Кървава луна

— Ако случаят е такъв — каза Кели и хвърли бърз поглед на Лили, — тогава защитата трябваше да изчака, докато обвинението призове господин Уорд, и те да го подложат на кръстосан разпит. Те атакуват собствения си свидетел.

Това беше вярно и всички в съдебната зала го знаеха. Но ако бяха казали на Евън, че го водят в съда, за да го обвинят за убийствата, той никога нямаше да дойде.

Хамилтън се замисли. Той явно не искаше да противоречи на предишното си решение, че трябва да пледират невменяемост, но сигурно съзнаваше, че да не разреши на защитата да разпита обстойно свидетел, който може да има преки знания по случая, щеше да бъде автоматично основание за обжалване.

— Ще го разреша засега, госпожице Уайтулф, и може да прегледаме показанията на по-късна дата и на съдебните заседатели може да бъдат дадени коригиращи инструкции, ако е необходимо. Възражението се отхвърля.

Евън Уорд се прокашля, когато Лили го погледна и продължи:

— Бяхте осъден за обир, така ли?

— Взех само пари от касата. Никой не пострада.

— В повечето обири се използва пистолет, нали?

— Не знам.

— Но вие не сте използвали пистолет, нали? — попита Лили, без да обръща внимание на отговора му, за да може да каже на съдебните заседатели онова, което искаше да каже. — Какво използвахте?

Евън преглътна. Лили забеляза потта на челото му.

— Само малък нож.

— С петнайсетсантиметрово острие, нали?

— Да.

— И сте казали на касиерката: „Отвори касата или ще ти прережа гърлото!“.

— Възразявам. Това е цитиране на свидетелство, чуто от някой друг.

— Не го представям като реален факт, почитаеми съдия, че наистина е щял да пререже гърлото ѝ, а само, че го е казал. Не е цитиране на свидетелство, чуто от някой друг.

— Отхвърлям възражението.

— Това ли сте казали, господин Уорд? „Отвори касата или ще ти прережа гърлото!“

Евън не отговори.

— Ще помоля съдът да инструктира свидетеля да отговори.

— Господин Уорд, моля, отговорете на въпроса на адвоката — каза Хамилтън.

Евън си пое дълбоко дъх. Изненадата и раздразнението му се превръщаха в гняв, когато осъзна какво става.

— Не съм убил онези хора.

— Не съм казала, че сте ги убили.

— Да, но аз знам какво правите.

— Добре, нека забравим за това за малко и да се върнем на първоначалния ми въпрос, на който вие отбягвате да отговорите, господин Уорд. Казахте ли на касиерката, че ще прережете гърлото ѝ, ако не отвори касата?

Евън отново се размърда неспокойно на мястото си и отговори:

— Казах, но нямаше да го направя. Само се нуждаех от парите, защото бях закъсал.

— Знаете ли, че гърлото на едната жертва в този случай е прерязано? Прерязано от ухо до ухо, така че е била почти обезглавена.

Евън не отговори.

Лили сложи ръце на катедрата и гневно повиши тон. Трябваше да го разтърси и да изтръгне от него реакция, която съдебните заседатели щяха да помнят дълго, след като той напусне свидетелското място.

— Господин Уорд, вие не харесвате брат си, нали?

— Не бих казал.

— Не бихте казали, че не харесвате брат си? Наистина ли? Тогава не сте казали на Лийна Уорд, съпругата на Арло, когато сте се запознали, че тя трябва да го напусне, защото той е, цитирам, „скапан загубеняк“?

— Може и да съм казал нещо такова, не помня.

— Последният път, когато видяхте Арло, беше в апартамента ви, нали?

— Предполагам.

— Той е дошъл в апартамента ви, за да ви каже, че ще се жени.

— Да.

— И вие сте отворили вратата и сте го видели.

Евън повдигна рамене.

— Да.

— И сте му казали да се маха.

— Не си спомням.

— След като сте му казали да се маха — продължи Лили, без да обърне внимание на отговора му, — вие сте станали агресивен с него.

— Не.

— Не сте го сграбчили и блъснали на земята?

— Не.

— Не сте се нахвърлили върху него и не сте го ударили не веднъж, не два пъти, а три пъти в лицето?

— Не.

— Тогава ако Лийна Уорд е седяла в колата и е гледала как се случва всичко това, и дойде тук и даде показания какво е видяла, тя ще излъже, така ли?

Евън пак повдигна рамене.

— Не мога да кажа нищо по този въпрос… Но не съм го удрял.

— В историята на предишните ви осъждания имате едно от Северна Дакота за нападение, нали?

Той въздъхна продължително.

— Да.

— Било е срещу Арло, когато двамата все още сте живеели с родителите си?

— Да.

— Имам тук полицейския доклад за случая, господин Уорд. Необходимо ли е да го прочета, за да опресните паметта си за случилото се в онзи ден?

Евън ѝ хвърли кръвнишки поглед, който говореше, че в секундата, в която излязат от съдебната зала, ще избухне. Лили издържа на погледа му, без да мигне.

— Не, не е необходимо да го чета.

— Ударили сте Арло в онзи ден, нали?

— Да, мисля, че го ударих — тихо каза Евън. Тонът на гласа му омекна, когато осъзна, че може да има сериозни неприятности.

— Ударихте го с нещо, нали?

— Предполагам.

— С бейзболна бухалка, нали? Ударили сте брат си с бейзболна бухалка толкова силно, че родителите ви са извикали линейка.

— Възразявам! — извика Джеймс.

— Отхвърля се — рече съдията.

Евън преглътна.

— Да, но беше при самозащита. Бях на деветнайсет, хлапак.

— Арло не беше въоръжен, нали?

Евън поклати глава и отмести поглед встрани, сякаш не можеше да повярва на ушите си.

— Не беше.