Кървава луна

— Погледни ме — каза Лийна и Арло бавно се обърна към нея. — Трябва да направиш това, което ти казва този човек. Той се опитва да ти помогне.

— Ти не знаеш нищо за това, Лийна, не трябваше да идваш тук.

— Арло, виж Ейми! Тя ще израсне без баща и ти не ни помагаш. Парите не ме интересуват, искам те у дома. — Лийна посочи Дилън. — Той казва, че може би ще те измъкне, ако кажеш, че не си го направил, и че си казал, че си го направил само защото си болен. — Тя се поколеба. — Така е станало, нали, Арло? Убил ги е някой друг, а ти само твърдиш, че си го направил? Ако ни обичаш, трябва да ми го кажеш сега, трябва да знам!

Арло погледна детето си.

— Всичко, което правя, го правя за теб и за нея. С р-р-радост бих дал живота си, за да се погрижа вие двете да имате хубав живот.

— Знам, миличък, знам, че би го направил, но това не е начинът. Какво ще си помисли Ейми, когато порасне и прочете в интернет ужасяващите неща, които хората пишат за теб? Ще има ли някакво количество пари, което ще я накара да се почувства по-добре?

Арло не искаше да я погледне, той се обърна към надзирателя, а след това погледна Дилън.

— Погледни ме, миличък — повтори Лийна.

Арло като че ли трябваше да събере смелост и това му отне известно време, но накрая погледна съпругата си в очите.

— Много съжалявам, че се омъжи за мен… Ти заслужаваш някой по-добър.

Той посегна да я докосне, но надзирателят рече:

— Долу ръцете.

Арло отдръпна ръка.

— Обичам те, но не идвай повече тук.

Лийна тихо се разрида, когато съпругът ѝ се върна при надзирателя, който го изведе от стаята за посещения. После бързо излезе, носейки на ръце дъщеря си.

Дилън се надяваше, че съпругата и дъщерята на Арло ще могат да го убедят да пледира невинен и да каже, че си е измислил всичко, че е виновен някой друг и че Арло също е жертва като другите. Дилън обаче влоши нещата, беше разстроил и Арло, и Лийна.

Догади му се при мисълта, че единственият начин да спаси живота на Арло може би е да убеди съдебните заседатели, че Арло е невменяем. Дилън никога не беше чувал това да се прави в дело за убийство.

Излезе от затвора и дълго седя в колата си, а после включи двигателя и се отправи към дома.

44.

Дилън и Лили седяха в джипа и гледаха медийния цирк.

Навън имаше най-малко седем новинарски микробуса. Репортерите разговаряха с операторите и с колегите си, опитваха се да хванат всеки, който влиза в съдебната палата и за който мислеха, че участва в делото. Когато не можеха да уловят някого, сами говореха пред камерата. Вероятно изказваха собственото си мнение, защото никой не пожела да говори с тях. Дилън пресметна, че навън има и най-малко петдесет зяпачи, които пиеха кафе и правеха снимки.

Когато пристигна автобусът със съдебните заседатели, оживлението се засили и репортерите се струпаха наоколо, за да снимат хората вътре. Наложи се няколко помощник-шерифи да разчистят пътя, за да могат съдебните заседатели да слязат от автобуса и да стигнат до сградата на съдебната палата.

— Мисля, че трябва да влезем през задния вход — предложи Дилън.

— Не е добре, Дилън. Влезеш ли веднъж през задния вход, ще трябва да го правиш винаги. Просто не им обръщай внимание.

Той въздъхна.

— Ще бъде някакво шибано шоу. Знаеш го, нали?

— Такава ни е работата. Защото определено не го правим за пари. — Лили го погледна. — Пък и твоята голяма кантора в Лос Анджелис вероятно следи съдебния процес. Може би ще ти предложат повече пари, ако спечелиш.

Дилън видя, че единият репортер се спъна и падна и му стана смешно, понеже задаваше някакви въпроси на съдебните заседатели, но всъщност издаваше просто крясъци.

— Може да загубим. Как ще продължа да практикувам право, ако Арло умре, защото сме загубили, Лил?

— По същия начин както винаги досега сме правили. Продължаваме нататък. Ако ще минаваш през ада, не спирай да вървиш, нали така?

Дилън видя, че последната съдебна заседателна се опита да влезе в съдебната палата и беше обградена от репортери. Жената изглеждаше ужасена и Дилън не искаше това да бъде образът по новините довечера, затова с Лили слязоха от джипа и прекосиха улицата. Стъпалата към съдебната палата бяха тесни и репортерите ги наобиколиха.

Дилън не обърна внимание на въпросите им и си проправи път към входа на съдебната палата. Когато мина през вратите, видя Холи Фалоус, която чакаше да мине през детекторите за метал. Те си размениха погледи безмълвно.

Дилън изчака, докато Холи тръгна към залата, и после мина през детекторите.

45.

— Госпожи и господа съдебни заседатели, сега ще чуем встъпителните пледоарии на обвинението и на защитата.

Кели се приближи до прожекционен екран. Държеше малко дистанционно управление в ръката си и без да пророни дума, натисна бутона за включване. На екрана се появи образ. Арло Уорд, седнал до маса в Шерифската служба, и двама детективи, седнали срещу него. Видеозаписът не започна отначало, а може би от средата, най-шокиращата част.

— Отрязах ѝ главата — каза Арло. — Беше м-м-много по-лесно, отколкото човек би предположил.