Кървава луна

— Почитаеми съдия — започна Кели, като стана, — имам четиринайсет писмени показания, които обвинението иска да представи вместо показания на живо. Номерирани са като експонати едно до четиринайсет. — Тя сложи купчина книжа върху масата на защитата и след това попита: — Може ли да се приближа, почитаеми съдия?

Дилън очакваше, че Кели ще се опита да представи писмени показания вместо свидетели, даващи показания в съда, за да му отнеме възможността да ги подложи на кръстосан разпит.

Преди Хамилтън да успее да отговори, той скочи на крака.

— Почитаеми съдия, възразяваме срещу представянето на писмени показания вместо свидетелски показания на живо. Това е опит от страна на обвинението да ни попречи да подложим на кръстосан разпит свидетелите и да си осигури вероятна причина да продължи по-нататък.

— „Щатът срещу Геслър“ е задължителен закон в правораздаването, уважаеми съдия, и дава ясно да се разбере, че прокурорът на щата може да представи писмени показания на предварително изслушване. Възражението на господин Астър е неоснователно и ние искаме Съдът да го порицае…

— Обвинението действа недобросъвестно и ние искаме порицание за…

— Двете страни, приближете се, моля.

Хамилтън изключи микрофона и Дилън и Кели се приближиха до него. Подиумът беше висок и те трябваше да вдигнат глави нагоре към съдията като към гигантска статуя.

— Това дело няма да се води така в моя съд. Разбирам страстта на двете страни, защото случаят е и емоционален, но очаквам благоприлично поведение в съдебната зала. Ако някой от вас не може да се придържа към това, моля, откажете се от делото, защото ще започна да провеждам изслушвания за неуважение към съда, ако това продължи.

Кели хвърли злобен поглед на Дилън и каза:

— Моите извинения, почитаеми съдия.

— Съжалявам, господин съдия — рече Дилън.

— Благодаря. А сега, да се върнем към заседанието.

Дилън се върна на масата на защитата, а Кели — на масата на обвинението. Дилън погледна Арло, който рисуваше пейзажи в голям юридически тефтер с жълти листа.

— Отново се води официален протокол и съдът реши, че Щатът може да представи писмени показания както в „Щатът срещу Геслър“. Сега ще прочета първото за протокола.

Тази част на предварителното изслушване, когато съдията чете писмените показания на глас за протокола, се случваше рядко, тъй като повечето съдии ги четяха в уединение и правеха заключенията си. Съдия Хамилтън го правеше заради камерите на журналистите.

Преди да започне, Дилън попита:

— Почитаеми съдия, може ли отново да се приближим?

— Разбира се — отвърна Хамилтън с раздразнен вид и пак изключи микрофона.

— Почитаеми съдия — каза Дилън, — мисля, че прочитането на писмените показания на глас в присъствието на медиите, ще бъде в ущърб на моя клиент. Най-ужасяващите детайли ще бъдат основните теми в новините довечера и ще опорочат избора на съдебни заседатели. Моля да ги прочетете насаме и да произнесете решението си.

Кели се намръщи.

— И без това ще бъдат публично достояние.

— Едно е някой журналист да ги обобщи, и съвсем друго е вие да ги прочетете дословно пред камерата. Вие сте авторитетна фигура, господин съдия. Потенциалните съдебни заседатели ще придадат по-голяма тежест на показания на детектив, ако чуят да ги четете вие, отколкото ако прочетат кратки записки в някой уебсайт.

Хамилтън се замисли, потупвайки с папката по банката.

— Мисля, че е важно да представим пълните показания. Ще ги прочета. Но ще отбележа възражението ви за протокола, в случай че има обжалване.

* * *

След прочитането на писмените показания, което приспа Арло и принуди Дилън да сграбчи ръката му, за да го събуди, съдия Хамилтън попита дали има още нещо от страна на обвинението. Кели отговори, че няма, а Лили стана и рече:

— Почитаеми съдия, защитата призовава Холи Фалоус на свидетелската скамейка.

Кели скочи на крака.

— Уважаеми съдия, възразявам защитата да призове тази свидетелка, както и всеки друг свидетел, на когото са връчили призовка. Внесли сме искания за анулиране на призовките, но разбира се, не ни дадоха достатъчно време да ги внесем всичките, защото господин Астър реши да ни наръга с нож в гърба…

— Възразявам срещу употребата на думите наръга с нож в гърба — прекъсна я Лили.

— О, я седни — отвърна Кели, насочвайки погледа си към нея.

Хамилтън настръхна.

— Госпожице Уайтулф, може ли аз да казвам на хората в моята съдебна зала кога да седнат?

— Разбира се — отговори тя и наведе глава. — Извинявам се.

Кели беше гневна и гневът я караше да се държи безразсъдно. Дилън се запита колко далеч може да я тласне, когато присъстват съдебни заседатели. Всеки прокурор се държеше различно пред съдебни заседатели, най-вече защото сякаш го наблюдаваха родителите му. Но ако са раздразнени, мнозина не можеха да се сдържат.

Кели се прокашля.