Кървава луна

— Засега това няма значение — каза Дилън. — В момента ще се борим за всичко. Трябва да се борим срещу всяко нещо, което правят прокурорите. Ако те кажат, че небето е синьо, ние трябва да възразим и да внесем искане, че не е. Да роптаем, да предизвикваме, да крещим и да оспорваме всеки повдигнат въпрос, за да се опитаме да създадем хаос за прокурорите. Това може да накара Кели да омекне и да предложи невменяемост и да изпрати Арло в психиатрично заведение.

— Желая ви успех с това — рече Мадлин. — Работила съм достатъчно време с нея. Тя е един от най-твърдоглавите хора, които познавам.

— Сега е различно. Кели поема огромен риск, като не предлага нищо, защото може да загуби делото. За нея в случая има нещо лично, за което не ни казва.

— Какво?

Дилън повдигна рамене.

— Нямам представа, но трябва да разберем.

* * *

Тимоти В. Хамилтън беше съдията, определен по делото на Арло Уорд. Дилън го познаваше от много други дела, по-рано Хамилтън беше заместник окръжен прокурор на Кларк Каунти.

В правораздаването има теоретично направление, известно като „Школа на истината“, изложено и популяризирано от един професор по право в университета Йейл.

Основната предпоставка е, че на съдебните заседатели и съдията трябва да бъдат предоставени всички факти по делото и нищо да не бъде потулено. Ако полицаите нарушат нечии конституционни права, те трябваше да бъдат наказани административно, но доказателствата по делото пак трябва да бъдат предадени на съда. „Истината — беше казал един от преподавателите на Дилън, — е по-важна от всяко нарушение на Четвъртата поправка4, и съдебните процеси са търсене на истината.“

Дилън беше напълно съгласен с това. Щом полицаите разберат, че общо взето няма да им се случи нищо, защото са нарушили нечии права, тогава защо да не го правят във всяко дело? Той смяташе, че ако философията на „Школата на истината“ реално се приложи в американската правна система, конституцията би станала излишна.

Съдия Хамилтън беше привърженик на „Школата на истината“.

Единственото, което работеше в полза на Дилън и Лили, беше, че съдия Хамилтън обожава медийното внимание. В едно дело, когато той все още беше прокурор, Хамилтън повикал журналисти и дал интервюта на всеки, който поиска. Прокурорите рядко постъпваха така, защото може да бъдат обвинени, че влияят на избора на съдебни заседатели, и вероятността това да даде обратен резултат е огромна. Всички мислеха, че Хамилтън го е направил, за да увеличи шанса за осъдителна присъда, но Дилън разпозна истината — Хамилтън го направи, защото си беше такъв и не можеше да се сдържи. Той обичаше камерите повече от практикуването на правото. Но е трудно да не станеш съдия, когато и баща ти, и дядо ти са били съдии. Дилън подозираше, че Тимоти Хамилтън мрази да е съдия, тъй като съдиите рядко получават медийно внимание.

Съдебната зала на съдия Хамилтън не беше огромна, побираше петдесет души и Дилън имаше чувството, че ще бъде пълна всеки ден, ако случаят стигне до съда. Медиите харесваха най-много кървави истории със симпатични жертви и подсъдими, които хората намразват.

Дилън седна на масата на защитата до Лили, а Мадлин се настани в края на масата.

Доведоха Арло, който се усмихна, ръкува се с тях и седна. Обвинителите влязоха след минута — Джеймс Холдън и Кели Уайтулф. Джеймс беше спокоен и разсъждаваше логично и Дилън го харесваше. Запита се дали ще може да убеди Джеймс, че пледирането за невменяемост е най-доброто решение и дали после Джеймс ще успее да убеди Кели.

— Всички да станат — заповяда съдебният пристав. — Заседава Десети съдебен район за щата Невада. Съдия е почитаемият Тимоти Хамилтън.

Съдията влезе, зае мястото си и каза:

— Моля, седнете. — Той включи компютъра си. — И така, събрали сме се по делото „Щатът срещу Арло У. Уорд“. Моля, двете страни да се представят.

— Кели Уайтулф и Джеймс Холдън от страна на Щата.

Лили стана и рече:

— Лилит Ричи, Мадлин Измера и Дилън Астър от страна на господин Уорд.

Съдията погледна Дилън.

— Хубаво е да ви видя отново, господин Астър.

— И на мен ми е приятно, почитаеми съдия.

— Не съм ви виждал тук често.

— Предпочитам домакинските мачове, почитаеми съдия. Защо да се отказвам от предимството на собствения терен?

Хамилтън се подсмихна и се вгледа в екрана на компютъра.

— Изглежда, че сме тук за поименна проверка. След две седмици, смятано от днес, в четвъртък, седемнайсети, ще има предварително изслушване. Удобно ли е за всички?

— Да, господин съдия — отвърна Лили.

— Идеално — каза Кели.

— Тогава ще го насрочим за тази дата. Има ли някакви други въпроси, които искате да разгледаме сега?

— Само един малък въпрос, почитаеми съдия. — Кели стана. — Нашият криминалист, доктор Ланг, откри две мигли върху тялото на една от жертвите в този случай, вероятно от извършителя, тъй като не са на никоя от жертвите. Искаме на господин Уорд да бъде разпоредено да даде мигли за сравнителен анализ. Може да изпратим някого в затвора днес, за да ги вземе.