Кървава луна

— Не виждам кръв. Той може да я е почистил, но това може и да не е оръжието на убийствата. — Дилън сложи ръце на кръста. — Имаме по-голям проблем, длъжни ли сме да предадем бухалката?

— Да — отговори Броуди.

— Не — рече Лили едновременно с него.

— Разбира се, че сме длъжни — настоя Броуди. — Това вероятно е оръжието на убийствата.

— Освен това е веществено доказателство срещу нашия клиент, което сме намерили ние. Защитено е от поверителността между адвокат и клиент.

Броуди свъси вежди и се втренчи в бухалката. Четиримата се умълчаха, а после той каза:

— Е, това е адвокатски проблем, а аз трябва да тръгвам. Желая ви успех в това шибано шоу.

Дилън ги проследи с поглед, когато Броуди и Пол тръгнаха, а после се обърна с гръб към дрешника и въздъхна дълбоко.

— Защо? Защо Арло би скрил бухалката, но си приписва заслугата за всичко друго? Ако това е оръжието на убийствата, той би искал да е в него като още по-убедително доказателство, че го е направил. Не се връзва.

— Хайде да го попитаме — предложи Лили.

Дилън кимна и попита:

— Да го запазим ли между нас?

Тя поклати глава.

— Ако се окаже, че тази бухалка е оръжието на убийствата и ние сме я скрили, не само ще ни изхвърлят от делото, но и съдията ще подаде оплакване до Адвокатската колегия и ще поиска наказание. Може дори да ни обвинят в неуважение към съда. Предлагам да играем честно.

— Добре, ще се обадя в съда и ще насроча извънредна среща. — Дилън въздъхна. — И мисля, че е по-добре да уведомим и Кели Уайтулф за срещата.

* * *

Дилън се вгледа в снимките по стените в стаята на съдия Хамилтън. Имаше снимка на него и Ед Шийрън с автограф от певеца, а на друга Хамилтън се ръкуваше с Джей Лено в ресторант. Няколко снимки го показваха с местни политици, сенатори и конгресмени. Дилън огледа лавицата с книги и сред учебниците по право и трактатите забеляза няколко книги за кинематография и историята на Холивуд.

Кели Уайтулф влезе сама и не поздрави никого, седна на единия стол пред бюрото на съдията. Имаше само два стола и Лили се настани на другия, а Дилън се облегна на стената.

Хамилтън влезе секунда по-късно, облечен в тогата си. Съблече тогата, разкривайки бяла, закопчана до горе риза и черен панталон, и я провеси на закачалката за палта. Разхлаби вратовръзката си, седна и каза:

— И така, господин Астър, обявих петнайсет минути почивка, но ме чакат трийсет души да повикам делата им. Бъдете кратък, моля.

— Не се притеснявайте, господин съдия, имам само хипотетичен въпрос, който трябва да поставя пред съда.

— Хипотетичен?

— Да — отговори Дилън, поглеждайки Лили. — Да предположим, че един адвокат работи по дело за убийство. И отива на място, където може да е ходил обвиняемият. Той няма определена цел, за да отиде там, но случайно се натъква на нещо, което полицаите може би са пропуснали.

Хамилтън се облегна назад.

— Аха. И какво намира там този хипотетичен адвокат?

— Хипотетично… пак хипотетично… той може би намира едно от оръжията на убийствата, което полицаите не са открили.

— Какво? — извика Кели, като едва не скочи от стола си.

— Казах хипотетично.

— Дайте ми оръжието веднага! — настоя Кели.

— Почитаеми съдия — спокойно каза Лили, — проблемът е, че информирането на прокурора за това хипотетично оръжие на убийство ще бъде нарушение на дълга на адвоката към клиента му. Затова този хипотетичен адвокат е заклещен в „параграф двайсет и две“. Той е длъжен да предаде доказателството, но ако го направи, ще наруши дълга си и поверителността между адвокат и клиент. Бих припомнила делото „Щатът Мичиган срещу Стетсън“, в което заподозрян в отвличане казва на адвоката си къде е жертвата и съдът се опитва да принуди адвоката да каже. В спешно обжалване Апелативният съд на Шести район постановява, че адвокатът не е задължен да нарушава поверителността между адвокат и клиент, което е най-защитеният аспект на нашата съдебна система. Дори за да се спаси човешки живот.

Кели не загуби нито секунда.

— Аргументите в делото „Щатът Мичиган срещу Стетсън“ са отхвърлени от три апелативни съдилища и несъмнено ще бъдат отхвърлени скоро и в Десетия съдебен район, уважаеми съдия. И адвокатът в делото „Стетсън“ е постъпил правилно и е казал къде е жертвата. Бих помолила господин Астър и госпожица Ричи незабавно да предадат оръжието на прокурорите. И ако са го пипали, ще ги призова на свидетелската скамейка и ще поискам да бъдат отстранени от делото.