Кървава луна

— Хипотетично — каза Дилън с нотка на гняв в гласа си, — този адвокат не е толкова глупав, че да докосне нещо. Имах един приятел, който беше адвокат по наказателни дела, почитаеми съдия. Веднъж един клиент му се обадил по телефона и казал: „Току-що обрах банка и парите и пистолетът са в колата ми. Какво да правя?“. Приятелят ми отвърнал, че клиентът е сбъркал номера, и затворил. Хипотетичният адвокат можеше да постъпи като моя приятел и да не спомене за това пред съдията и никой нямаше да разбере. Ако гореспоменатият адвокат представи доказателството в съда, може да е добросъвестно, и би било съдебна грешка да бъде наказан клиентът му, защото адвокатът се е опитал да постъпи правилно. Хипотетично, разбира се.

— Глупости — отсече Кели. — Те трябва да предадат оръжието и да бъдат отстранени от делото, почитаеми съдия.

Хамилтън облегна назад глава на облегалката на стола си и дълго гледа в тавана, докато почукваше с писалката по бюрото си.

— Ето какво ще направя — каза най-после той. — Госпожице Уайтулф, напишете заповед за обиск, която да подпиша, и после сте свободна да изпратите детективите си да огледат пак мястото, където е скрито оръжието, и да видят дали ще намерят нещо. Колкото до мен, търсенето на хипотетичните адвокати и търсенето на вашите детективи са два несвързани помежду си случая, и следователно, не нарушават поверителността между адвокат и клиент.

— Това е абсолютно неправилно — заяви Кели. — Ще ги призова на свидетелската скамейка, за да дадат показания какво са…

— Никой не е докосвал оръжието, само са го видели. Вашите детективи, ако намерят оръжието, може да предложат същите показания, които може да предложат адвокатите. Не ги отстранявам от делото. Има ли още нещо?

Мускулите на челюстта на Кели се свиха и тя стана.

— Не.

Кели се обърна рязко и излезе.

Хамилтън я гледа, докато излезе, и после отиде до закачалката да вземе тогата си. Лили последва Кели навън и Дилън се приближи до вратата, когато Хамилтън каза:

— Господин Астър?

— Да, почитаеми съдия?

— Признателен съм ви, че останахте докрай коректен…

24.

Вечерта преди предварително изслушване обикновено беше стремително препускане в преглеждане на доказателства и организиране на аргументи, но Дилън и Лили бяха прекарали толкова много време да го правят, че имаха чувството, че не могат да сторят нищо повече. Затова купиха вечеря и отидоха в дома на Дилън, където към тях се присъедини Антъни, гаджето на Лили.

Тя се запозна с Антъни, докато разглеждаше книгите в една книжарница. Лили харесваше интелигентните хора и разговорите за незначителни неща я отегчаваха мигновено, затова Дилън се питаше какво толкова е казал Антъни, че да привлече вниманието ѝ дотолкова, че да започне да се среща с него. Въпреки шегата на Лили за бентлито и факта, че Антъни работеше нещо, включващо търговия с деривати на Уолстрийт, той изглеждаше съвсем обикновен.

Дилън седна с майка си, Марки и Антъни на масата, а Лили наля вода на всички и после се настани при тях. Бяха купили бурито от мексиканския грил наблизо.

— Дилън, познай! — каза Марки с уста, пълна с бурито.

— Какво?

— Станах втора на състезанието по правопис днес.

— Не може да бъде! Това е страхотно.

— Да. Думата, заради която не станах първа, беше специален. Мислех, че се пише с я, специялен. Но не беше честно, защото господин Милър даде на Томи Престън думата одеяло точно след мен и той победи. Защо на Томи дадоха одеяло, а на мен специален?

— Някои мъже се плашат от умни момичета, защото знаят, че на мъжете може да им се размине, като се преструват, че знаят разни неща, докато жените наистина трябва да ги знаят — обясни Лили.

Марки кимна, сякаш вече го знаеше, и отхапа още един залък от буритото.

— Всички съдии бяха момчета. И това беше несправедливо, но не казах нищо.

— Е, сега знаеш. Следващия път кажи нещо и не ги оставяй да се измъкнат безнаказано.

— Или пък е било лош късмет, че са ти дали по-трудна дума — отбеляза Дилън. — Не всичко е конспирация.

Лили завъртя очи.

— Не можеш да разбереш, ако не си го преживял, Дилън. Не е ли така, госпожо Астър?

— Разбира се, по дяволите. Баща ти, Дилън, бог да го прости, също не разбираше, докато не видя как всички мъже в службата ми получават повишение, а аз не получавам нищо, въпреки че работя два пъти по-усилено.

Разговорът донесе спомен, за който Дилън не искаше да мисли — последните думи, които му каза баща му.

Грижи се за майка си и за Марки, Дилън. Сега ти си мъжът в къщата.

Да се грижи за тях. Дилън правеше всичко възможно да свързват двата края, но винаги изпитваше вина, че не може да даде на майка си и сестра си живота, който заслужават. И беше разговарял със социалната работничка на майка му, която му каза, че шизофренните заблуди само ще се влошават с течение на времето. В един момент тя трябваше да бъде настанена в лечебно заведение, което щеше да струва четири хиляди долара на месец.