и тя изгледа кръвнишки Хиацинт, но той само сви рамене. Тя вдигна очи нагоре. — Боли ме главата от вас, а се опитвам да мисля.

Хиацинт се подпря на стената и скръсти ръце на гърдите си.

— Знаеш ли, че аз бях там в онази нощ, на бала на Републиката?

— Как бих могла да забравя? — Клепачът й потрепна. Синдер не мислеше често за това, не и откакто той застана на тяхна страна, но понякога, когато поглеждаше към него, не можеше да не си спомни как именно той я бе сграбчил и държал в лапите си, докато Левана се бе надсмивала над Каи и се пазареше с живота на Синдер.

— Поласкан съм. Работата е там, че и теб човек лесно не може да те забрави — в онази нощ те унижиха публично, почти те простреляха в главата, а накрая те арестуваха. Затова ме учудва, че се мъчиш всячески да измислиш начин да се върнеш в двореца.

Синдер размаха ръце във въздуха.

— И на теб не ти хрумва ни една причина защо бих поискала да отида на сватбата, така ли?

— Искаш още един вихрен танц с играчката си, преди той да стане собственост на Левана? Ти доста примираше по него на…

Синдер го удари с юмрук. Хиацинт залитна и се подпря на стената. Засмя се и вдигна ръка към лицето си.

— Да не би да те жегнах по някой оголен нерв? Или по някоя жица? Нали си имаш достатъчно и от двете?

— Каи не е играчка и не е собственост на Левана. Посмей да обидиш още веднъж него или мен и тогава ще те ударя с металния си юмрук.

— Дай му да се разбере, Синдер! — викна радостно Ико.

Хиацинт свали ръката си и на лицето му се показа червенина.

— Какво толкова се интересуваш от сватбата? Тя не е твой проблем.

— Разбира се, че е мой проблем! Ако не си го забелязал, кралицата ви е тиранин! Републиката може и да не ме иска повече, но това не означава, че ще оставя Левана да дойде тук долу, да впие ноктите си в страната ми и да разруши всичко в нея, както е разрушила вашата страна.

— Нашата — напомни й Хиацинт.

— Нашата.

— Значи това било. — Хиацинт тръсна глава, отмятайки един кичур коса от лицето си. — Свръхпламенен патриотизъм към страната, която се мъчи да те залови в този час, докато разговаряме? Някои от жиците ти ще да са прегрели. В случай че не си го проумяла, само кракът ти да стъпи на територията на Републиката, тозчас ще си мъртва.

— Благодаря ти за звездното доверие, което ми гласуваш.

— А ти не изглеждаш като някое от онези момичета, готово да се жертва заради преувеличените си заблуди относно истинската любов. Тогава какво криеш от мен?

Синдер се извърна.

— О, хайде. Моля те, не ми казвайте, че се вманиачаваш по сватбата само защото си мислиш, че си влюбена в него?

— Влюбена съм — обади се Ико. — До полуда.

Синдер заразтрива слепоочията си. Помълчаха неловко, докато Ико каза:

— Нали все още говорим за Каи?

— Ама вие откъде я изкопахте тази? — викна Хиацинт и посочи към говорителите на тавана.