Кървава луна

— Искам да ти дам нещо. — Тя бръкна в чантата си, която остави на пода, и извади черна кутийка за бижута. — Намериха я в джоба на Майкъл. Помислих си, че трябва да го имаш.

Когато детектив Ханк Филипс ѝ каза за годежния пръстен, стомахът на Кели се сви. Годежният пръстен означаваше един цял живот, който Холи би трябвало да изживее, но който се беше изпарил и никога нямаше да се завърне.

Холи отвори кутийката, видя пръстена и се разрида.

— Майки… миличък.

Двете дълго седяха мълчаливо. Когато Холи се успокои, тя попита:

— Знаете ли какво правеше Майкъл през свободното си време? — Холи се усмихна леко. — Работеше като доброволец в Центъра за ограмотяване на възрастни. Смяташе, че четенето е най-важното нещо, което един възрастен трябва да знае. — Тя замълча за момент. — Веднъж една агенция за манекенки се свърза със сестра ми. Ейприл беше хубавица още от малка, но им отказа. Щеше да пътува много и да получава добри пари и други неща, но мечтата ѝ беше да стане учителка, защото много обичаше децата. — Холи избърса няколко сълзи. — Те бяха добри хора. Не заслужаваха такава съдба.

Тя извади пръстена от кутийката и го сложи на пръста си. Кели предполагаше, че целта на отиването им на къмпинг е била Майкъл да ѝ предложи да се сгодят, и сърцето ѝ се късаше, докато гледаше как Холи се взира в пръстена и си представя какво би могло да бъде.

— Сестра ми помагаше да се грижим за баща ни — продължи Холи, без да откъсва очи от пръстена. — Той има множествена склероза. Не знам какво ще правя сега. Едва се движа, няма как да се грижа за него, а той си няма друг. — Тя погледна Кели. — Защо го е направил? Ние нямахме пари, нито нещо друго ценно. Защо?

Кели трябваше да прехапе устни, за да спре част от гнева, който усети, че я задушава.

— Не знам защо тези хора правят такива неща, Холи, всъщност мисля, че той не го е направил за пръв път.

— Ненормален ли е?

— Не сме сигурни.

Холи избърса сълзите си и се втренчи в пръстена.

— Сънувам кошмари, че идва в болницата и убива и мен. — Тя погледна Кели. По лицето ѝ все още се стичаха сълзи, но вече не ридаеше. — Ако е луд, ще му се размине ли и ще дойде ли да ме убие?

Кели се пресегна и нежно хвана ръката на младата жена.

— Не, няма.

Очите на Холи бяха зачервени. Излъчваха нещо толкова трагично, сякаш е видяла твърде много за годините си и това я е състарило. Кели знаеше, че ако я беше видяла преди няколко седмици, Холи щеше да изглежда съвсем различно.

Холи леко докосна пръстена и отново се разплака, Кели я стисна леко за ръката.

— Обещавам ти… ще го накарам да си плати за онова, което е направил.

Кели си тръгна и се обади на Джеймс по мобилния телефон.

— Промених решението си — каза тя. — Искам смъртно наказание за Арло Уорд.

10.

Пътят за Скипио беше живописен и въздухът ставаше все по-хладен, колкото повече се отдалечаваха от Южна Невада. Лили шофираше, а Дилън седеше до нея на предната седалка. Слушаха кънтри, любимата музика на Лили, и Дилън препрочиташе полицейските доклади по случая. Най-странното в тях беше колко малко информация съдържат за Арло Уорд. Роден в Северна Дакота, после обикалял из Тихоокеанския северозапад, но нямаше криминално досие, нито кредитна история или големи покупки и не беше гласувал в избори. Нямаше нищо, което би го вкарало в системата.

Дилън отново прочете зловещите подробности за престъпленията, беше изпратил имейл на Мадлин и поиска снимки. Дилън се вгледа внимателно в начина, по който бяха осакатени и разчленени и после наредени телата, замисли се колко време е отнело на извършителя да ги нареди и изумено се втренчи в количеството кръв, с която беше покрит Арло. Местният криминалист, доктор Андрю Ланг, беше направил стотици снимки на местопрестъплението и на самия Арло. Поради популярността на телевизионни сериали като „От местопрестъплението“ и „Военни престъпления“ съдебните заседатели бяха свикнали да очакват множество веществени доказателства, имаше дори тенденция добре обоснованите дела да завършват с оправдателна присъда, защото нямало неоспорими веществени доказателства, въпреки понякога многото свидетели.

Сега доста на брой полицейски управления имаха специалисти във всяка област на криминалистиката — анализ на пръски кръв, балистика, ДНК, отпечатъци, трасология — групирани в много по-големи научноизследователски секции. Но Джаксън Каунти, подобно на много други по-малки окръзи, не можеше да си позволи толкова много експерти, затова наемаха общи криминалисти, които се занимават с всичко.

Дилън затвори папката и се втренчи право напред. Сега наоколо имаше дървета и ухаеше на бор.

Лили се обади чрез „Блутут“ на колата и Дилън погледна екрана на таблото. Звънеше на сестра си. Виждал я бе веднъж, когато дойде на гости в Лас Вегас. Лили и сестра ѝ бяха доста различни. Лили — физически силна и мускулеста, а сестра ѝ — ниска и дебела, сестра ѝ не беше учила в колеж, докато Лили имаше дипломи по икономика и история. Различен беше дори начинът, по който говорят — Лили беше мълчалива и говореше по същество, а сестра ѝ неспирно бръщолевеше разни истории.