Кървава луна

Дилън се обърна, сложи ръце на перилата и погледна към паркинга. Той се бореше агресивно за клиентите си — някои съдии и прокурори твърдяха, че излишно агресивно — но това е друго, очевидно незаконно. Въпреки че в един или друг момент в кариерата си повечето адвокати извършваха дребни незаконни или неетични постъпки — например да им се плащат часове, докато бяха на плажа някъде и го наричаха анализиране на делото — това тук беше различно. Щяха да влязат с взлом в нечий дом като крадци.

— Хей, Дилън — прошепна Броуди, — събуди се.

— Защо шепнеш?

— На единайсет часа — отвърна Броуди и посочи с глава към входа на жилищния комплекс.

По паркинга вървеше едър мъж с тениска и къси панталони. Главата му беше плешива и държеше телефон до ухото си, докато говореше, и плик с покупки под мишницата си. Бицепсите му сякаш всеки момент щяха да разкъсат късите му ръкави. Дебели вени се виеха като змии под предмишниците му и грамадните като дървесни стволове крака.

— Броуди, сигурен ли си? Той може да ни направи на кайма, без дори да сваля телефона от ухото.

Без да откъсва очи от Евън, Броуди каза:

— Ще отида да говоря с него. Той може да ни помисли за ченгета и да побегне. Ако го направи, ти го повали на земята.

— Какво?

— Повали го на земята.

— Да го поваля? Бил съм се с юмруци само веднъж и това беше в шести клас. И другото хлапе ме скъса от бой. Не мога да го поваля…

— Престори се, че имаш пистолет.

Преди Дилън да успее да възрази, Броуди хукна към Евън.

— Мамка му — измърмори Дилън и побягна в другата посока, за да заобиколи и да се озове зад тях.

34.

Дилън почувства топла пот върху дланите си и сърцето му заблъска ожесточено в гърдите. Приведе се малко, а после се изправи и се опита да се държи непринудено. Предположи, че Евън Уорд тежи най-малко петдесет килограма повече от него.

Добре, повали го, повали го. Спъни го. Да, ще го спъна. Освен ако той не замахне и не ми разбие главата, и после трупът ми ще го спъне.

Дилън чу, че Броуди каза:

— Хей, пич, как си? Имам един бърз въпрос. Търся управителя. Знаеш ли къде е?

Евън не отговори. Явно усети, че вече го подозират по инстинкт, вероятно развит от живота в затвора. Дилън огледа татуировките на лявата му ръка, покриваха всеки сантиметър от кожата и изобразяваха сцена на смърт и нещастие: разпръснати по земята черепи, горящо небе, ботуш, който троши кости. Щом вижда толкова много детайли, значи Дилън е твърде близо до него. Но преди да се обърне и да се отдалечи, Евън го видя.

Очите им се срещнаха и за секунда никой не помръдна. И после Евън пусна плика с покупките и побягна.

— Заобиколи! — извика Броуди и хукна след него.

— Какво да заобиколя?

Евън спринтира между контейнерите за боклук и чевръсто прескочи телената ограда. Броуди го следваше по петите, играеше футбол в колежа и беше строен и мускулест. Дилън се чувстваше като тестеното човече от рекламите, докато пухтеше и сумтеше след него.

Той заобиколи телената ограда, но ги изгуби от поглед. Върна се и тръгна в другата посока. Наблизо имаше пустеещо поле и Дилън го прекоси тичешком, озова се в задната част на празен паркинг. По асфалта имаше дупки с големината на футболни топки и по цялата дължина минаваха пукнатини.

Дилън внимателно заобикаляше дупките и отбягваше пукнатините, които имаха такъв вид, сякаш всеки момент щяха да се разширят и да го погълнат. Обзе го облекчение, когато стигна до тротоара, но видя, че Евън Уорд бяга право към него, а Броуди го гони по петите.

Мамка му!

Дилън протегна ръце и преви колене, но Евън връхлетя върху него с рамото напред и го събори на земята. Светът се завъртя, когато Дилън се строполи на тротоара, а Евън се стовари върху него. Дилън изохка силно, сякаш го е ритнал кон.

Докато дишаха тежко и преди Евън да успее да окаже съпротива, Броуди го хвана за ръцете, отмести го от Дилън, прикова го към тротоара и му щракна белезници. Отначало Евън се бореше, но бързо осъзна, че няма смисъл, затова отпусна глава на тротоара.

— Не съм направил нищо — каза той.

— Аз не съм ченге, тъпо копеле — задъхано отвърна Броуди.

— Тогава се махни от мен, по дяволите.

Дилън се надигна и седна, а после огледа ръцете си и забеляза драскотините по лактите си там, където платът се беше скъсал. Имаше чувството, че са му издърпали всеки мускул и после са го пуснали да се върне на мястото си.

— Аз съм Дилън Астър — каза той, пухтейки, за да си поеме дъх. — Много ми е приятно да се запознаем.

Евън се изплю върху обувките му.

* * *

Когато се успокоиха, Броуди повдигна Евън и го заведоха в апартамента му. Обясниха му, че са дошли да разговарят за брат му, за да разберат дали Евън може да му помогне. Дилън събра падналите покупки и каза, че ще плати за счупената бутилка със сос за спагети.

— Ще те пусна, но не бягай — предупреди Броуди. — Сега не съм ченге, но някога бях. Едно обаждане и ще докладвам, че си нарушил условното си освобождаване.