Кървава луна

— И благослови татко, защото той знае, че го обичаме и скоро ще го видим.

Думите „скоро ще го видим“ дразнеха Дилън, докато беше малък. Знаеше ли майка му кога ще дойде смъртта, или психичното ѝ заболяване влияеше на способността ѝ да приеме, че съпругът ѝ е умрял?

След вечерята Марки отново се излегна на дивана и започна да се смее на анимационната акула, която гонеше куче. Майката на Дилън вече хъркаше в спалнята, защото лекарствата забавяха пристъпите на шизофрения, но предизвикваха изключителна сънливост. Дилън провери за всеки случай как е и се върна при сестра си.

— Време е за лягане, Марки.

— Не, Дилън, още не, искам да гледам. Това е най-хубавата част.

Той въздъхна дълбоко и седна до сестра си. Тя ходеше в училище за деца със специални потребности, което започваше в седем сутринта, а не в девет, както всички обикновени училища наблизо.

Дилън се зазяпа в пукнатината на тавана близо до ъгъла, нещо, което от седмици възнамеряваше да научи как сам да поправи. Днес, с четиресет и четвъртата си подред победа в съдебен процес, вече не се съмняваше, че в щата няма адвокат с подобен рекорд. Партньорите в големите кантори, които не знаеха как да говорят на съдебните заседатели, без да объркват думите — и караха помощниците си да вършат истинската работа — имаха само по шест-седем поредни спечелени дела. Но в същото време Дилън нямаше достатъчно пари, за да наеме някой да оправи пукнатината. Този факт го огорчаваше, не беше справедливо да не може да си позволи ремонт, и не искаше да мисли за това.

Прегърна сестра си, докато гледаха анимационния филм. Умората го надви и очите му се затвориха след няколко минути и Дилън се унесе в дрямка.

5.

След няколко претрупани с работа седмици на срещи с клиенти и явявания в съда, които го изтощиха дотолкова, че си помисли дали да не си вземе почивка, Дилън Астър се събуди от звука на будилника. Мразеше този звук. Караше го да скърца със зъби и му напомняше за тийнейджърските му дни, когато ставаше рано, за да работи преди часовете в гимназията.

Изключи алармата, погледна се в огледалото в банята и забеляза белега на врата си. За разлика от будилника, белегът беше нещо, което Дилън можеше да пренебрегне през повечето време. Той прокара пръсти по него и усети как белегът леко изпъква върху кожата му. Съвсем леко, но достатъчно, за да го усети.

Дилън се изкъпа, облече се, провери графика си на телефона и видя изслушване в съда в два часа. Направи закуска на Марки и остави чиния на масата в трапезарията за майка му, когато се събуди. Марки го прегърна на вратата и каза „Обичам те!“, а после хукна да хване автобуса. Дилън я гледаше, докато се качва, а тя се обърна и му помаха. Той се усмихна и също ѝ махна.

Марки беше изненада за родителите му. Баща им почина преди първия ѝ рожден ден и тя не познаваше друг мъж в живота си освен Дилън. През повечето дни той чувстваше, че не е достатъчно добър и че Марки заслужава по-добър баща, но правеше всичко по силите си и се стараеше, доколкото може. Грижеше се Марки да има закуска всяка сутрин и се прибираше вкъщи да ѝ поднесе вечеря, когато не беше ангажиран с дела.

Дилън получи предложение от голяма адвокатска кантора в Лос Анджелис, която следеше победите му в съда и неочаквано го повика на събеседване. Проведе го по телефона, а после и две събеседвания лично и получи предложение миналата седмица. Притесняваше се как да каже на майка си, всяка промяна в живота ѝ я изваждаше от равновесие и не можеше да разсъждава трезво, докато не свикне с промяната. Не знаеше колко остра ще е реакцията ѝ, когато ѝ каже, че ще се местят в Лос Анджелис. Или ако тя откаже да се премести, дали с Марки ще могат да заминат, а пък да изпраща пари на майка си.

Дилън пътува обичайните четиресет минути до адвокатската кантора „Астър и Ричи“. Преди да вкара колата в подземния паркинг, видя, че пред вратите на Окръжния съд на Кларк Каунти, на отсрещната страна на улицата, се е образувала опашка. Хората чакаха някой съдебен пристав да отключи.

Сградата „Билтмор“ беше на шест етажа и Дилън и Лили заемаха два кабинета на третия етаж. Той се качи в асансьора и поздрави секретарката, днес тъмнокестенявата ѝ коса беше боядисана в зелено, а после влезе в кабинета си и затвори вратата. Прозорците гледаха към съдебната палата и Дилън за момент се загледа в опашката от хора. Винаги се учудваше, че съдебната система изобщо работи, като се има предвид колко много хора трябва да минат през нея всеки ден.

Напоследък, когато стоеше тук и гледаше съдебната палата, често го обземаше отегчение, чувство, което досега не беше изпитвал, и беше озадачаващо, че го изпитва именно сега.

Телефонът му започна да вибрира в джоба, търсеха го от Окръжната прокуратура.

— Дилън Астър на телефона.

— Дилън, обажда се Джесика Ярдли.

Той седна на стола и вдигна крака на бюрото. Миналата година двамата бяха противници в едно от най-интересните дела, по които е работил — Палача от Кримзън Лейк Роуд.

— Отдавна не сме се виждали, как е зоопаркът в Окръжната прокуратура?