Кървава луна

Лили провери колко е часът на телефона, за да се увери, че ръчният ѝ часовник е верен. В Канзас, където живееше сестра ѝ, наближаваше десет.

— Съжалявам — каза тя. — Какво попитахте?

— Къде живеете?

— Сънкрест.

— О, така ли? Имам приятели там. Хубаво място.

Лили прехапа устни, приковала очи в телефона си, и накрая се обади. Телефонът иззвъня три пъти и после сънливият глас на сестра ѝ попита:

— Лил?

— Хей, извинявай. Събудих ли те?

— Знаеш, че ме събуди. Утре сутринта съм на работа.

— Съжалявам, Луси, аз само…

— Отговорът е „не“ и ти не можеш да се обаждаш толкова късно. Лека нощ, Лили.

— Знам, но два дни няма да имам възможност, тъй като вие отивате при мама и татко.

— Не, Лил, лягай си.

Сестра ѝ затвори. Лили се втренчи в екрана за момент и после пусна телефона в чантата си.

Подпря лакът на вратата и се загледа през стъклото в казината и хотелите, покрай които минаваха. Блестящият неон осветяваше мрака като пожар. В някои нощи Лас Вегас Стрип приличаше на горящи звезди в галактически казан, друг път изглеждаше блещукащ боклук в контейнер за отпадъци. Тази вечер представляваше нещо по средата.

— Промених решението си — каза Лили. — Закарайте ме вкъщи.

14.

Дилън седеше в съда и чакаше приставът да повика неговото дело, когато получи имейл от Мадлин. Той я насочи по правилния път, но все още се колебаеше дали да участва в делото на Арло Уорд.

Популярната култура изобразяваше адвокатите като хора, които обичат да защитават невинните. В края на краищата, кой иска да защитава виновните и да им помага да се измъкнат безнаказано за престъпленията си? В реалния живот обаче невинните бяха истински кошмар. Ако адвокатът загуби делото, невинният човек отива в затвора. Или в най-лошия сценарий, както в случая Арло Уорд, можеше да бъде екзекутиран. Така се пораждаше атмосфера на обсебващ работохолизъм и Дилън редовно се трудеше по осемнайсет часа на ден и спеше в кантората. Той си каза, че в момента не може да се въвлече в такова нещо, защото няма да има много време за Марки. Пък и трябва да вземе решение за Лос Анджелис.

Не, щеше да помоли приятеля си Роджър да поеме делото на Арло Уорд и да го защитава заедно с Мадлин. Тя щеше да се справи с помощта на Роджър.

И все пак, разяждащата тревожност не го напускаше. Арло беше тежко болен психически и явно не разбираше последиците от случващото се. Мислеше само за парите, които щял да даде на съпругата си, и да види лицето си по новините. Това е детински начин на мислене.

Дилън отвори имейла от Мадлин. Към него беше прикрепено известие от прокурора, че има намерение да настоява за смъртно наказание.

Дилън се замисли за момент и написа: Ще ти се обадя след един час.

След изслушването — дело за кражба на кола, което щеше да продължи само един месец — Дилън излезе на стъпалата пред съдебната палата и седна. Слънцето напичаше яко и той си сложи тъмни очила. Съдебната палата беше оживена и Дилън се сгуши в далечния край на стълбите, за да се уедини.

— Канцеларията на Окръжния съд на Джаксън Каунти — каза секретарката.

— Здравейте. Обаждам се по случая Арло Уорд и трябва да говоря с госпожица Уайтулф.

— Един момент.

По линията се чу изщракване и после песимистична джазова музика. И след това по високоговорителя женски глас каза:

— Говори Кели.

— Здравейте, Кели. Обажда се Дилън Астър, не знам дали ме помните, имахме няколко дела заедно през последните няколко години.

— Помня. Какво мога да направя за вас?

Никакви любезности и празни приказки. Това не е добър знак.

— Ами, преглеждам случая Арло Уорд като услуга за една приятелка. Току-що видях известието ви, че ще искате смъртно наказание, затова предполагам, че няма да предложите споразумение.

— Да, точно така.

— Знаете, че той е тежко болен психически, нали?

— Господин Астър, нека ви спра тук. Помня ви по-добре, отколкото си мислите. Вие внесохте трийсет и едно искания по едно дело за обир с взлом, което имахме преди няколко години.

— Трийсет и едно. Помните точния брой?

— Вие ме поразихте като адвокат, който би направил всичко, за да спечели делото, независимо от това, което се е случило реално. Аз не играя по тези правила. Арло Уорд е убил по особено жесток начин трима души и за малко не е убил и четвърти. Ако предложа споразумение, няма да представлявам адекватно хората в щата Невада.

Дилън въздъхна.

— Да рискувате съдебен процес с психично тежко болен обвиняем, не е умна игра.

— Приключихте ли? Имам много работа.

— Мисля, че не започваме добре. Обаждам се, защото смятам, че има някои сериозни проблеми в аргументите ви. Сигурен съм, че след по-дълбоко разравяне ще се появят още повече проблеми, които ще породят основателно съмнение във вината му. Мадлин няма необходимия опит да убеди в това съдебните заседатели. Мисля, че в момента пледирането за невменяемост е добро решение за всички.

Кели се изсмя.

— За да може някой треторазреден психиатър да го пусне на свобода, за да стори същото на някой друг? Не мога да приема.

— Сериозно ли говорите, че ще екзекутирате човек, който може би няма представа какво е направил и защо?

— Да.