Кървава луна

— Няма начин Хамилтън да го проточи с месеци — прошепна Лили.

— Ти не го познаваш така добре, както аз го познавам — отвърна Дилън. — Той обожава медийното внимание, което получава. Ще иска изборът на заседатели да продължи колкото е възможно по-дълго, за да може после да стане коментатор по Си Ен Ен.

Съдебният пристав изрева на присъстващите да станат и в залата влезе съдията. Хамилтън седна, попита дали са готови да започнат и после каза:

— Доведете групата потенциални съдебни заседатели.

Влязоха шейсет души. Те бяха очевидно подходяща смесица от раси и етноси. Дилън беше използвал преди това консултанти по избор на съдебно жури, но ги намираше за неубедителни. Така или иначе, изборът на съдебни заседатели изглеждаше случаен шанс, хората са твърде сложни същества, за да се предвиди как мислят.

Дилън разгърна папката, която съдържаше информация за всичките шейсет потенциални съдебни заседатели, те бяха попълнили въпросници по пощата преди няколко седмици и той отново започна да ги преглежда, докато съдията обясняваше процедурата.

След един час обяснения Хамилтън започна да ги разпитва. Осъждани ли сте някога за престъпление? Имате ли членове на семейството, които работят в правораздаването? Изповядвате ли някаква религия, която няма да ви позволи да произнесете справедливо решение?

Това обаче не беше същината на избора на съдебно жури. Въпросите имаха за цел да изключат онези хора, които по всяка вероятност бяха предубедени в полза или срещу обвиняемия. Те бяха „лесните топки“.

След два часа съдия Хамилтън обяви почивка и след това даде думата на обвинението и защитата да подложат на строг разпит потенциалните съдебни заседатели.

Първа беше Кели. Тя зададе огромен брой въпроси, повечето от които за отношението на заседателите по въпроса за смъртното наказание. Разпитът продължи до вечерта и на следващата сутрин.

Преди обяд прокурорите и адвокатите се събраха със съдията, за да обсъдят някои заседатели и дали да ги изключат. Когато се върнаха в съдебната зала следобед, Дилън забеляза двама мъже на местата за зрители. Те си водеха подробни записки и внимателно следяха отговорите на всеки потенциален съдебен заседател. Консултанти по съдебни журита! Дилън никога не беше виждал прокурорите по някое дело да наемат консултанти, повечето консултанти взимаха над сто бона за услугите си и окръжните прокуратури нямаха бюджет за тях. Той се запита как ли си ги позволява Кели.

— Виждал ли си онези мъже? — прошепна Дилън на Арло.

— Не.

Дилън ги снима дискретно с телефона си и изпрати снимката на Броуди, придружена със съобщение: Консултанти по съдебни журита. Можеш ли да разбереш кои са?

Когато обявиха почивка за вечеря, Броуди изпрати отговор. Двамата мъже бяха не само консултанти по съдебни журита, но и най-добрите и известните в щата.

На следващата сутрин Кели седеше на масата на обвинението с Джеймс Холдън и прелистваше дебела папка със записки. Дилън се наведе към Кели, докато съдията говореше на потенциалните съдебни заседатели, и попита:

— Как успя да си ги позволиш?

Кели се усмихна.

— Защо? Изнервят ли те?

— Необичайно агресивно е за един прокурор да го прави.

Тя го погледна в очите и отвърна:

— Свиквай.

* * *

Изборът на съдебни заседатели се проточи трийсет и два дни. Доколкото си спомняше Дилън, Арло не зададе нито един въпрос какво се случва. Той беше запълнил осем юридически тефтера с жълти листа с рисунки на всичко — от цветя до космически кораби, отправили се към далечни галактики.

Лили провеждаше избора на съдебни заседатели от страна на защитата — нещо, в което тя далеч превъзхождаше Дилън. Лили умееше бързо да изгражда връзка и разбирателство и някак изкопчваше откровени отговори, които Дилън знаеше, че никога няма да получи.

От време на време единият от двамата консултанти по избор на съдебно жури изпращаше съобщение и телефонът на Кели вибрираше. След това тя задаваше нов въпрос на заседателя или искаше да се оттеглят в стаята на съдията и да обсъдят някой заседател, който трябва да бъде елиминиран. Това се случваше толкова често, че Дилън се раздразни, но Лили запази спокойствие и продължи с въпросите.

В последния ден на избора на съдебно жури кръгът беше стеснен до осемнайсет души — дванайсет съдебни заседатели и шест резервни. Равен брой мъже и жени, по шест, с изключение на резервните; девет бели, един азиатец; и двама афроамериканци. Общо взето, група образовани хора, които заявиха, че няма да имат проблем да наложат смъртно наказание на подсъдим, ако това изисква законът.

— Почитаеми съдия — каза Дилън, когато всичко приключи и се изправи на крака, които го боляха от официалните обувки, защото ги носеше по дванайсет часа на ден. — Бих искал да направя възражение.