Кървава луна

— Да, все тая. Махни белезниците.

Броуди го направи и Евън си разтри китките, после извади ключовете на апартамента, отключи вратата и влязоха вътре.

В жилището имаше разтегателен диван, телевизор, кухненска маса с два стола и малко други неща. Завесите бяха спуснати и миришеше на изгоряла марихуана.

— Затворете вратата — каза Евън.

Той отиде в кухнята и извади кутия от зърнена закуска. Отвори я, порови вътре и измъкна пакетче марихуана и хапчета. Извади лула, седна до кухненската маса и натъпка лулата, а после натроши две хапчета и ги поръси върху марихуаната. Броуди и Дилън седнаха срещу него. Броуди пъхна ръка в джоба си и включи дигиталния диктофон, най-новият модел, който беше поръчал от Израел, с размер на запалка за цигари.

Евън запали лулата и вдиша дълбоко. Остави дима да проникне в белите му дробове, а после наклони глава назад и изпусна сладникавия на мирис пушек.

— Искате да знаете дали брат ми е убил онези хора, нали?

— Да — отговори Броуди.

Евън отново дръпна от лулата и се ухили, докато издишаше дима.

35.

Дилън просто наблюдаваше, докато Евън Уорд бързо изпуши марихуаната и хапчетата. Очите на Евън се навлажниха и зачервиха и той започна да говори много по-отпуснато, дори спокойно. Дори им предложи „Фанта“ с вкус на малини.

— Не знам дали го е направил — каза той, докато пълнеше втора лула.

— Знаеш, че брат ти призна, нали? — попита Дилън.

— Да, сигурен съм, че е признал. Той винаги е бил адски странен. Все го дразнех, че Джоси го е изпуснала на главата му, когато е бил бебе. Той има психично заболяване, много лошо.

— Джоси? — попита Броуди.

— Майка му. Ние имаме различни майки и един и същ баща.

Дилън забеляза снимки на едната лавица, повечето на Евън, на лов и риболов с приятели.

— Опитваме се да разберем какво става в главата му.

— Не знам какво става в главата му, но ще ви кажа едно — никога не съм го виждал да нарани дори мравка, когато бяхме деца.

— Това е било отдавна. Хората се променят — отбеляза Броуди.

— Да, разбира се, предполагам. Но вие ме питате дали го е направил той, и аз ви отговарям, че не знам. И не е като да сме близки, че да лъжа. Бих казал, че не му стиска, но съм го виждал, когато мисли, че му говорят демони, и той не е с всичкия си, когато това се случи.

— Арло се е изнесъл от тук преди пет години. Ти защо се премести? — попита Броуди.

— Не съм. Дойдох тук преди няколко месеца с приятелката ми. И после един ден Арло се появи на вратата и попита: „Може ли да остана при теб?“. „Не, по дяволите — отвърнах. — Не може да останеш при мен.“

— Не му помогна, така ли? — попита Дилън.

— Не. Преди това той ме последва до Портланд и направи същото. Появи се в апартамента ми и попита дали може да остане при мен. Започваше да се превръща в нещо като преследвач.

— Кога за последен път говори с него преди убийствата?

— Може би преди една година. Арло ми се обади да отида на сватбата му, но не ми се ходеше. Казах ви, че не бяхме близки.

— Разговаря ли изобщо с него след ареста му? — попита Броуди.

Евън отпи глътка „Фанта“.

— Не. Ние нямаме нищо общо един с друг.

— Скарали ли сте се? — попита Дилън.

— Нещо такова.

Евън отново дръпна от лулата и се втренчи в празното пространство. Дилън си помисли, че той вероятно ще заспи скоро, ако продължава да пуши така.

— Помниш ли къде беше по-късно през деня на девети май?

— Защо?

— Питам само от любопитство.

Евън издържа на погледа на Дилън и пак дръпна от лулата.

— Какъв ден е било?

— Петък.

— Вероятно съм бил на работа.

— В колко часа започва смяната ти?

— Не е ваша работа, по дяволите. И ако нямате нищо против, момчета, бих искал да похапна нещо и да погледам телевизия, преди да си легна.

Евън ги изпрати и щом вратата се затвори, Броуди каза:

— Е, това беше загуба на време. Съжалявам, че си съсипа костюма.

— Няма проблем, ще сложа кръпки на лактите. И свършихме работа.

— Как така?

— Може да представим на съдебните заседатели една страхотна история с Евън. Погледни го, той има вид на убиец. Арло прилича на хилав болен тийнейджър. Кой от двамата ще предположиш, че е убил трима души? Може да посочим Евън и да кажем, че Арло го прикрива, и да избегнем защита поради невменяемост.

Броуди повдигна рамене.

— Ти решаваш, пич. Но да се махаме от тук, този хипопотам ме плаши.

36.

Кели Уайтулф седеше в кабинета си и слушаше двамата мъже с костюми, които обясняваха процентите си на успеваемост със съдебни заседатели. Питър Делюж и Марк някой си. Питър беше слаб, с черна къдрава коса и очила, а Марк беше възпълен, с корем, който висеше над колана на панталона му.

Те бяха собствениците на „Консултанти Делфи“, фирма, която не правеше нищо друго, освен да организира фокусни групи и да анализира данни в помощ на адвокати, политици и големи корпорации.

Питър беше прочел за предстоящия процес срещу Арло Уорд в „Лас Вегас Сън“ и искаше да предложи безплатно услугите на компанията им. Той каза, че тези услуги обикновено стигат до четвърт милион долара.