Крес

— Не правя това само заради Каи. — Синдер отпусна ръката до тялото си. — Правя го, защото аз съм единствената, която може да го направи. Ще сваля Левана от трона. И ще се погрижа да не нарани никого.

Хиацинт я зяпна така, като че на главата й тъкмо бе изникнала ръка на андроид.

— Ти да не си мислиш, че си в състояние да свалиш Левана от трона?

Синдер изпищя и замахна с ръка във въздуха.

— Нали това е цялата идея! А ти не мислиш ли така? Не е ли това причината, поради която ни помагаш?

— Звезди, не! Да не съм луд! Тук съм, защото видях възможност да се измъкна от онази чародейка, без да ме убият и… — Той млъкна.

— Кажи де! Какво?

Устата му се раздвижи.

— Какво „и“?

— И защото Нейно Величество щеше да поиска това от мен, макар че сега ще загине заради желанието си.

— Какво? — бръчки прорязаха челото на Синдер.

— А аз съм закотвен тук с вас и този глупав твой план, който ще ни върне обратно в изходна позиция, право в ръцете на кралица Левана.

— Как… но… Нейно Величество ли? Ти за кого говориш?

— За принцеса Зима. Ти за кого мислиш?

— Принцеса… — Синдер се дръпна крачка назад от него. — Говориш за доведената дъщеря на кралицата, така ли?

— Оооо — изви Ико.

— Да! Ако не си забелязала, друга принцеса нямам. А ти за кого си помисли, че говоря?

Синдер преглътна. Погледът й се стрелна към нетскрийна, където първоначалният им план отдавна беше затрупан под новините и онзи отвратителен часовник. Те така и не бяха казали на Хиацинт за намеренията си да прекъснат сватбата и да обявят истинската й самоличност пред света.

— Хъм. За никого — тя се запъна и се почеса по китката. — Значи… когато ми каза, че си предан на „твоята принцеса“… ти си говорел за нея. Така ли?

Хиацинт впи поглед в нея, като че се опитваше да проумее защо ли си губи времето с такъв идиот.

Синдер се покашля.

— Да, ясно.

— Трябваше да оставя Сибил да те залови — измърмори той и поклати глава. — А аз си помислих, че принцесата сигурно ще се гордее с мен, когато научи, че съм се обърнал срещу Сибил. И ще одобри решението ми. Но кого ли заблуждавам? Та тя никога не ще узнае.

— А ти… ти обичаш ли я?

Той я изгледа свирепо, сякаш тя го отвращаваше.

— Не се опитвай да ме вкараш в сладникавите си психодрами. Аз съм дал клетва да я защитавам. Но как да си върша задълженията от тук долу?

— Да я защитаваш? От какво? От Левана ли?

— И от нея също.

Синдер се строполи върху една от щайгите. Чувстваше се, като че бе пробягала половината пустиня. Тялото й беше изцедено, умът й беше изтощен. Хиацинт не даваше пукната пара за нея — той беше предан на доведената дъщеря на кралицата. А тя дори не знаеше, че принцесата има хора, които са й предани.

— Помогни ми — каза тя, без да крие умоляващите нотки в гласа си. — Кълна ти се, мога да спра Левана. Мога да те върна на Луна, където ти ще защитиш твоята принцеса. Или каквото там трябва да сториш. Но имам нужда от помощта ти.

— Това е съвсем очевидно. Ще ме въведете ли в този чуден ваш план?

— Може би. — Синдер преглътна. — Все някога.

Той поклати глава, сякаш искаше да се разсмее, и посочи навън към улиците на Фарафра.

— Отчаяна си, защото най-силният ти съюзник в момента лежи в безсъзнание под въздействието на упойващи лекарства.

— Вълка ще се оправи — каза Синдер с повече вяра, отколкото беше очаквала. После въздъхна. — Отчаяна съм, защото трябва да събера колкото се може повече съюзници.

Глава тридесет и шеста

Тази нощ отново спряха и Крес получи малко хляб, сушени плодове и вода. Тя се вслушваше в звуците от лагера навън и се опита да поспи, но сънят идваше на пресекулки.

Потеглиха отново на път рано на другата сутрин.

Малко по малко Крес взе да губи вяра, че Трън ще я спаси. Пред очите си все виждаше как той прегръща другата жена и си въобразяваше, че е останал доволен, задето немощният, наивен лунен щит вече не е негова грижа.

И дори фантазиите, които толкова години наред бяха я утешавали и ободрявали на сателита, сега отслабваха все повече. Крес не беше смел и силен воин, готов да защитава справедливостта. Тя не беше най-красивото момиче на земята, което можеше да събуди съчувствие и уважение и у най-коравосърдечния злодей. И дори не беше девойка, която знаеше, че героят все някой ден ще я избави от страданията й.

И вместо в мечти Крес прекарваше часовете в агония, питайки се дали щеше да стане робиня, слуга, угощение за канибали, човешко жертвоприношение, или щяха да я върнат на кралица Левана, за да я подложат на мъчения заради предателството й.

Най-накрая, на втория ден от отвличането й, привечер автомобилите спряха и вратите се отвориха. Крес се сви от светлината, опита се да избяга навътре, но я заловиха и я изтеглиха навън. Тя падна на колене. Болката прониза гръбнака й, но без да обръща внимание на хленча й, похитителят й я вдигна на крака и завърза ръцете й.