Кървава луна

— Убийствата са просто въпрос на това кой най-вероятно е убил жертвите. Арло Уорд е психично тежко болен човек, накуцва и това не му позволява да бяга, никога не е бил арестуван за нищо. Евън Уорд е осъждан престъпник с дълга история на насилие, включително срещу брат му, когото силно мрази. Той обича да ходи на къмпинг на мястото, където са били убити жертвите, харесва бухалки и ножове и знае как да ги използва, и е злобен и раздразнителен. Не знам защо Евън Уорд е избрал жертвите. Може би е искал само да ги обере, както е искал да обере денонощен магазин, което е довело до последния му арест. Или може би е насъбрал толкова много ярост в себе си, че ги е убил само защото са били там, но така или иначе, това е Бръсначът на Окам9 — най-простото обяснение винаги е най-доброто. А най-простото обяснение тук е, че Евън Уорд е убил онези хора и после е повикал психично болния си брат, за да поеме вината. А сега, ако ме извините, трябва да отида някъде.

Дилън и Лили забързаха през тълпата репортери, които тръгнаха след тях, докато от съдебната палата не излязоха Кели и Джеймс. Репортерите се обърнаха и се насочиха към тях и Дилън и Лили успяха да прекосят улицата и да стигнат до джипа ѝ, без да говорят с никой друг.

Потеглиха и Лили каза:

— Това беше добро попадение. Посещенията на близките са довечера и те ще разкажат на съдебните заседатели всичко, което са чули да казваш по новините.

— Ще видим. Необходим ни е само един заседател, Лил. Само един, за да не стигнат до единодушно решение. Това ще убеди хората, че този случай не е толкова ясен, колкото изглежда, и следващото съдебно жури, квалифицирано за смъртно наказание или не, ще бъде по-благосклонно към нас.

— Да, но и няма да можем да направим това, което направихме днес. Евън ще бъде по-подготвен. Днешният успех може да бъде и единственият ни успех.

* * *

Отбиха се в закусвалня, която сервира обилни селски закуски през целия ден и си поръчаха палачинки, яйца, пържени картофки и портокалов сок. Докато чакаха храната, Дилън прегледа последния доклад, който му изпрати по имейла Броуди.

— Как изглежда? — попита Лили.

— Броуди все още не може да намери служителя на бензиностанцията, с когото са говорили жертвите, преди да потеглят към каньона. Полицията вече го смята за изчезнало лице.

— Не се ли е появил по някое време?

Дилън поклати глава.

— Не е ходил на работа от деня след убийствата. Не отговаря на телефона и електронната поща, нищо не липсва от апартамента му, не се е свързвал със семейството и приятелите си. Просто се е изпарил. — Дилън замислено потупа дланта си с телефона. — Упътил е жертвите, значи очевидно познава района. Проследил ги е, убил ги е и после Арло случайно попада на местопрестъплението, след като те вече са мъртви. — Той остави телефона. — Трябва отново да призовем Ханк Филипс на свидетелската скамейка. На съдебните заседатели много ще им хареса.

Лили повдигна рамене и се вгледа в чашата с портокаловия сок.

— Може би. Не знам. Движим се в кръг със сложни теории, когато най-очевидният отговор е пред очите ни.

— Кой очевиден отговор? Че Арло ги е убил? Наистина ли го вярваш?

— Това е най-логично.

Дилън бавно завъртя телефона си върху масата.

— Аз не го вярвам.

Лили отпи глътка сок.

— Дилън, има три човешки потребности, които всички ние се опитваме да удовлетворим. Потребността от близост, сигурност и чувство за принадлежност. Ако не ги удовлетворим по нормален начин, ще намерим други начини. Начини, които са варварски, но може да изглеждат съвършено разумни за човека, който ги използва. Арло не е могъл да удовлетвори всичките тези потребности през целия си живот. Убийствата и славата, която идва с тях, може би е неговият начин да ги удовлетвори.

Дилън сложи ръце на масата и се наведе напред.

— Забравяш една потребност.

— Коя?

— Потребността от безсмъртие. Никой не иска животът да е такъв — да се превърнем в купчина прах и нищо да няма значение. Ние искаме да вярваме, че може да бъдем безсмъртни. Ами ако поемането на вината за убийствата е начинът на Арло да постигне безсмъртие? Хората вечно ще разнищват и анализират онова, което Арло твърди, че е направил, и той го знае. Това му дава мотив да поеме вината.

Лили разгъна на коленете си кърпата за хранене, когато им сервираха храната.

— Така говори методистът в теб.

Дилън се засмя.

— Това не го прави по-малко вярно.

— Наистина ли мислиш, че Арло не го е направил?

Той кимна и разбута храната в чинията си, без да яде.

— Да… така мисля.

58.

Кели Уайтулф седеше на стола зад бюрото в кабинета си, а съдебните заседатели в сянка се настаниха на дивана. Джеймс Холдън се беше подпрял на стената и мълчеше, оставяйки заседателите в сянка да говорят. Неща като „Бях убеден, но сега не знам“ и „Братът изглеждаше много по-буен и склонен към насилие. Приличаше на убиец“ се повтаряха отново и отново по различни начини. Кели прие коментарите безучастно и накрая каза:

— Работата на съдебните заседатели е да осъдят някого, защото е убиец, а не защото прилича на убиец.