Кървава луна

— Почитаеми съдия, в първия ни разговор с него, преди господин Астър да го накара да говори, Евън Уорд избяга. Опасявам се, че има риск той да стане неоткриваем. Следователят ни го придружи тук днес със законна призовка, но не съм сигурна дали ще можем да го доведем отново. Бихме искали да получим официалните му показания за протокола сега. Това е съвсем дребно неудобство за обвинението, но ще осигури показания, които ще помогнат на съдебните заседатели да вземат справедливо решение.

— Не е това — гневно изрече Кели. — Тя иска да прекъсне потока на аргументите на обвинението, за да манипулира съдебните заседатели и да представи доказателства, противни на предложените от обвинението.

— Не правим това, почитаеми съдия. Евън Уорд може да избяга. Ако не вземем показанията му за протокола днес, може никога да не ги вземем.

Хамилтън се замисли, като почукваше с писалката си по масата. Дилън си повтаряше наум: Хайде, хайде, хайде…

— На какво основание предполагате, че той може да избяга от правосъдието, госпожице Ричи?

— На основанията на надзорника му. Може ли да се приближа?

— Може.

Лили взе две подписани писмени показания от масата на защитата и даде едното на Кели, а другото на съдията, и после отиде до катедрата.

— Пред вас са писмените показания на надзорника на господин Евън Уорд, където пише, че той е нарушавал условното си освобождаване в миналото. В личен разговор той ми каза, че мисли, че Евън Уорд няма да иска да съдейства на това дело, нито да се яви в съда, и просто ще избяга.

— И как успя следователят ви да го доведе тук днес?

— Изпратихме валидна призовка, както е направило и обвинението, и нашият следовател отиде в любимата му закусвалня и го убеди — едва успя — да бъде тук днес.

— Аха — рече Хамилтън, гледайки подозрително Лили. След това погледна Кели и попита: — Какво е мнението на обвинението, госпожице Уайтулф?

— Госпожица Ричи третира този свидетел, сякаш вече е неоткриваем, а той не е. На обвинението трябва да бъде разрешено да довърши представянето на нашите аргументи и после да се тревожим кого от свидетелите на защитата можем да доведем тук и кого не можем.

Хамилтън отново прегледа писмените показания.

— Поради факта че надзорникът му твърди, че има риск господин Евън Уорд да избяга, ще разреша той да свидетелства сега.

— Почитаеми съдия — каза Джеймс и стана, — това е опит от страна на защитата да прекъсне аргументите на обвинението и да обърка съдебните заседатели. Защитата знае, че редът на свидетелите се определя логично за всеки съдебен процес от тази величина, и се опитва да наруши това представяне и да отклони вниманието на съдебните заседатели.

— Господин Астър, госпожице Ричи, ако правите това, ще обвиня и двама ви в неуважение към съда. Ясно ли е?

— Да, господин съдия — отговори Лили.

Хамилтън кимна.

— Както заявихте, за този свидетел наистина има риск да избяга, и получаването на показанията му за протокола надделява над риска „да се прекъснат аргументите на обвинението“, както се изразихте. Ще му разреша да свидетелства.

55.

Броуди Ханкс последва Евън Уорд в съдебната зала.

Лили застана на катедрата и прегледа записките си.

Дилън и Мадлин тихо обсъждаха нещо с Арло. Арло, изглежда, спореше, че не иска брат му да свидетелства, но те го убедиха, че това е нормална част от съдебния процес. Със сигурност не беше така и когато приключи, Лили очакваше и съдията, и клиентът ѝ да ѝ се развикат.

Евън положи клетва. Носеше дълга, закопчана догоре риза, но пак му беше твърде тясна и мускулите му изпъкваха под нея. Той непрекъснато поглеждаше съдебните заседатели така, сякаш предпочита да е на всяко друго място на планетата, но не и тук.

— Моля, кажете името си и го произнесете буква по буква за протокола.

Евън го направи и гласът му потрепери веднъж, когато погледна съдията.

— Познавате ли Арло Уорд? — попита Лили.

— Да.

— Откъде?

— Той е моят полубрат.

— Знаете ли за какво се води този съдебен процес, господин Уорд?

— Да.

— Четохте ли за него? Или го видяхте по новините?

— Да, видях нещо в интернет. Има го навсякъде.

— И съзнавате, че убийствата на Уилям Пейдж, Майкъл Търнър и Ейприл Фалоус са станали на девети май?

— Да.

— Било е петък, нали?

— Предполагам.

— Вие работите като разносвач на поща в частна фирма, така ли е?

— Да.

— И работите вечер, нали?

— Да.

— Работите и в петък вечер.

— Да.

— Има ли някой, който ви е видял в онази нощ и може да свидетелства, че сте били на работа?

Евън се размърда неспокойно на стола.

— Не знам. Шефът ми може би.

— Ако сте били на работа, сте приключили към осем вечерта, така ли?

— Да.

— Какво правихте след работа в онази нощ?

— Не знам, вероятно съм гледал телевизия.

— Какво гледахте?

Той погледна съдебните заседатели.

— Не помня.

— Възразявам — обади се Кели. — Това е подвеждане на свидетеля.

— Почитаеми съдия, свидетелят отговаря уклончиво. Разрешете ми да се отнасям към него като с враждебен свидетел.

Евън отвори широко очи, като чу думата враждебен, и се втренчи в съдията.

— Разрешавам.

— Помните, че сте гледали телевизия в онази нощ, но не си спомняте какво сте гледали?