Кървава луна

В съзнанието му нахлу сцена — Арло Уорд, евентуално невинен, страдащ от тежко психично заболяване човек, завързан за стол, докато получава смъртоносна инжекция. Електрическата машина бръмчи, докато първата доза го парализира, втората го анестезира и третата кара сърцето му да спре. Щеше да умре за шест минути и през тези шест минути пак нямаше да разбере какво му се случва и защо.

Ако това се случи, Дилън знаеше, че никога няма да си прости.

— Е, това си беше откровена караница — отбеляза Мадлин.

— Ако мислиш, че това беше караница, почакай до процеса.

17.

От двамата Лили беше по писането. Тя беше педантична и неемоционална, докато Дилън беше страстен и дезорганизиран, но харесваше анархията, харесваше, че е такъв. В университета Лили му написа курсовата работа по правен език, а той я научи на разни номера за кръстосания разпит, за да може да получи добра оценка по съдебна защита.

Дилън прочете резюмето ѝ за миглите една седмица преди изслушването.

— Това е доста повече, отколкото мислех, че се нуждаем — каза той. — Възразих само защото исках да видя как ще реагира Хамилтън. Резюмето може да го убеди, че сме прави.

Лили се облегна назад на стола си.

— Не мога да правя нещата половинчато. Искаш ли аз да говоря?

— Да — отвърна Дилън и хвърли резюмето на бюрото ѝ.

Те чакаха доктор Симънс да дойде с преценката си за Арло Уорд и Дилън, който седеше срещу Лили, реши да попита:

— Е, как е Антъни?

— Добре. Наскоро си купи бентли.

— Мислех, че не ти пука за такива неща.

Тя се ухили.

— Не, но много ми харесва изражението на лицето ти.

Телефонът на бюрото ѝ иззвъня и секретарката каза:

— Лейтън е тук.

— Изпрати го при нас.

Лейтън Симънс влезе. Носеше сива, закопчана до горе риза, и джинси. Не съответстваше на представата на Дилън за психиатър. Дилън си представяше Фройд, а Лейтън приличаше по-скоро на измъчен треньор по баскетбол. Той хвърли дебела купчина листове, пристегнати с щипка, върху бюрото ни Лили, а после седна на дивана и попита:

— Дългият вариант ли искате, или краткият?

— Какво ще кажеш да скъсим разликата и да чуем средния вариант? — отвърна Дилън.

Лейтън заговори, като гледаше как Лили прелиства доклада му.

— Прекарах четиресет часа с Арло Уорд и съм достатъчно убеден, за да представя пред съда мнението си. Мисля, че шизофренията е правилната диагноза. Халюцинациите, времето на началото и ежедневните борби, които той описва, са съвместими с тази диагноза. Ще трябва да направим магнитнорезонансна томография, компютърна томография и изследвания на кръвта, за да изключим физически причини, но мисля, че първоначалната диагноза е правилна.

— Големият въпрос, Лейтън, е дали Арло лъже?

— Първото ми впечатление ли? Да, вероятно лъже.

Лили повдигна вежди.

— Наистина ли мислиш, че има вероятност той да не е убил онези хора?

Лейтън кимна.

— Мисля, че Арло е човек, който никога не е получавал обич и внимание. Баща му е бил психично болен и е проявявал насилие. Толкова го е малтретирал, че държавата е отнела Арло от родителите му и години наред са го прехвърляли от едно приемно семейство на друго, докато накрая родителите възвърнали попечителството си. Майка му не била в състояние да му обърне внимание, тъй като самата тя била жертва и се опитвала да оцелее. В училище го тормозели, защото бил изключително кльощав, кожа и кости, и заеквал, вероятно от детската градина, докато завършил гимназия. Арло не може да си спомни да е имал приятел през живота си. Само играел видеоигри и настолни игри, понякога по десет-дванайсет часа на ден — това било бягството му от реалния свят, което се опитва да направи мозъкът, когато страда от това разстройство.

Дилън се замисли за пораженията, които родителите могат да нанесат дори и без насилие.

— Ако те изправим на свидетелската скамейка, каква ще кажеш, че е причината за психичното разстройство на Арло? — попита той.

— Ние, психолозите, не разбираме напълно произхода на заболяването, но изглежда, че е комбинация от генетично предразположение и тежка травма в детството. Мозъкът се мъчи да се предпази, доколкото може, но ако стигне до точката, когато травмата е непоносима, може да се раздвои, и това е острата форма на тежката шизофрения.

— И защо мислиш, че той лъже?

— Въпреки че има съпруга и дъщеря, мисля, че този човек е живял в изолация през целия си живот. Смятам, че Арло не може да общува с друг човек по пълноценен начин. Когато го попитах защо се е оженил, той отговори, че „това се предполага да направиш“. За някой, който е бил толкова изолиран от обществото и другите хора, е много привлекателно да си припише заслугата за престъпление като това.

Мобилният телефон на Лейтън започна да вибрира. Той погледна екрана и препрати обаждането на гласовата поща.