Кървава луна

— Арло, знаеш, че може да поискат смъртно наказание по твоя случай, нали? Ако те осъдят, може да умреш.

Арло си пое дълбоко дъх и отвърна:

— Ако Господ иска да ме прибере, така да бъде. Но с книгата може да спечеля достатъчно пари за Лийна и Ейми, за да живеят добре, след като умра.

— Съпругата и дъщеря ти?

Той се усмихна.

— Да.

— Ами ако законът „Синът на Сам“ все още беше в сила и не можеше да спечелиш пари от книгата си? — попита Лили. — Пак ли щеше да поемеш отговорността за тези престъпления?

Арло замълча за момент.

— Предполагам.

— Предполагаш? — недоверчиво попита Дилън. — Предполагаш, че ще поемеш вината за нещо, заради което може да те екзекутират?

— Искам да кажа, че бих го направил. Нарочно ме обърквате, господин Астър, и това не ми харесва.

Дилън грабна мобилния си телефон от масата, пусна го в джоба си и стана.

— Беше ми приятно да се запознаем, Арло. А сега ще те оставим да се върнеш в килията си.

— Сигурни ли сте, че нямате повече въпроси?

— В момента нямаме.

— Добре. — Арло протегна ръка и Дилън я стисна. След това Арло се ръкува и с Лили, и с Мадлин и рече: — Съжалявам, че трябваше да дойдете чак до тук само заради това.

Той повика надзирателя.

Еди влезе и попита:

— Готов ли си?

— Да. Благодаря ти още веднъж, Еди.

Надзирателят дори не го хвана за ръката. Държеше се непринудено с него и Дилън разбра, че Еди всъщност харесва Арло Уорд, въпреки че вероятно никога няма да го признае. Дилън беше вътрешно съгласен, че в Арло има нещо симпатично.

— Е? — попита Мадлин, след като Арло излезе.

Дилън поклати глава.

— Бях сигурен, че той е виновен, когато дойдох тук, но сега не знам. В него има нещо симпатично, което не се връзва.

— Оставаш с убеждението, че той лъже, нали?

— Може би. На какво разстояние оттук е местопрестъплението?

12.

Стана следобед, докато Дилън, Лили и Мадлин вървяха бавно и мъчително нагоре по пътеката към мястото, където бяха убити жертвите. Каньонът Койот се намираше на час и половина път с кола от Скипио и после няколко километра пеша. Въздухът беше горещ и задушен и Дилън се обля в пот. Лили се преоблече с къси панталони и маратонки, които носеше в багажника на джипа, и явно ѝ беше удобно, докато Дилън имаше чувството, че седи в сауна облечен. Под мишницата си беше пъхнал папката с материалите по случая Арло.

Заобиколен от гъста гора от всички страни, Дилън не виждаше почти нищо наоколо. Когато се качиха достатъчно високо, откриха площадка за наблюдение с дървена пейка. Починаха си малко и се загледаха в долината — зелени дървета, обградени от малки планини и хълмове.

След още половин час ходене Мадлин спря:

— Тук е.

Тревиста поляна, обкръжена от дървета от три страни. Пътеката минаваше през нея и продължаваше още по-нависоко. Друга по-малка просека водеше надолу, към гъсталак от дървета. Дилън сложи ръце на кръста си и огледа. Дърветата бяха високи и осигуряваха сянка. Дори в нощ с пълнолуние, след залез-слънце сигурно имаше малко светлина, и още по-малко под „кървава луна“ с бледо пурпурно сияние.

На мястото не беше останало нищо, което да показва, че тук се е случила трагедия. Сякаш самата земя беше погълнала всички следи.

— Къде е бунгалото? — попита Лили.

Мадлин посочи.

— Ей там, надолу, по другата пътека.

Те тръгнаха по просеката, която се отделяше от главната пътека, и стигнаха до хълм. На склона видяха бунгало от старо, олющено дърво с два счупени прозореца. Имаше вид, сякаш всеки момент ще се срути. Приближиха до вратата и Мадлин рече:

— Арло ми каза, че идвал тук от две години. Предполагам, че когато халюцинациите му са се изостряли. Полицаите намериха куп стари кутии и опаковки от храна, така че някой определено е престоявал тук.

На двайсетина метра се извисяваше малка горичка от гъсто израсли дървета. Дилън извади папката изпод мишницата си и я отгърна на самопризнанията на Арло. Арло беше написал, че се криел в мрака близо до група гъсти дървета северно от бунгалото и наблюдавал, когато капанът за мечки хванал Майкъл и после се втурнал към тях.

Дилън прелисти на показанията на Холи. Тя беше казала на полицията, че двамата с Майкъл разглеждали бунгалото и чули вратата да се затръшва. Уплашили се и решили да се върнат при палатките. На стотина крачки нагоре по пътеката Холи чула изщракване на нещо метално и Майкъл Търнър паднал на земята до нея и изкрещял от болка.

— Забелязах, че Арло накуцва, но не са открили никакви наранявания по него — каза Дилън на Мадлин, докато все още преглеждаше показанията на Холи.

— Попитах го за това. Получил нараняването преди години, блъснала го кола. Но каза, че въпреки това все още може да бяга бързо.

Дилън вдигна глава и огледа групата дървета.

— Това е групата дървета, където според него и според Холи той се е криел, нали? Арло изскача от там, убива Майкъл и е достатъчно бърз, за да настигне Холи, въпреки че тя има преднина. — Той даде папката на Лили. — Измери времето ми.

Тя извади телефона си и отвори приложението с хронометъра.

Дилън отиде до групата дървета. Лили вдигна ръка и после я спусна. Дилън хукна с всички сили.