Кървава луна

— Бихте ли… Може ли да прочетете полицейските доклади и да ми кажете какво мислите? Знам кой сте, всеки адвокат знае за вас. Наистина ще помогне на Арло, ако някой с вашата репутация прегледа случая му.

— Имам приятел в Джаксън, добър е, нека му се обадя.

— Ами, добре. Но се надявах, че вие ще ми помогнете.

— Мадлин, в момента съм затънал до гушата в работа. Предстои ми федерален процес за заговор със записи на двеста часа наблюдение и шейсет свидетели. Няма как да се ангажирам и с тройно убийство.

В кабинета му влезе Лили Ричи и учудено повдигна вежди, когато чу думите „тройно убийство“. Тя седна срещу Дилън и сложи ръка върху облегалката на стола до нея.

— Е, добре — каза Мадлин, — разбирам. Да, ще ви бъда много признателна, ако помолите приятеля си да ми се обади.

— Разбира се.

Той остави телефона на бюрото.

— Тройно убийство? — попита Лили.

— Предполага се, че някакъв мъж е убил трима лагеруващи в каньона Койот. Джесика Ярдли е приятелка на обществената защитничка и ме помоли да ѝ се обадя. Обществената защитничка няма опит с углавни дела, затова иска да хвърля един поглед, но ще кажа на Роджър от Джаксън да се свърже с нея.

Лили кимна и измънка:

— Хм.

— Какво? — попита Дилън.

— Не съм казала нищо.

— Я стига, Лил.

Тя изтръска някаква въображаема прашинка от гарвановочерния си костюм и без да поглежда Дилън, каза:

— Ами, Джесика можеше да се обади на всеки друг адвокат в щата.

— Да, и?

— Но се е обадила на теб. Не вреди да правиш услуги на прокурори. Пък и това дело ще привлече голямо медийно внимание. Безплатната реклама е най-добрата реклама! Ако искаме кантората ни да се разрасне и да престанем да свързваме двата края едва-едва, трябва да поемаме дела… като това.

Дилън се размърда неспокойно на стола.

— Струва ми се, че случаят ще бъде зверски труден, човекът има шизофрения. Не, не мога да го поема, при положение че в момента имам толкова много работа.

— Може да продължиш с другите си дела, ако искаш. Наистина ли си твърде зает, или знаеш, че ако загубиш, обвиняемият ще получи смъртоносната игла?

Дилън мразеше начина, по който Лили преминава директно към същината на проблема.

В щата Невада обвинението в убийство е от типа „отворено“, което означава, че включва непредумишлено убийство, предумишлено убийство и дори убийство по особено жесток начин. Съдебните заседатели решават кой вид съответства на фактите. В дела, в които прокуратурата искаше смъртно наказание, съдебните заседатели почти винаги се съгласяваха с прокурора за процедурата на избор на съдебни заседатели, така че да се получи търсеното квалифицирано жури за смъртно наказание, а процедурата отразяваше голяма доза предубеденост.

— Не е това… няма нищо общо.

— Ти никога не си обичал углавните дела. Загубата означава смъртта на клиента ти, но това е част от работата, Дилън.

Той забарабани с пръсти по бюрото.

— Не мога да го направя.

— Защо?

Дилън нямаше намерение да ѝ казва, че клиентите с шизофрения го карат да се чувства неудобно. Той беше наясно как прогресира заболяването и пълното опустошение, което причинява в живота на хората, и неволно се замисляше за майка си.

— Не мога.

Лили отново кимна и стана.

— Добре, но нали помниш как се чувствахме, когато наскоро бяхме завършили право и някой опитен адвокат ни помагаше. Имахме чувството, че спасява живота ни в буря, нали, Дилън?

Тя излезе и го остави втренчен в отворената врата.

По дяволите.

6.

Дилън приключи следобедната си работа в съда — дело за наркотици, в което клиентът му беше спипан с жива змия в колата му, натъпкана с кокаин. Змиите очевидно живееха известно време, след като са били хирургично разрязани, напълнени с веществото и после отново зашити.

Той излезе от съдебната палата. Слънцето светеше ярко и по небето нямаше облаци. Май беше любимият му месец и Дилън се запита дали не е защото в детството му училището свършваше през май и започваше лятната ваканция.

Замисли се за онези летни месеци, когато майка му беше толкова натъпкана с лекарства, че едва смогваше да го поздрави сутрин. После имаше дни, когато съзнанието ѝ беше ясно и прекарваше известно време с него, а след това, на другия ден, сякаш не се беше случвало никога. Шизофренията съсипваше семействата на страдащите от тази болест, защото любимите хора бяха живи, въпреки огромната разруха на личността им. Надеждата на близките, че може отново да станат такива, каквито са били, никога не гаснеше, въпреки че това никога не се случваше.

Арло Уорд по всяка вероятност е извършил убийствата по време на психотичен пристъп и може би не помни. Ако е така, Дилън дори не можеше да си представи шока, когато му кажат какво е направил.

Той въздъхна дълбоко и се обади на Мадлин Измера.

— Ало?

— Ще прегледам случая набързо — наистина набързо — и ще ви кажа какво мисля. Изпратете ми по имейла каквото имате.

— О, не мога да опиша колко съм ви благодарна, господин Астър!

— Рано е да ми благодарите, може да не ви кажа нищо, което вече да не знаете.

— Няма значение, самият факт, че някой друг ще прегледа материалите по делото, е огромна помощ. Веднага ще ви изпратя всичко.