Кървава луна

— Освен това е факт, че Арло няма криминална история. Абсолютно нищо. Човек, способен да убие по особено жесток начин трима души, да осакати и разчлени труповете и после да ги нагласи в пози, е много вероятно да има досие за психопатологично поведение. Може би няколко присъди за насилствени престъпления и история, че не е в състояние да изпълни пробация или условно освобождаване. Колкото до досие на непълнолетен престъпник, такъв човек би имал редица инциденти, показващи жестокост към животни, приятели, братя и сестри, но за Арло няма нищо. Той е като една безобидна мишка.

Телефонът иззвъня отново и Лейтън се извини и бързо написа съобщение в отговор.

— Между другото, опитах се да разговарям със съпругата му, но тя ми затвори.

— Тя отказва да говори с всички. Вероятно се страхува, че ще влоши нещата за него — рече Дилън.

— Как би обяснил всичките доказателства срещу него, щом смяташ, че Арло само си приписва вината? — попита Лили.

Лейтън пусна телефона в джоба си.

— Моето предположение ли? Мисля, че той е попаднал случайно на местопрестъплението, след като убийствата са били извършени, и се е намазал с кръвта на жертвите. Затова бухалката или ножът не са в него и Арло няма наранявания. Освен това той се обърква за детайлите и историята му се променя леко всеки път, когато я разказва. Един път каза, че Холи Фалоус била с тениска, а друг път — че била с пуловер. Кутийките бира до огъня бяха „Будвайзер“, а после станаха „Коорс“. Казал е на детективите, че ударил Майкъл по тила с бухалката, когато се хванал в капана, но съдебният лекар е установил, че всички удари са нанесени в областта на челото. Всичко, което казва Арло, е много подробно и на пръв поглед убедително, но ако прочетете всичките му показания от момента на ареста досега, не оставате с убеждението, че има свързан и последователен разказ. Не ме разбирайте погрешно; има много доказателства срещу него, но интуицията? Мисля, че той си приписва заслугата за нещо, което не е направил.

— Готов ли си да свидетелстваш за всичко това? — попита Дилън.

— Не мога да го твърдя с медицинска сигурност, но това е моето мнение. Догадка. Ако искате да подкрепя тази догадка, имам предложение.

— Какво?

— Регресивна хипноза. Дала е резултат при десетки пациенти, за да извади наяве подробности за събитие, което те не си спомнят. Оказала се е точна в миналото и може би си заслужава да опитаме. Но има риск.

Дилън облегна глава на стола и се втренчи в тавана.

— Ако Арло признае, че е извършил престъпленията и прокурорите научат за това, те може да го представят в съда и да затвърдят самопризнанията му.

— Именно. Но зависи от вас, аз не съм адвокат. Е, какво искате да направите?

Дилън погледна Лили.

— Предлагам да опитаме. Положението не може да стане по-лошо за нас.

— Съгласна съм. Мисля, че и ние трябва да присъстваме на хипнозата.

— Трябва да сме само той и аз, за да може да се съсредоточи — възрази Лейтън.

— Може да го закараме в Шерифската служба и да използваме стаята им за разпити с еднопосочното огледало.

Лейтън се прозя.

— Добре. Уредете го и аз ще дойда. Но не забравяйте, че ако хипнозата даде обратен резултат, решението беше ваше, не мое.

18.

Холи Фалоус не беше в състояние да се обърне и да го погледне.

Мъжът беше облечен с тениска и джинси и носеше широка кожена гривна на ръката си. Тя паркира пред сградата с медицинските кабинети на местата за инвалиди и той пушеше, когато погледите им се срещнаха. Наблюдаваше я, когато слезе от колата си. Щом стигна до стъклените врати, видя отражението му в стъклото, мъжът хвърли цигарата и я последва в сградата.

Застана до нея пред асансьорите. Косъмчетата на врата ѝ настръхнаха и Холи преглътна, защото гърлото ѝ пресъхна. Тя стисна по-силно патерицата си, искаше ѝ се някой да излезе от кабинетите.

В асансьора бяха само двамата и Холи усещаше, че я гледа. Тя се облегна на стената на асансьора, за да е възможно по-далеч от него.

— Какво се случи? — попита мъжът.

Холи преглътна отново и почувства, че сърцето ѝ блъска в гърдите.

— Автомобилна катастрофа — успя да каже, без гласът ѝ да потрепери.

Той се усмихна и през нея мина вълна на страх. В гърлото ѝ напираше писък и Холи се мъчеше да го сподави.

Асансьорът иззвъня на четвъртия етаж и мъжът слезе.

Ръцете ѝ трепереха, докато вратите се затваряха.

Холи все още се бореше да удържи сълзите си, когато рецепционистката я заведе в кабинета на терапевта. Пространството беше богато украсено с произведения на изкуството — африкански маски, японски картини, класически бюстове и килими от Близкия изток. Холи седна на мекия стол и се втренчи в едната маска. Бяла маска с червена боя, стичаща се по бузите като кървави сълзи. Майкъл носеше подобна маска на Хелоуин, когато се запознаха на един купон. Той беше направил забележка за костюма ѝ — героиня на име Миранда от видеоигра, която Холи играеше със сестра си, когато бяха по-малки. След като разговаряха един час в кухнята, те се разходиха из квартала, за да бъдат сами, размениха телефонните си номера и се целунаха.