Крес

Крес отново зарида.

— Не ми казвай, че с Карсуел сте се сдърпали, след като оцеляхте във великата Сахара заедно?

— Той не е — тя сниши глава и загледа как в пукнатините между глинените павета се промъкваше пясък…

— Какво не е? — Джина я хвана за ръката.

— Нищо, нищо. Все едно — и Крес подсмъркна в ръкава си.

Последва мълчание, а после Джина заговори бавно:

— Вие не сте женени, нали?

Крес стисна зъби и поклати глава. Джина нежно я погали по ръката.

— Всички ние си имаме своите тайни и аз мога да се досетя защо не искаш да споделиш своята. Ако изляза права, не бих те винила за лъжата. — Жената се наведе по-близо, тъй че челото й се опря в къдравата коса на Крес. — Ти си лунитянка, нали?

Крес се спъна и замръзна на място. Откъсна се от нежните ръце на Джина, а инстинктът й каза да побегне, да се скрие. Но по лицето на Джина имаше толкова много съчувствие, че паническият ужас бързо се изпари.

— Чух да се говори за падналия сателит. Помислих си, че сигурно си ти. Но не се бой. — И тя отново поведе Крес. — Лунитяните тук не са рядкост. А мнозина от нас дори започнаха да благодарят, че ги има.

Крес вървеше с неуверени стъпки до нея.

— Така ли?

Жената наклони глава на една страна и присви очи към Крес.

— Открихме, че вашите хора искат да водят затворен живот. Най-сетне, след всички перипетии да стигнат на Земята защо им е да рискуват да ги заловят и отново да ги върнат на Луната?

Крес се остави на Джина да я води напред, докато я слушаше с изненада как разумно говореше за всичко. Земните медии бяха втълпили в главата й, че омразата към лунитяните се шири навред и тя никога няма да бъде приета тук. Ами ако това изобщо не беше вярно?

— Дано не те обидя с въпроса си — продължаваше Джина, — но ти нямаш дарба, нали?

Момичето кимна безмълвно и остана изненадано от самодоволната усмивка, която премина по лицето на Джина, сякаш тя от самото начало се бе досетила.

— А, ето го и Нилс.

Мислите на Крес се въртяха. Като си помислеше, че от самото начало са могли да им кажат истината… но, не, Трън си оставаше издирван престъпник. Трябваше да помисли за някоя нова история как двамата се бяха озовали заедно. Дали си мислеха, че и той е лунитянин?

Нилс и Куенде стояха до един огромен прашен автомобил с огромни гуми с едри грайфери. Капакът беше вдигнат, един кабел беше включен към генератора, който беше залепен за сградата, а отзад зееше отворена широката врата. Мъжете товареха разни неща в него — много сакове със стоки, които Крес разпозна от камилите.

— Правите място за нов товар ли? — попита Джина и отиде при мъжете.

Дори Нилс да се бе изненадал да види Крес без съпруга й, той с нищо не се издаде.

— Почти сме готови — каза той и изтупа ръцете си. — Двигателят почти се зареди догоре. Би трябвало да ни закара до Фарафра и обратно без проблеми и без да се налага да пипаме запасите от бензин.

— Фара…? — Крес хвърли поглед към Джина. — Заминавате ли?

Джина цъкна с език.

— Джамал и някои от другите ще останат в града, но ние получихме нова поръчка и трябва да направим това извънредно пътуване. Работата все няма край.

— Но вие тъкмо пристигнахте. Ами камилите?

— Ще останат в градските обори и ще се зарадват на почивката си — Нилс се засмя. — Понякога те ни вършат работа, а понякога ни трябва нещо по-бързо. — И тупна с длан по автомобила. — Ти да не си плакала?

— Не, няма нищо — каза тя и сведе глава.

— Джина?

Джина стисна ръката й по-здраво и отговори на незададения му въпрос на техния си език. Крес пламна и й се прииска да знае какво му казваше Джина. А Нилс само се усмихна потайно и кимна.

Изведнъж някой грабна Крес отзад. Една ръка затисна устата й, заглушавайки изплашения й вик, и човекът я избута край Джина и Нилс. Натисна главата й надолу, натика я в автомобила, така че краката й силно се удариха в бронята. Капакът на багажника се затвори с трясък. Обгърна я черен мрак.

Нилс излая нещо неразбираемо и след това двигателят под нея взе да боботи. Крес чу други две врати да се затварят към предната част на автомобила.

— Не! — тя се хвърли върху капака и заудря с юмруци по метала. Започна да пищи, докато гърлото й се продра, докато грохотът и полюшването на автомобила станаха по-остри, а неравностите я запратиха в купчина платове, навити на рула.

Умът й продължаваше да се върти, когато само след минути Крес почувства, че вибрациите се смениха. Улиците с паветата на Куфра бяха останали зад тях.

Книга трета

Котката си хвана мишленцето и твоите очи сега ще издере.

Никога отново не ще видиш своята Рапунцел.

Глава тридесет и първа

Момичето се върна от разходката до бара и остави питието до ръката на Трън, така че той да знае къде е. Той се наведе към нея и вдигна картите.

— Какво ще кажеш?

Плитките й погалиха рамото му.

— Мисля… — Тя дръпна две от картите в ръката му. — Тези двете.

— И аз точно тях мислех да сменим — каза Трън и стисна двете карти. — Късметът ей сега ще се обърне на… наша страна.