Кървава луна

Холи трябваше да се освободи от мислите за Майкъл, защото знаеше, че няма да може да продължи, ако пропадне твърде дълбоко в тази дупка.

Доктор Мейн седеше на стола с кръстосани крака и на коляното му имаше голям тефтер с жълти листа.

— Разкажи ми за сънищата си — каза той. — Какво става в тях през последната седмица?

— Все още сънувам кошмари, снощи имах нов.

— Какъв?

Холи започна да чопли кожичката около нокътя си, опитвайки да се разсее с леката болка, която сама си причиняваше.

— Бях хваната в капан и една сянка бягаше към мен. Не можах да се измъкна. Трябваше да седя там, докато сянката стигна до мен.

— Какво ти направи, когато стигна до теб?

Холи преглътна.

— Погълна ме.

— Погълна те?

Тя кимна.

— Погълна ме и виждах само черно. — Холи се усмихна леко и безрадостно. — Беше странно. Когато се събудих, реших, че наистина съм умряла. И знаете ли какво си помислих? Това е хубаво. Не е справедливо Ейприл, Майк и Уил да са мъртви, а аз все още да съм жива. Те бяха по-добри от мен. Щяха да…

— Много пъти сме говорили за това, Холи. Вината на оцелелия е част от посттравматичния стрес. Замъглява мисленето ти и те кара да вярваш неща, които не са истина.

— Но аз можех да направя нещо — отвърна тя, опитвайки се да сдържи сълзите си. — Можех да положа повече усилия да измъкна Майк или… може би Ейприл беше все още жива и ако се бях върнала…

Сълзите ѝ потекоха и Холи закри лицето си с ръце. Доктор Мейн сложи кутия с хартиени кърпички на масата пред нея.

— Понякога дори не мога да дишам — изхлипа тя. — Вече не знам коя съм и какво правя.

Доктор Мейн я погледна съчувствено и Холи се запита дали е искрено, или обучават терапевтите да изглеждат така, сякаш им пука.

— Оцеляваш. Това правиш. И ти обещавам, че с течение на времето нещата ще се подобряват. Никога няма да забравиш, но ще ти става малко по-леко.

Тя избърса сълзите си.

— Нямам такова чувство.

19.

Кели Уайтулф седеше в кабинета си и разговаряше по телефона с едната от дъщерите си.

— Тя изяде последното парче пица, мамо, а то беше моето, и аз ѝ го казах. И после ми каза, че ѝ се иска никога да не съм се раждала.

— Тя ми каза, че съм осиновена! — изкрещя Бела някъде от къщата.

— Бетани, чуй ме, вие двете сте сестри и трябва да можете да решавате проблемите си. Аз няма да съм винаги с вас, за да го правя. Затова седнете и помислете как да оправите нещата. Трябва да затварям. Ще се видим довечера. Обичам ви.

Бетани въздъхна и измънка:

— И аз те обичам.

Секретарката почука на вратата на Кели, следваше я Холи Фалоус. Кели ѝ се усмихна и ѝ направи знак да седне на стола срещу бюрото. Холи изглеждаше изключително нервна и стискаше чантата пред гърдите си толкова силно, че кокалчетата на пръстите ѝ бяха побелели. Другата ѝ ръка местеше патерицата.

— Благодаря ти, че дойде.

— Няма защо — отвърна Холи, взирайки се в пода.

Следите от раните ѝ бяха избледнели, откакто Кели я беше посетила в дома ѝ миналия месец, но около очите имаше тъмни сенки.

— Как се чувстваш? — попита Кели.

— Добре. Направиха ми още една операция на крака. — Холи вдигна глава срамежливо и после отново се втренчи в пода. — Все още ме боли много. Страхувам се, че няма да се оправи.

— Не се страхувай, Холи. И моят крак е опериран, необходимо е само време. Имах старо нараняване от футбол, на което не обръщах внимание, докато вече не можех да го пренебрегвам.

— Играли сте футбол?

— Да, европейски. През цялото време, докато учех в колежа… Беше брутално, много по-грубо, отколкото при мъжете. Едно момиче, полинезийка, два пъти по-едра от мен, връхлетя и реши да ме извади от строя. Блъсна ме като защитник от професионалната лига по американски футбол и си счупих крака на две места.

За пръв път, откакто влезе, Холи погледна Кели в очите.

— И аз играх футбол три години в гимназията.

— Европейският футбол е страхотен спорт. Жалко, че не е по-популярен тук.

Холи не каза нищо и отново се взря в пода. Меланхолията в очите ѝ беше очебийна. Кели си я представи как всяка нощ плаче, докато заспи.

— Холи, искам да говоря с теб за нещо, което не желая да обсъждам по телефона. Знам, че не можа да идентифицираш човека, който ти е причинил това, но се надявам, че сега, след като си имала известно време да си припомниш случилото се и да го обмислиш, може да си спомниш някои факти, които ще ми помогнат да се погрижим Арло Уорд да не нарани никого повече. Говори ли ти се за това?

Холи кимна, но не отмести очи от пода.

— Следващата седмица е рожденият ден на Ейприл. Тя щеше да навърши двайсет и две.

Кели я погледна съчувствено, но не каза нищо. Пълното въздействие от убийството на член на семейството не те удря веднага, а се развива във времето, докато близките проумяват, че човекът наистина го няма. Това оставя празнота в живота им, огромно отворено пространство, което рядко се запълва отново.

Когато убиха майка ѝ, седмици наред след това Кели се будеше и се втурваше в спалнята на родителите си, очаквайки да я види там. Тя помнеше, че денят, в който престана да тича долу сутрин, беше най-тъжният в живота ѝ.