Кървава луна

— Една сцена се е запечатала в паметта ми. Хлапетата убиват прасе и набиват на кол главата му в чест на боговете на острова, които са започнали да почитат. От устата му капе тъмна, черна кръв, придавайки му зловещ вид, сякаш им говори, и някои момчета побягват. Едното обаче се разплаква. Когато бях малка, мислех, че това е, защото се е уплашило, но когато пораснах, разбрах, че не се е разплакало заради това. — Лили преглътна. — Разплакало се е, защото е осъзнало, че вече не са невинни. Това е реален момент в живота на хората, Дилън. Моментът, в който виждат какво са способни да направят човешките същества. Ако някои от онези съдебни заседатели все още не бяха преживели този момент, днес го преживяха. И ще намразят Арло.

Дилън отмести настрана чинията си и сключи ръце върху масата.

— Знам, че изглежда така, но имаме шанс. Екстремното естество на случая, диагнозата на Арло, липсата му на криминално досие, начинът, по който се държи и как е признал всичко, без да го карат… това ни дава шанс.

Лили поклати глава.

— Няма да го изпратят в психиатрично заведение и да рискуват да излезе на свобода. И не ми харесва, че ти се надяваш това да се случи.

— Никой не знае какво ще се случи.

— Да, включително и ти.

Дилън въздъхна.

— Лил… вярваш ли му? Искам да кажа, наистина ли му вярваш, че той го е направил?

— Не знам. Мисля, че Арло е толкова психично болен, че не трябва да бъде екзекутиран за онова, което е направил. Но ти казвам, няма да го признаят за невменяем. Ще искат някой да плати за жестоките убийства и единственият, с когото разполагат, е Арло.

— Гледаш на нещата така, сякаш…

Телефонът ѝ иззвъня, Лили се извини и отговори на обаждането.

Дори излезе навън. Дилън я виждаше през стъклените врати, беше разстроена и спореше. Свободната ѝ ръка жестикулираше, сякаш човекът от другия край на линията може да я види.

Тя затвори след по-малко от минута и се върна червена от гняв.

— Какво се случи? — попита Дилън.

— Семейни истории… Сватбата на брат ми наближава и всеки има мнение за нея.

Един мъж, който стоеше на опашката, ги погледна и после изненадано попита:

— Хей, вие сте адвокатите от онова дело по новините, нали?

— От плът и кръв — отвърна Дилън.

Мъжът поклати глава.

— Засрамете се.

Обърна се и не ги погледна повече.

49.

На другия ден Кели влезе в съда, облечена с нова пола и блуза. Струваха ѝ твърде много и щеше да се наложи да съкрати нещо от месечния си бюджет, за да може да си ги позволи, но пък се чувстваше добре.

Тя мина покрай камерите, поставени близо до двойните врати на съдебната зала, изпитвайки леко въодушевление, защото знаеше, че ще изглежда добре по новините довечера. Надяваше се, че бившият ѝ съпруг ще гледа.

Бяха се развели по взаимно съгласие, Кели не беше съгласна с едногодишната му извънбрачна връзка, преди да я напусне… Съдията приключи тогава делото с едно пълно клише — „момчетата са си момчета, какво да ги правиш“, и с усмивка, за която се надяваше, че Кели ще приеме за очарователна.

Първият свидетел беше детектив Ханк Филипс. По всичко изглеждаше, че се чувства напълно комфортно тук. Гледаше съдебните заседатели, докато се представя и вече отговаряше на първите въпроси. Когато Кели го разпитваше за хронологията на събитията, Филипс говореше монотонно и безпристрастно, внимаваше да не употребява експресивни думи, които можеха да го издадат, че е предубеден към някоя от страните. Кели видя, че Лили се наведе към Дилън и я чу, като прошепна:

— Добър е.

Дилън направи трийсет и едно възражения за три часа. Повечето бяха отхвърлени, а едното му спечели предупреждение от съдията.

— Детектив Филипс — започна Кели, — ще ви задам най-важния въпрос, който ще ви попитат. Какво беше впечатлението ви от поведението на Арло Уорд?

— Възразявам — пресече я Дилън. — Това изисква експертни показания.

— Питам само за мнението му от общите впечатления, които е добил като двайсет и четири годишен ветеран от полицията, уважаеми съдия.

— Възражението се отхвърля. Може да отговорите, детектив.

— Арло Уорд изглеждаше нервен, разбира се, но това не е необичайно. Езикът на тялото му показваше, че е спокоен и се чувства удобно. Отговаряше кратко и ясно на въпросите ни и както видяхте на видеозаписа, не изглеждаше объркан от нито един от тях. Всъщност, ако не ми бяха казали след това, нямаше да предположа, че страда от психично заболяв…

— Възразявам — прекъсна го Дилън и погледна Лили, която също би трябвало да скочи и да възрази. — Това изисква експертни показания, почитаеми съдия. Детектив Филипс не е психиатър и не може да говори как би се държал или не би се държал човек с такова психично разстройство.

— Приема се.

— Детектив Филипс, Арло Уорд оставял ли е някога у вас убеждението, че не се контролира и не разбира естеството на…

— Възразявам!

— Приема се.

Кели сложи ръце на катедрата, връхчетата на пръстите ѝ побеляха.

— Арло Уорд изглеждаше ли…

— Възразявам — заяви Дилън и този път стана. — Това изисква експертни показания.

— Приема се.

Кели си пое дълбоко дъх.

— Арло Уорд…

— Възразявам. Това изисква…

— Седнете — ядосано каза Кели.