Кървава луна

— Размазани петна предполага, че се описва нещо, което е изцапано, нали? Както дете размазва шоколад по лицето си.

— Щом казвате.

— Щом аз казвам, или „да“, детектив? Ако имате друга дефиниция за думата размазвам, моля, споделете я с нас.

След кратко мълчание Филипс се прокашля и отвърна:

— Не, предполагам, че нямам.

— Добре. Размазвам предполага освен това, че е направено нарочно. Ако кутия с боя експлодира от налягането, боята не се размазва по стената, а се разпръсква, нали?

— Да, предполагам, че е така.

— А сега, ако погледнете лицето на Арло на тези снимки, ще видите, че кръвта е по челото, бузите, носа и брадичката му, нали?

— Точно така.

— Това прилича ли ви на пръски кръв?

— Възразявам — обади се Джеймс.

Дилън се усмихна.

— Причината, поради която възразяват, е, че детектив Филипс не е експерт — нещо, срещу което аз възразих петдесет пъти, почитаеми съдия. Не може хем така, хем иначе.

— Ще разреша детективът да свидетелства за онова, което е наблюдавал пряко. Възражението се отхвърля.

Дилън пристъпи една крачка към Филипс и после още една.

— Това прилича ли ви на пръски кръв?

— Предполагам, че може да са, да.

— Но детектив, вие сте написали, че Арло Уорд е имал размазана кръв по лицето и дрехите. Не е ли така? Ето защо от това се подразбира, че вие знаете разликата между пръска и размазано петно. Знаете разликата, нали?

Дилън отново пристъпи към детектива и сега беше само на метър и половина от него.

— Да, господин адвокат, знам разликата.

— И да размажете нещо предполага, че е направено нарочно, нали?

— Щом казвате.

Дилън беше повишил глас и отново пристъпи крачка напред. Филипс се чувстваше заплашен, Дилън разбра това, защото детективът се изчервяваше и отговаряше веднага, вместо да помисли малко.

— Заловили сте човек, който е тежко психично болен, накуцва и не може да бяга бързо, и кръвта по него е размазана така, че да изглежда, сякаш той е бил произволно покрит с кръв…

— Възразявам. Цитират се факти, които не са в протокола.

— Задържали сте този човек — продължи Дилън, преди съдията да успее да каже нещо, — който знаете, че е болен от най-лошото психично разстройство, и вместо произволни пръски кръв, които биха били съвместими с масово клане на хора, вие имате някой, който внимателно…

— Възразявам!

— … е размазал кръвта по себе си. Разполагате с всичко това и не сте потърсили други заподозрени, нали, детектив Филипс?

— Почитаеми съдия, възразих вече два пъти.

— Господин Астър, моля, изчаквайте възражението да бъде прието или отхвърлено, преди да продължите с въпросите си. Госпожице Уайтулф, възражението ви е прието. Продължете, господин Астър.

— Детектив Филипс, вие дори не сте потърсили друг заподозрян, нали? — попита Дилън и отново пристъпи към него.

— Въз основа на доказателствата, с които разполагахме…

— А, да — прекъсна го Дилън, който вече беше толкова близо, че сложи ръка върху преградата на свидетелското място. — Доказателствата, с които сте разполагали. Доказателствата… Не намерихте оръжията на убийствата, нали?

— Намерихме бейзболна бухалка в едно бунгало в…

— Намерили сте бейзболна бухалка в едно бунгало няколко седмици след убийствата, нали?

Филипс се замисли.

— Да.

— И не сте я намерили вие? Някой ви е подал информация?

— Точно така.

— Имаше ли кръв по нея?

— Доколкото ми е известно, не.

— Всъщност бухалката изглежда чисто нова, нали? Неизползвана.

— Предполагам.

— За осакатяването и разчленяването на жертвите вероятно е използван нож, нали?

— Точно така.

— Намерихте ли този нож?

— Не, засега.

— Някои органи липсват от жертвите, нали?

— Да.

— Намерихте ли тези органи?

— Не.

— Единият крайник на Майкъл Търнър липсва. Лявата му ръка. Намерихте ли я?

Филипс се размърда неспокойно на мястото си.

— Не, не я намерихме.

— Липсва и дясната ръка на Ейприл Фалоус. Намерихте ли я?

— Не.

— Само това ли? „Не“? Тази дума обикновено не е ли последвана от „Предполагаме, че е взета от извършителя“?

— Не, във всеки случай, не.

— Не в този случай, защото се предполага, че сте заловили извършителя, но той не е имал нищо такова в себе си?

— Не.

— Всъщност единственото, което го е свързало с това престъпление, е била кръвта по кожата и по дрехите му, нали така?

— И самопризнанията му за…

— Единственото веществено доказателство, свързващо Арло Уорд с това престъпление, е била кръвта, която е била нарочно размазана по лицето и дрехите му. Така ли е?

Филипс се поколеба и преди да отговори, погледна Кели няколко пъти.

— Да, точно така.

Кели стана.

— Почитаеми съдия, може ли да се оттеглим в стаята ви, за да обсъдим един въпрос, без да присъстват съдебните заседатели?

— Разбира се. Ще направим десет минути почивка и после ще се върнем в съдебната зала за официалния протокол.

Дилън се втренчи в Кели, която не го погледна. Единствената причина, поради която тя искаше да обсъдят въпрос, без да присъстват съдебните заседатели, беше, защото аргументите на обвинението биха пострадали, ако го обсъдят пред тях. Той погледна Лили и Мадлин, които изглеждаха толкова озадачени, колкото и самият той.

51.