Кървава луна

Господин Уорд е направил подробни самопризнания за убийствата. В разказа му обаче има несъответствия. Органите на реда понякога питат за фалшива информация, за да различат истинския извършител от онзи, който иска само да си припише заслугата. В този случай органите на реда са казали на господин Уорд няколко фалшиви детайли за престъпленията и той се е съгласил, че са се случили.

Докато господин Уорд определено отговаря на критериите за извършител от този вид — тормозен, стеснителен, несигурен, изключително силно привързан към резервирана и студена майка, питаещ омраза и ярост срещу баща, проявяващ насилие, и страдащ от тежко психично заболяване — множеството несъответствия и фактът, че е признал фалшиви детайли за убийствата, намекват, че той си приписва заслугата за извършването им в опит да спечели известност. За целите на този анализ гледахме видеозаписа на сеанса за регресивна хипноза на доктор Лейтън Симънс и не изключваме вероятността господин Уорд да казва истината под хипноза. Възможно е, макар и не много вероятно, той да е попаднал случайно на местопрестъплението, да е видял човек, когото е възприел като демон, и да се опитва да си припише заслугата за убийства, които не е извършил.

Мнението на този специалист по профилиране е, че господин Уорд може би не е извършителят на престъпленията. Съществува вероятност те да са извършени от друг човек по начина, който описва господин Уорд.

Дилън въздъхна продължително и остави телефона си, а после се завъртя на стола и се втренчи през прозореца в съдебната палата на отсрещната страна на улицата. Понеделниците винаги бяха най-оживените дни и сега, когато времето за обяд беше изтекло, отново се образуваха опашки, хората чакаха, за да влязат на следобедните заседания на съда.

Докато Дилън гледаше как една млада майка качва по стъпалата бебешката количка и никой не ѝ помага, телефонът му иззвъня. Обаждаше се следователят му Броуди Ханкс.

— Тъкмо мислех да ти позвъня — каза Дилън. Не беше говорил с Броуди, откакто му даде материалите за Арло Уорд и го помоли да изрови каквото може.

— Да, сигурно е било твоето интуитивно чувство, защото се нуждая от помощта ти.

— Какво става?

— Ще ти изпратя един адрес и ти трябва да зарежеш онова, което правиш, и да дойдеш тук. Доведи и Лили. Ще ти трябва екип.

— Изнервяш ме, Броуди.

— Трябва да си нервен. Аз съм при бунгалото на местопрестъплението.

22.

Лили шофираше, а Дилън гледаше навън. Помоли Броуди да претърси бунгалото, в което Арло твърдеше, че бил отседнал. Полицаите бяха претърсили района в мрака, след като вече имаха заподозрян, който е направил самопризнания, и в такива ситуации обикновено оглеждаха само веднъж и лесно можеха да пропуснат разни подробности.

Тревожността му изобщо не намаля, а Броуди не пожела да му каже какво е открил. Никога не е било добър знак, когато следователят ти каже, че е по-добре да видиш с очите си.

— Обзалагам се, че в Лос Анджелис никога не става толкова мрачно — подхвърли Лили, поглеждайки помръкващото небе.

Дилън се загледа в няколко момчета, които играеха футбол на полето.

— Ти не би ли приела предложение като тяхното? Не искаш ли да си богата?

— Искам само сигурност, Дилън. Израснах бедна като теб във ферма, която едва свързваше двата края. Не искам отново да бъда бедна, но от друга страна, знам, че парите не са мярка за богатство.

— Ясно ми е.

— Казва го човекът, който заменя нещо, което обича, с нещо, което мрази, заради пари.

— Не заменям нещо, което обичам, с нещо, което мразя.