Кървава луна

Дилън се запита доколко изкушението да се премести в Лос Анджелис е заради състоянието на майка му и доколко се дължи на желанието му да забогатее. Дали само се опитваше да убеди себе си, че иска да отиде в Лос Анджелис, както мислеше Лили, или наистина го искаше?

Той се извини и отиде в тоалетната. Наплиска с вода лицето си, пое няколко пъти дълбоко въздух, върна се и каза:

— Трябва да прегледаме нещата още веднъж, Лил.

Материалите по делото бяха в колата и Дилън отиде да ги вземе. Когато се върна, Антъни целуваше Лили за лека нощ и казваше довиждане на майката и сестрата на Дилън. Лили му помаха от вратата, когато Антъни тръгна.

Майка му разтреби масата, а Марки се приготви да си легне и Дилън разгърна папките върху масичката за кафе в дневната.

Лили седна, без да каже нищо, и взе първите доклади. След като няколко часа преглеждаха документи, очите на Дилън започнаха да се премрежват и двамата с Лили си дадоха почивка и отвориха бира.

Дилън очакваше, че утре Кели Уайтулф напълно ще си изгуби ума в съда. Той накара Броуди да изпрати призовка на всеки свидетел, дори повърхностно свързан със случая, от полицая, направил снимка на Арло при ареста му, до секретарката на Кели в деня, когато бяха поели делото. Странното е, че единственият, когото Броуди не успя да открие, беше служителят на бензиностанцията, последният човек, видял живи жертвите. Той не беше идвал на работа от деня след убийствата. Дилън помоли Броуди да го проучи по-щателно.

Дилън също така използва стар адвокатски трик, изпрати призовките в последната минута, така че Кели да няма време да се подготви, или пък много свидетели да не могат да дойдат в съда и Дилън можеше да поиска те да бъдат обвинени в неуважение към съда. Той имаше немалко дела, когато някой, арестуван за неуважение към съда, престава да съдейства на прокурора.

Ако имаше повече време, Кели щеше да внесе искания да анулира призовките, заявявайки, че на Дилън не трябва да се разрешава да призовава повечето свидетели, но той я лиши от тази възможност. Веднъж, когато изигра този малък номер, един прокурор му крещя толкова дълго, че после припадна от високо кръвно налягане и се наложи да го изнесат на носилка от съдебната зала.

Дилън и Лили седнаха на люлеещата се пейка на верандата.

Щурци свиреха в нощта и звездите бяха ярки на гарвановочерното небе. Двамата дълго пиха на малки глътки хубава бира, без да разговарят.

Дилън изпи една бутилка и отвори втора.

— Искам да те питам нещо, но мисля, че може да ти се стори странно.

— Звучи загадъчно. Какво искаш да питаш?

— Напоследък се държиш някак… хладно. Чудя се дали това няма нещо общо с времето ти, прекарано отвъд океана? Никога не говориш за войната.

Тя повдигна рамене и се втренчи в пенливите мехурчета в бутилката с бира.

— Това не са най-приятните ми спомени.

— Какво се случи там?

— Точно онова, което предполагаш. Войната винаги е нещо, за което старите хора говорят и в което младите хора умират.

Дилън не знаеше какво да отговори, затова зарея поглед в полята пред къщата си. Луната озаряваше всичко в бледа светлина и високите треви се полюшваха от лекия ветрец.

— Баща ми се е сражавал във Виетнам. И той никога не говореше за това.

— Изглежда, че е бил добър човек, съдейки по онова, което каза майка ти.

— Не беше лош човек. Имаше дълго криминално досие, но само за наркотици. Татко всъщност се опитвал да спре мъжа, който обирал бензиностанцията, когато ченгетата го застреляли. Той бил онзи със затворническите татуировки и измъчения вид, затова поел първите куршуми.

— Обвиниха ли полицаите?

Дилън поклати глава.

— Тогава времената бяха други. Ченгетата казаха, че баща ми насочил пистолет към тях… Всички знаеха, че това са глупости, но пак ги оставиха да им се размине безнаказано. — Дилън изведнъж изгуби желание да пие и остави бирата. — Веднъж ми каза, че ако правителството иска да те спипа за нещо, непременно ще те спипа.

— Вярно е, по дяволите. — Лили довърши бирата си на няколко глътки. — Мисля, че сме готови за утре. По-добре да тръгвам.

— Антъни се тревожи за теб, а?

— Много си сладък, когато ревнуваш.

Дилън я проследи с поглед, докато тя си тръгна, и после реши да продължи да пие.

25.

Холи за пръв път влизаше в съдебна зала. Видя родителите на Уил и Майк сред зрителите, те я погледнаха и шепнешком я поздравиха, попитаха как е. Всички, с изключение на майката на Майк… Тя обвиняваше Холи за смъртта на сина си и Холи мислеше, че сигурно е права. Ако беше по-силна или по-умна, Майк може би щеше да е жив сега.

Холи седна на първия ред. Госпожица Уайтулф и другият прокурор вече бяха там, тя се обърна и се усмихна топло на Холи.

— Имаш ли нужда от нещо? — попита госпожица Уайтулф.

Холи имаше чувството, че ще се разплаче, ако заговори, затова само поклати глава и се втренчи в пода.