— Не съм забравила думите ти. Не настоявам да поемеш случая, но може да насочиш Мадлин в правилната посока, тя е млада и уплашена. Освен това медийното отразяване ще бъде огромно. Имената ни ще са в новините всеки ден в продължение на месеци. Не можем да си купим такава реклама, Дилън.
Дилън погледна към жената с бебето, която разговаряше шепнешком с някого в коридора и си бършеше сълзите.
— Ще си помисля, Лил.
8.
Ъгловият офис на Окръжната прокуратура на Джаксън Каунти беше просторен и имаше много прозорци. Мебелите бяха нови и луксозни — така поиска Кели Уайтулф, тъй като предишните двама окръжни прокурори никога не оставаха в офиса достатъчно дълго, за да им пука как изглежда.
В Окръжната прокуратура работеха дванайсет прокурори и почти два пъти повече помощен персонал. Ако Кели го поиска, старши адвокатите ѝ можеха да поемат всеки случай, а тя щеше да провежда кампанията си и да си създава връзки, да се грижи да бъде преизбрана. Това обаче не я привличаше, не за това беше в този офис.
Кели започна кариерата си на съдебен прокурор, след като напусна Шерифската служба, и за разлика от други прокурори, мнозина от които започнаха с дребни престъпления, Кели започна с насилствени престъпления. В първото си събеседване тя беше казала на тогавашния окръжен прокурор, че иска да работи само като обвинител. Не искаше да е защитник по наказателни дела, или да се бори за пари в граждански съдебни искове, затова обяви — или това, или ще си намери друга професия. Наеха я на работа веднага.
Сутрешният вестник лежеше в ъгъла на бюрото ѝ. На първата страница се виждаха две снимки. На едната тя се качва по стъпалата към съдебната палата, а до нея имаше снимка на Арло Уорд. Заглавието бе: „Случаят на Върколака от окръг Джаксън се нагорещява“.
Кели мразеше прякора, който репортерите дадоха на Арло Уорд. Създаваха му мистичен ореол, привлекателен със своята нечестивост. В Арло обаче нямаше нищо мистично, той беше човешки боклук, човек, който изобщо не би трябвало да се ражда. С нищо не беше допринесъл светът да стане по-добро място и беше отнел живота на хора, които може би щяха да направят света по-хубав.
Кели прегъна вестника на две и погледна мъжа, който седеше срещу нея от другата страна на бюрото — Джеймс Холдън, заместникът ѝ, със съвършено бяла коса, грамаден корем и лунички, той изглеждаше дори някак комично. Кели често се обръщаше към него за съвет, защото Джеймс Холдън имаше качества на администратор — умение, което липсваше на Кели — и се занимаваше с управлението и връзките с обществеността, когато тя е в съда.
— Наистина ли искаш да квалифицираш делото като углавно? — попита той и посочи папките с материалите за Арло Уорд, наредени на бюрото ѝ. — Имам предвид, че съдебните заседатели ще го осъдят дори с шизофренията, но има шанс и да не наложат смъртно наказание.
— Не ми пука. Той не ми трябва мъртъв, а затворен до края на живота си. Квалифицираното за смъртно наказание съдебно жури е по-вероятно да го осъди.
Джеймс извади дъвка, пъхна я в устата си и рече:
— Случаят ще стане още по-голям, след като се разчуят всички подробности, Кели. Медиите обожават трагедиите и никой не е виждал подобно нещо отдавна… Не само тук, но и където и да е. Сигурна ли си, че си готова за критичното разглеждане под лупа?
— Защо да не съм?
Той се замисли за момент.
— Когато работех в окръг Кларк, имахме няколко нашумели дела, които привлякоха голямо национално медийно внимание. Те не бяха като другите дела, всичко, което правиш, се разнищва старателно, и всичко в живота ти е изложено на показ, за да го видят всички. Случаят се измества повече към играчите, отколкото към фактите. Може да искаме да избегнем смъртното наказание, да предложим бързо пледиране за невменяемост и да затворим Арло Уорд в психиатрично заведение, преди медиите да забият нокти в случая.
Кели разгърна едната папка и извади голяма цветна снимка на Ейприл Фалоус. Лицето беше обгорено от огъня, повечето ѝ коса беше изгоряла и очите ѝ — онова, което беше останало от тях — бяха изцъклени и червени заради пластовете изпепеляване.
— Той е държал главата ѝ в огъня, докато се е задушила… Съдебният лекар смята, че жертвата е изпаднала в безсъзнание само три минути, преди да издъхне. Представи си какво е преживяла, Джеймс… и пак ми кажи, че трябва да завра Арло Уорд в болница, докато не стане готов да бъде добро момче и да излезе.
Имаше и още нещо, но Кели не беше готова да го обсъди с Джеймс. Само тя и детектив Ханк Филипс знаеха за убийствата край езерото Ейнджъл и Кели възнамеряваше да не казва на никой друг засега.
Тя стана.
— Трябва да тръгвам. Никакви коментари за никоя медия засега. Обади се на обществената защитничка и ѝ кажи да се готви за предварителното изслушване, освен ако не иска да пледира доживотна присъда без право на условно предсрочно освобождаване за клиента си. Ще се откажем от смъртното наказание, ако тя го направи.
Джеймс кимна, без да откъсва очи от снимката.
— Добре.