Кървава луна

Официалните му обувки се пързаляха и той се подхлъзна на два пъти, преди да мине покрай двете жени и да се превие на две, за да си поеме дъх на големи глътки.

— Боже, не съм във форма. Обвинявам „Макдоналдс“. Хайде да ги съдим.

— Освен това наближаваш шейсетте — отбеляза Лили. — Десет секунди.

— Добре. И така, Арло чува, че капанът изщраква, и хуква към тях веднага щом вижда, че Майкъл не може да се измъкне. Десет секунди. След това убива Майкъл. Предвид броя удари, които са необходими с бухалка, трябва да допуснем най-малко двайсет до трийсет секунди. След трийсет секунди Арло вдига глава и вижда, че Холи я няма, и сега трябва да я настигне.

Лили кимна и пъхна телефона в джоба си.

— Дори ако е направила погрешни завои по пътеката, тя е имала огромна преднина. Арло е трябвало да бъде много по-бърз от теб, за да я настигне в мрака.

— Накуцването? — обърна се Дилън към Мадлин. — Имаме ли потвърждение, че е истинско?

Тя повдигна рамене.

— Не знам. Все още не съм получила медицинските доклади. Но той каза, че го е блъснала кола и е строшила бедрената му кост, която не е зараснала правилно. Така че кой знае?

Дилън отново погледна към дърветата и след това плъзна поглед по пътеката към бунгалото.

— Не може да е тичал толкова бързо. Не и достатъчно бързо, за да настигне Холи.

— Е, поздравления, Мадлин — рече Лили. — Клиентът ти може би е невинен.

Дилън изпусна дъха си продължително през стиснати устни.

— По дяволите!

13.

Лили Ричи седеше в „Грил-бара на Хари“ и бавно пиеше второто си питие за тази вечер. Гледаше втренчено в чашата, потънала в мисли, но после музиката от джубокса и смехът на групата на съседната маса я върнаха в реалността.

Дилън отново я покани да отидат да пийнат нещо тази вечер. Тя съзнаваше, че посещението на местопрестъплението днес следобед беше трудно и за двамата, но Лили не отказа заради това. През последните две седмици усилено се беше опитвала да бъде неутрална с Дилън. Не искаше да стане причината той да откаже работата в Лос Анджелис; но в същото време искаше Дилън да направи точно това. Завижда ли му? Беше си задавала този въпрос. Страхува ли се? Двамата бяха партньори, откакто се запознаха в юридическия факултет, и никога не бяха поставяли под съмнение въпроса дали ще работят заедно. Не беше и това. Тогава какво?

Лили се замисли за уединеното бунгало в гората, където ходиха днес следобед, и за Холи Фалоус. Как ли се чувства човек, изгубил мъжа, когото обича, и сестра си, по едно и също време и по изключително жесток начин?

Лили беше напуснала семейството си, когато навърши осемнайсет, и вече не беше особено близка с тях. Това я накара да се запита дали би била съкрушена като Холи.

— За мен „Хайнекен“ — каза някакъв мъж, който седна на бара до нея, — и още едно от онова, което пие младата дама.

Лили се подсмихна и изпи остатъка от уискито си.

— Отдавна не ме бяха наричали така.

— Сериозно? Бих си помислил, че мъжете се надпреварват да ви наричат „млада дама“ и да ви ухажват, за да получат вниманието ви.

Тя го погледна. Пуловерът поло и джинсите му бяха стилни, но дългата му брада беше завързана с ластик и приличаше на опашка, спускаща се от брадичката му.

— Да ме ухажват, за да получат вниманието ми? Да не сте излезли от машина на времето?

Мъжът се ухили и когато му поднесоха бирата, отпи малка глътка.

— Учител по английска литература. — Той протегна ръка. — Николас.

— Лилит — отвърна тя и я стисна.

— А, първата жена. Онази, която се разбунтувала срещу Бог и отказала да се подчинява на мъжа. Знаели ли са това родителите ви, когато са ви дали това име, или е случайно?

— Всъщност съм кръстена на любимата кобила на баща ми.

— Още по-добре. — Той присви очи и се обърна изцяло към нея. — Добър съм да отгатвам историите на хората, затова нека опитам. Непокорна дъщеря на проповедник заминава за Лас Вегас, за да отмъсти на мама и татко, и се нуждае от груба фасада, за да държи настрана хищниците. Прав ли съм?

— Не съм по-груба от всеки друг. Всички имаме горе-долу една и съща история, нали?

Николас вдигна за наздравица бутилката с бира, но преди да успее да каже нещо, Лили гаврътна уискито си и остави чашата с дъното нагоре върху бара. След това грабна бирата от ръката му и я изгълта.

— Еха! Не бях виждал жена да прави това, смаян съм!

Лили стана и си взе чантата.

— Смаян си, защото мъжът винаги ще вярва две неща за жената — че е слаба и че е привлечена от него. Аз не съм нито едното от двете. — Тя го потупа по рамото и преди да тръгне, добави: — Благодаря за питието, учителю.

Лили се чувстваше замаяна и си помисли, че е по-добре да повика такси, отколкото да рискува да шофира, но все още не ѝ се прибираше вкъщи и помоли да я закарат до популярен бар в Стрип и след това си погледна часовника. Антъни щеше да я чака да вечерят. Той мразеше Лили да закъснява, когато са се уговорили за определен час. Лили се запита защо в такъв случай винаги закъснява нарочно.

— На гости ли отивате, или живеете там? — попита таксиметровият шофьор.

Тя се втренчи през стъклото.

— Живея тук.

— В коя част?