Кървава луна

— Защо отряза главата ѝ? — небрежно попита единият детектив, сякаш това беше най-нормалният въпрос на света. — Тя вече е била мъртва.

— Исках другите да я видят, когато се върнат. Реших, че ще бъде забавно да видя израженията на лицата им.

— Но ти каза, че си ги нападнал, преди да стигнат до палатките.

Арло кимна.

— Да. Размислих. Реших, че може да избягат, ако видят всичко, и няма да мога да ги хвана. — Той се усмихна. — Но сгреших. Лесно я н-н-настигнах, когато побягна.

Кели погледна към Холи Фалоус, която седеше до баща си. По лицето на Холи се стичаха сълзи и баща ѝ я прегърна.

— Не съзнавате колко тежък е един труп, докато не го вдигнете — продължи Арло, без да го питат. — Имах чувството, че тя т-т-тежи един тон. Но никога не бих ѝ го казал в очите, разбира се.

Детективите не се засмяха, нито се подсмихнаха. Не показаха абсолютно никаква реакция. Арло се размърда на стола и рече:

— Много ми се иска да бях х-х-хванал последната. Бях близо. Но кой да предположи, че тя ще скочи? Помислих си, че ще ме моли да не я убивам. Щеше да е хубаво да чуя някой от тях да ме моли. Всичко се случи толкова бързо, че другите трима нямаха време да ме молят.

— Защо искаше да те молят?

На лицето му разцъфна усмивка.

— За да видя лицата им, когато осъзнаят, че въпреки всичко ще ги убия.

Кели спря видеозаписа на кадъра с усмихнатото лице на Арло и остави дистанционното на масата, а после застана пред съдебните заседатели и сложи ръце зад гърба.

Тя започна с фактите по случая, обясни кой къде е бил и по кое време. След това описа подробно нараняванията, осакатяванията и разчленяванията и показа ужасяващите снимки от местопрестъплението на съдебните заседатели, които едва можаха да ги погледнат.

— Възразявам — скочи на крака Дилън. — Почитаеми съдия, тези детайли нямат връзка с встъпителната пледоария по този въпрос.

Кели почувства лек прилив на гняв. Беше прието да не се възразява по време на встъпителните и заключителните пледоарии, защото това би прекъснало потока на мисълта, и съществуваше мълчаливо съгласие това да не се прави и от двете страни. Възражението беше глупаво, разбира се, че детайлите бяха уместни. Тя разбра, че Дилън го направи нарочно, за да прекъсне логиката на пледоарията ѝ.

— Какъв е проблемът? — попита Кели. — Защо не искате съдебните заседатели да чуят всички факти за онова, което е направил клиентът ви?

Дилън и Лили възразиха в един глас, докато Мадлин седеше стъписана и изумена, с широко отворени очи.

— Добре, добре — рече съдия Хамилтън. — Господин Астър, първото ви възражение е отхвърлено. Госпожице Уайтулф, второто им възражение се приема. Нека продължим нататък.

През следващия един час имаше още две възражения, също толкова безсмислени като първото. И всеки път Кели отговаряше с коментар, че защитата иска да скрие факти от съдебните заседатели, въпреки че съдията я предупреди да не го прави. Дилън и Лили разбраха, че тя ще го прави всеки път, престанаха да възразяват и я оставиха да довърши речта си.

Бяха представени още доказателства, увеличени снимки на чистия ужас. Една от съдебните заседатели, възрастна жена с бежов пуловер, закри с ръка уста и отмести поглед настрана.

Кели застана пред съдебното жури.

— Арло Уорд е обгорил и задушил до смърт една красива млада жена. Пребил е до смърт с бухалка млад мъж. Упражнил е такова насилие, че ковчегът е трябвало да бъде затворен на погребението. Друг млад мъж е умрял от загуба на кръв от рани, толкова жестоки, че нямам думи да ги опиша. И след това Арло Уорд е осакатил, разчленил и наредил телата в пози, предназначени да шокират съзнанието на всеки, който ги види, да шокират целия свят. Всеки, който е готов да направи такова нещо, трябва да има някакво умопомрачение. Не може да си нормален човек и да направиш това, което е извършил Арло Уорд. Но не това е въпросът, на който искаме да отговорите, и не е правната дефиниция за невменяемост. Единственият въпрос, който ни интересува в този съдебен процес, е дали Арло Уорд е разбирал естеството на действията си и качеството на поведението си. Това означава дали е различавал доброто от злото и все пак е извършил зло. Разбирал ли е, че убива хора? Да, естествено, че е разбирал. — Кели сложи ръце на преградата пред съдебните заседатели. — Безспорно е разбирал.

Тя млъкна и погледна в очите всеки съдебен заседател, а после се върна на мястото си на масата на обвинението и седна.

— А сега ще чуем встъпителната пледоария на защитата — обяви съдия Хамилтън.

46.

Откъм скамейките на медиите се разнесе приглушен шепот, докато репортерите забързано си водеха записки и пращаха съобщения. Лили беше затворила очи и поемаше дълбоко дъх — нещо, което винаги прави, преди да се обърне за пръв път към съдебни заседатели. Мадлин се усмихна на Арло, който ѝ се ухили срамежливо и заби поглед в масата.

Лили се приближи до съдебното жури.

— Законът казва, че ако някой не е здравомислещ, трябва да бъде настанен в болница, за да бъде лекуван, а не изпратен на смърт. Арло Уорд… не е здравомислещ.