Кървава луна

— Вярно ли е, че вие сте казали на другия детектив, разпитващ Арло Уорд, че този случай е забивка?

Филипс замълча за момент и смръщи чело.

— Откъде знаете?

— Не знаех. Сега го научих.

Детективът погледна Кели, която се облегна назад на стола си и скръсти ръце на гърдите.

— Мислели сте, че този случай е забивка от самото начало, така ли е? — попита Дилън.

— Това е само термин, който употребяваме.

— Термин, който означава, че всичко в разследването е ясно, така ли?

Филипс преглътна, без да откъсва очи от Дилън.

— Точно така.

— Следователно, когато сте нарекли този случай забивка, вие сте искали да кажете, че мислите случая за решен и че Арло е извършил престъпленията?

Филипс се замисли.

— Наистина нарекох този случай забивка, вярно е, но това не е просто термин, който казва, че случаят е решен. Никой случай не приключва за една нощ, винаги се провежда допълнително разследване.

— О, добре. Чудесно. Тогава кои други заподозрени разследвате? Моля, избройте ги за съдебните заседатели.

Ханк Филипс изпусна дъх през носа, като продължаваше да гледа в очите Дилън.

— Никои.

— Нито един?

— Не, няма други заподозрени.

— Говорихте ли с оцелялата жертва в онази нощ?

— Да.

— В онази първа нощ проучихте ли нейното минало и миналото на другите трима души, за да видите дали те са познавали някого, който би искал да ги нарани? Например, проверихте ли дали някоя от двете жени е подала в полицията оплакване за преследване? Или дали младите мъже са се карали с някого напоследък? Или дори дали някой се е опитвал да убие един от тях преди това?

— Не в първата нощ. Първата нощ е…

— Отишли сте на местопрестъплението в онази нощ, нали така?

Филипс изпусна дъха си през стиснати устни. На лицето му за пръв път се изписа раздразнение. Сега Дилън разбра кое е слабото му място. Детектив Ханк Филипс не обичаше да го прекъсват.

— Да, отидох.

— Потърсихте ли други места за къмпинг освен местопрестъплението?

— Хората обикновено не ходят на къмпинг там горе.

— Това „не“ ли означава?

Филипс прокара език по вътрешната страна на бузата си.

— Означава „не“.

— Претърсихте ли планината за заподозрени?

— Извършихме бегъл оглед на района, да.

— Наистина ли? Каньонът Койот е сто и трийсет квадратни километра. Претърсили сте всичките сто и трийсет квадратни километра?

— Това би било невъзможно с броя на хората, с които разполагаме.

— Тогава отговорът отново е „не“, така ли?

— Да, отговорът е „не“ — отвърна Филипс, едва сдържайки в тона си раздразнението, което изпитва.

— След ареста на Арло Уорд, колко души разпитахте като евентуални заподозрени?

— Нямахме…

— Нямахте други заподозрени, така ли?

Филипс кимна бавно.

— Точно така.

— Клиентът ми ви е казал, че страда от психично заболяване веднага щом сте започнали да го разпитвате, нали?

— Осъзнахме това…

— Отговорете само „да“ или „не“.

Детектив Филипс млъкна и по бузите му плъзна руменина. Кели сигурно също я видя, защото стана и заяви:

— Възразявам. Ще помоля адвоката да позволи на свидетеля да отговаря пълно на въпросите.

— Отхвърля се. Аз решавам индивидуално за всеки въпрос, по който възразявате, но общо предупреждение би било неуместно.

— Да или не? — попита Дилън. — Арло Уорд каза ли ви, че е психично болен, когато го разпитвахте?

— Не знаех какво точно заболяване, нито колко тежко. Той ни каза, че му има нещо, но нямаше потвърждение…

— Ще ви попитам за трети път, детектив, да или не? Клиентът ми каза ли ви, че е психично болен, когато го разпитвахте?

Филипс стисна зъби.

— Каза ни, да.

— И след като научихте това, продължихте да го разпитвате, така ли?

— Да, но се обадих на госпожица Уайтулф и ние…

— Благодаря, детектив, отговорихте на въпроса ми. И така, след разпита сте отишли на местопрестъплението?

— Да.

— Но преди това сте отишли в болницата и сте разпитали Холи Фалоус?

— Да.

— И тя ви е казала, че човекът, който я е нападнал, е изскочил от сенките до група дървета?

— Както казах в показанията си, това ни каза тя, да. Той стоял на двайсетина метра и хукнал към нея, след като Майкъл Търнър бил обездвижен от капана.

— И те са излезли от бунгалото, защото както вие казахте, чули вратата да се затръшва?

— Това ни каза тя, да.

— Не казахте на съдебните заседатели колко време им е отнело да излязат от бунгалото, след като са чули вратата да се затръшва.

Филипс поклати глава и повдигна рамене.

— Не знам отговора на този въпрос, господин адвокат.

— Защото не сте попитали Холи Фалоус, нали?

— Не, това няма връзка с…

— И така, те чуват вратата да се затръшва, излизат от бунгалото след известно време и при положение че убиецът е затръшнал вратата, сега той стои на двайсетина метра разстояние.

— Да.

— За колко време предполагате, че са напуснали бунгалото? Десет секунди? Двайсет?

— Не бих могъл да кажа.

— Наложи се да възразя десетки пъти, докато вие се правехте на експерт, а сега ни казвате, че не можете да предположите за колко време някой би излязъл от бунгало?

— Възразявам. Тормоз на свидетеля.

— Отхвърля се.

— Колко квадратни метра е бунгалото?

— Криминалистите изчислиха, че е седемдесет и четири квадратни метра.

Дилън пристъпи две крачки по-близо до свидетелското място.