Читаем Кървава луна полностью

Джеймс приключи с прекия разпит и Дилън се приближи до свидетеля. Съдебният лекар отпи глътка вода, Дилън го изчака и после започна.

— Доктор Коен, моля ви, бихте ли описали в общи линии протоколите, към които се придържате по време на аутопсия? Хронологията на стъпките, които предприемате.

Коен остави чашата на дървената преграда пред него.

— В общи линии, аутопсията започва с преглед, при който оглеждаме външността на трупа и нараняванията, и отбелязваме всичко отличително като татуировки, белези и така нататък. След това пристъпваме към вътрешния преглед, при който търсим наранявания и заболявания и преглеждаме органите.

— В доклада си вие сте дали описание на жертвите в този случай, нали?

— Точно така.

— И сте описали Майкъл Търнър като „мускулест, добре развит, висок мъж от бялата раса“, така ли е?

— Да, точно така.

— Значи той не е бил инвалид или физически недъгав?

— Не, не беше.

— Бил е мускулест и вероятно силен.

— Възразявам. Това са догадки — обади се Кели.

— Мисля, че един лекар може да ни даде мнение дали някой е силен въз основа на мускулатурата му, почитаеми съдия.

— Възражението се отхвърля.

— Е, докторе, мускулест и силен, нали?

— Да, той беше доста мускулест, затова предполагам, че е бил и доста силен.

— Написали сте, че травмата от удара с тъп предмет всъщност не е била причината за смъртта, така ли е?

— Да, точно така. Мисля, че той е изпаднал в безсъзнание от травмата от удара с тъп предмет. След това извършителят е осакатил жертвата и по време на осакатяването жертвата е умряла от кръвозагуба.

— Осакатена с какво?

— По всяка вероятност с голям ловджийски нож.

— В докладите си не сте споменали нещо. Не сте написали „прободна рана“, така ли е?

— Не, не съм написал.

— Защо?

— По дефиниция прободната рана е нещо по-дълбоко, отколкото широко, а аз не мисля, че жертвите имаха прободни рани. Имаше следи, че за разчленяването им са били използвани движения, подобни на работа с трион.

— В доклада си пишете, че нараняванията са съвместими с голям нож. Какво означава за вас думата съвместими, когато я употребявате в този контекст?

— Означава, че нараняванията на жертвата може да са причинени от въпросното оръжие.

Дилън пристъпи няколко крачки към свидетелската скамейка.

— Но в случая има и други вероятности за оръжието на убийството освен ловджийски нож, нали?

— Проблемът с раните от нож е, че не е като да се опиташ да сравниш куршум с огнестрелна рана. Знам, че по телевизията показват патолози и криминалисти, които сравняват рани от нож с различни видове ножове, но в реалността не можем да сравним рана от нож или дълбок травматичен разрез с използваното оръжие. Трябва да определим дали една рана е съвместима или не с размерите на дадено оръжие.

— Тогава очевидно може да има много оръжия, които причиняват наранявания, които изглеждат сходни, така ли?

— Да.

— В такъв случай, когато казвате, че нараняването е съвместимо с дадено оръжие, вие имате предвид, че оръжието е едно от вероятните, които може да са причинили нараняването, така ли?

— Да, бих казал, че това е точно.

— И същата логика важи и за травмата от удар с тъп предмет, нали?

— Да.

— Тогава нараняванията на жертвите, в частност на Майкъл Търнър, може да са причинени не от бухалка, а от друго оръжие?

— Макар да мисля, че по всяка вероятност е била използвана бейзболна бухалка, да, възможно е да е било нещо друго.

— Например, голяма тъпа брадва?

— Малко вероятно, но не и невъзможно, предполагам.

— А голяма цепеница?

— Да, това със сигурност е възможно.

— Знаете, че братът на господин Арло Уорд веднъж е пребил някого с цепеница, нали?

— Възразявам!

— Оттеглям въпроса си. Какво е период на агония, докторе?

— Времето, преди да настъпи смъртта след нанасянето на фатално нараняване.

— Значи, когато някой е фатално ранен, ако умре шест минути по-късно, се казва, че периодът на агония е шест минути, така ли?

— Точно така.

— Колко дълъг е бил периодът на агония в случая на Майкъл Търнър?

— Трудно е да се определи точното време.

— Във вашия доклад вие дори не правите предположение, нали?

— Не.

— Повечето хора не умират веднага след фатални рани, нали?

— Не.

— Всъщност в съдебномедицинската литература има документирани случаи за хора, които са били наръгани с нож в сърцето и пак са бягали няколко пресечки.

— Да, има подобни случаи на този, който описахте.

— Има и документирани случаи на хора, на които е бил разбит челният лоб, но пак са успели да изпълнят задачи, като например шофиране до болница.

— Да, така е.

— Майкъл Търнър е изпаднал в безсъзнание от удар с тъп предмет и после е умрял от кръвозагуба, така ли?

— Да.

— И вие не знаете какъв е бил периодът на агония за Майкъл Търнър, след като е получил фаталните си рани?

— Не, не знам точното време.

— Колко бихте предположили?

— Възразявам. Това са догадки.

— Прокурорите са квалифицирали свидетеля като експерт, почитаеми съдия. Питам за експертното му мнение.

— Възражението се отхвърля.

— Колко предполагате, че е продължил периодът на агония, докторе? — настоя Дилън.

Перейти на страницу:

Похожие книги

500
500

Майк Форд пошел по стопам своего отца — грабителя из высшей лиги преступного мира.Пошел — но вовремя остановился.Теперь он окончил юридическую школу Гарвардского университета и был приглашен работать в «Группу Дэвиса» — самую влиятельную консалтинговую фирму Вашингтона. Он расквитался с долгами, водит компанию с крупнейшими воротилами бизнеса и политики, а то, что начиналось как служебный роман, обернулось настоящей любовью. В чем же загвоздка? В том, что, даже работая на законодателей, ты не можешь быть уверен, что работаешь законно. В том, что Генри Дэвис — имеющий свои ходы к 500 самым влиятельным людям в американской политике и экономике, к людям, определяющим судьбы всей страны, а то и мира, — не привык слышать слово «нет». В том, что угрызения совести — не аргумент, когда за тобой стоит сам дьявол.

Мэтью Квирк

Детективы / Триллер / Триллеры
24 часа
24 часа

«Новый год. Новая жизнь.»Сколько еще людей прямо сейчас произносят эту же мантру в надежде, что волшебство сработает? Огромное количество желаний загадывается в рождественскую ночь, но только единицы по-настоящему верят, что они исполнятся.Говорят, стоит быть осторожным со своими желаниями. Иначе они могут свалиться на тебя, как снег на голову и нагло заявиться на порог твоего дома в виде надоедливой пигалицы.Ты думаешь, что она – самая невыносимая девушка на свете, ещё не зная, что в твою жизнь ворвалась особенная Снежинка – одна из трехсот пятидесяти миллионов других. Уникальная. Единственная. Та самая.А потом растаяла.Ровно до следующего Рождества.И все что у нас есть – это двадцать четыре часа безумия, от которых мы до сих пор не нашли лекарство.Но как быть, когда эти двадцать четыре часа стоят целого года?

Алекс Д , Алексей Аркадьевич Мухин , Грег Айлс , Клэр Сибер , Лана Мейер

Детективы / Триллер / Самиздат, сетевая литература / Классические детективы / Романы
Книга Балтиморов
Книга Балтиморов

После «Правды о деле Гарри Квеберта», выдержавшей тираж в несколько миллионов и принесшей автору Гран-при Французской академии и Гонкуровскую премию лицеистов, новый роман тридцатилетнего швейцарца Жоэля Диккера сразу занял верхние строчки в рейтингах продаж. В «Книге Балтиморов» Диккер вновь выводит на сцену героя своего нашумевшего бестселлера — молодого писателя Маркуса Гольдмана. В этой семейной саге с почти детективным сюжетом Маркус расследует тайны близких ему людей. С детства его восхищала богатая и успешная ветвь семейства Гольдманов из Балтимора. Сам он принадлежал к более скромным Гольдманам из Монклера, но подростком каждый год проводил каникулы в доме своего дяди, знаменитого балтиморского адвоката, вместе с двумя кузенами и девушкой, в которую все три мальчика были без памяти влюблены. Будущее виделось им в розовом свете, однако завязка страшной драмы была заложена в их историю с самого начала.

Жоэль Диккер

Детективы / Триллер / Современная русская и зарубежная проза / Прочие Детективы