Кървава луна

Накрая бяха прикрепени докладът за смъртта и смъртните актове и Дилън ги прегледа набързо, а после се върна на разказа на детектив Филипс и го прочете отново.

Сервираха му обяда, но вече не беше гладен.

7.

Дилън Астър влезе в малка странична стая в съдебната палата. Лили идваше тук два пъти в месеца, следобед, за да дари времето си на жертви на домашно насилие, които се нуждаеха от правни съвети. Тя и още двама адвокати, занимаващи се с домашно насилие, приемаха пострадали от целия окръг. Понякога имаше толкова много хора за двата часа, които съдът им отпусна за стаята, че се налагаше да връщат някои. Тогава Лили често казваше на жертвите да се срещнат навън пред джипа ѝ и понякога стояха там до късно през нощта. Тя никога не говореше за това, но проявяваше такава страст към работата, че Дилън се усъмни дали някой не я е наранил в миналото.

Той я видя да седи до масата и да разговаря с млада жена, която държеше бебе.

Лили изглеждаше като момиче — миловидна и невинна, вид, който беше точно обратното на абсолютната ѝ безмилостност в съдебната зала. Веднъж тя флиртува с един женен прокурор, който проявил интерес към нея, и дори говореше с него по телефона късно през нощта и излизаше на вечери с него. Ловко и изкусно, Лили изкопчи от него колкото можа повече информация и когато делото беше предадено на съд, тя използва всяка слабост на прокурора, за да осигури присъда невиновен. Дилън присъства в съдебната зала и видя как челюстта на прокурора увисна от изумление.

Той си спомни деня, в който се запозна с нея в юридическия факултет. Лили седеше сама на маса и обядваше и останалите от групата не ѝ обръщаха внимание. Дилън седна до нея и първото, което тя каза, беше:

— Как получи белега?

Повечето хора правеха всичко възможно да не споменават за белега на врата на Дилън, но Лили каза направо онова, което мислеше, без да се преструва. Дилън си помисли, че това вероятно е най-рядко срещаната черта в човешките същества.

— Дълга история.

— Имаме време — отговори Лили.

И оттогава бяха неразделни.

Жената с бебето благодари на Лили и излезе. Дилън бавно се приближи до масата, а Лили се протегна и се прозя.

— Не си се наспала май?

— Горе-долу… Малко безсъние. Как беше в съда?

Дилън повдигна рамене.

— Добре. — Той си погледна обувките, стари евтини мокасини, и си помисли, че трябва да си купи нови. — Прегледах онзи случай в Джаксън.

— О, така ли? И какво?

Дилън поклати глава.

— Най-лошият, който съм виждал, Лил.

— Толкова ли е зле?

— Той не само ги е убил, но ги е накарал и да страдат. Някои от органите им липсват, ръцете на едната жертва са отрязани, нямат крайници… и след смъртта им ги е наредил в пози.

— Наредил ги е в пози?

— Сексуални пози, след като е отрязал крайниците. Наистина чудовищно. Съдебните заседатели ще хвърлят един поглед на снимките от местопрестъплението и ще го осъдят.

— Но колко са убедителни аргументите?

— За прокуратурата ли? Непоклатими. Арло Уорд е бил спрян на пет километра от къмпинга, покрит с кръв, и направил пълни самопризнания. Казал, че „кървавата луна“ го призовала и направила така, че да се появи демон, който му заповядал да убива. Нямам видео или аудиозапис, но самопризнанията са негови и Арло е описал всяка подробност и двайсетина пъти е повторил, че той го е извършил и че било забавно. Вече видях статия за случая, в която го наричат „Върколака от каньона Койот“.

Лили се облегна назад.

— И какво ще отговориш на Мадлин?

— Не знам, може би „Казвай си молитвите и си пий витамините, защото онзи тип ще бъде осъден на смърт“.

Тя се засмя.

— Сигурна съм, че тя ще го оцени.

— Да, много съм мил. — Дилън въздъхна. — Ще се върнеш ли в кантората?

Лили погледна часа.

— Да, трябва да напиша едно искане до съда. Ще ѝ се обадиш ли?

— На обществената защитничка ли?

— Да.

Той я изгледа.

— Не изглеждаш много шокирана.

Тя повдигна рамене.

— Може пък Джесика да ми се е обадила да пита дали ти ще искаш да говориш с Мадлин, преди да звънне на теб…

— Какво…?

— Джес наистина искаше да прегледаш случая и ме попита дали мисля, че ще го направиш.

Дилън поклати глава.

— Това е възмутително.

— Да, всичко е голяма конспирация от наша страна, на момичетата. — Лили се замисли за момент. — Не е само защото случаят е сложен. Най-големият проблем е, че според Мадлин Арло Уорд не го е направил.

— Че е невинен?

— Така е казала на Джесика.

— Как е възможно да мисли така?

— Не знам, но това е казала. Мадлин смята, че Арло си приписва заслугата за нещо, което е направил някой друг, и се страхува, че може да бъде екзекутиран невинен човек. Объркана е и те ще прецакат клиента ѝ, Дилън. — Тя се наведе напред. — Помниш ли първия случай на изнасилване, на който бях защитничка? След предварителното изслушване се върнах разплакана в кантората, защото мислех, че ще се проваля и делото ще бъде прекратено. Спомняш ли си какво ми каза?

Дилън въздъхна продължително.

— Казах ти, че ние не защитаваме хора, а защитаваме конституцията, и че без нея ще има диктатура.

Лили кимна.