Тя облегна глава на рамото на баща си и Дилън видя, че това я успокои. Тревогите ѝ се разсеяха и лицето ѝ се отпусна в щастлива усмивка. Кучето ѝ, порода немска овчарка, хукна в заграждението за добитъка, лаейки по кравите, които отвърнаха с мучене и взеха да се местят към отсрещната страна.
Родителите ѝ си легнаха рано и Дилън и Лили останаха на верандата и пиха бира. Нощното небе напомняше на огромно черно одеяло над земята, инкрустирано с искрящи скъпоценни камъни. Тук нямаше светлинно замърсяване, тъй като най-близкият голям град се намираше на сто и десет километра.
— Понякога се изумявам колко свободно се чувствам тук — каза Лили. — Раждаме се с националност, религия и култура, а после прекарваме живота си, бунтувайки се срещу тях. Винаги когато си идвам у дома, осъзнавам, че не е лошо понякога да се връщаме към корените си.
— Говори за себе си — рече Дилън и отпи глътка бира. — Аз съм роден да бъда въглекопач.
Тя се засмя.
— Сериозно ли говориш?
— Израснах в миньорски град. Девет от всеки десет от завършилите нашата гимназия ставаха въглекопачи… Какво? Защо се смееш?
— Представям си те в дълбините на въглищна мина. Ти не можеш дори да се ръкуваш с някого, без да се облееш в дезинфектант след това.
— Жено, аз съм страховито мъжествен. Бих изкопал всичките онези проклети въглища, или както там се добиват въглищата. Все едно, няма значение… Въглищната мина се срути и градът се разори, половината град се изсели, включително ние, а другите вероятно са останали там и са пропилели живота си. — Дилън допи бирата и облегна глава на люлеещия се стол. — Не мога да си представя нищо по-лошо. Само да седиш и да чакаш да умреш без никакви планове за нищо.
— Затова ли заминаваш да грабнеш тлъстата заплата? Страхуваш се да не се сбъдне съдбата ти да останеш посредствен?
Дилън повдигна рамене.
— Не знам. Може би. — Той въздъхна. — Ще загубим това дело, нали, Лил?
— Нека първо да видим как ще се представи Холи Фалоус. И все още не сме обсъдили дали да изправим Арло на свидетелската скамейка.
— Аз предлагам да не го правим. Той ще застане там и ще заяви, че е напълно нормален и че му е доставило удоволствие да убие онези хора. Каква е ползата?
— Арло може да настоява и ние трябва да му позволим.
— Да — отвърна Дилън, поглеждайки луната. — Знам. — Той погледна дали има още бира, но не намери. — Онази нощ сънувах кошмар.
— Беше покрит с въглищен прах и размахваше кирка?
— Не — отговори Дилън и се вгледа в звездите. — Седях в зоната за зрители в камерата за умъртвяване на затвора. Завързваха Арло за стола. Някога имах куче, което трябваше да бъде умъртвено. Помня как му сложиха инжекцията. Всеки мускул в тялото му веднага се отпусна, изскимтя за последен път и умря. В съня ми Арло направи същото. Едно тихо скимтене и после нищо.
— Еха!
Той кимна.
— Да, знам. Кошмарът ме събуди в два сутринта и после не можах да заспя.
— Това е само сън, Дилън, не означава, че ще се случи. Дори да го осъдят, обжалванията може да продължат повече от десет години. Няма да се наложи да присъстваш на екзекуцията.
Дилън дълго гледа небето и после каза:
— Напротив, ще присъствам. И никога няма да си го простя.
62.
Чарлс, братът на Лили, беше решил сватбата му да се състои във фермата. На откритото пространство с тлъста зелена трева имаше платформа за младоженците. Пред сцената за оркестъра бяха наредени в редици сто бели стола. Лили представи на Дилън привлекателната си братовчедка Септембър10 — „Защото това е месецът, през който съм родена“ — гордо каза братовчедката, която вече беше пияна в два следобед. Септембър прегърна Дилън и го целуна по бузата, вместо само да му стисне ръката.
— Много си сладък — усмихна се тя.
— Септембър, престани да се хвърляш на деловия ми партньор — изкомандва я Лили.
— Не виждам пръстен на ръката му…
Официалната церемония беше кратка. Чарли беше едър мъж, тежеше най-малко сто и трийсет килограма, булката беше малко повече от четиресет и пет и всички жени изобилно клюкарстваха какво ще става в спалнята.
Дилън не можеше да седне до Лили, защото тя се настани при семейството си. Септембър помоли човека до нея да се премести, направи знак на Дилън да седне и уви ръка около лакътя му. Наведе се към него и започна да шепне в ухото му клюки за всички присъстващи.
— О, и той изневери на съпругата си със сестра ѝ. Можеш ли да повярваш? Сестра ѝ? Ако моят мъж направи такова нещо, бих отрязала кренвирша и бобчетата му. Ти не си от онези, които изневеряват, нали? Защото не бих станала гадже на женкар.
— Може би не трябва да споменаваш за рязане на кренвирш и бобчета на някой мъж, на когото искаш да станеш гадже.
Тя се засмя толкова гръмогласно, че чак изхърка.
Лили седеше с едно малко момче на коленете си, племенникът ѝ.
Когато я видя, Камдън хукна към нея с радостни викове.
Сестра ѝ стоеше със скръстени на гърдите ръце и по лицето ѝ беше изписано неодобрение. Лили се държеше страхотно с децата и Дилън се зачуди какво ли е направила, за да си спечели такава очевидна враждебност от страна на сестра си.