Кървава луна

— Нека поговорим за това. Кога ви каза, че страда от шизофрения?

— След като се срещнахме няколко пъти. Каза, че имал да ми казва нещо и после ми обясни, че мозъкът му не работи като този на другите хора и че понякога може да се държи странно, но да не го приемам лично.

— И въпреки това се омъжихте за него?

— Да. Арло изобщо не ми се виждаше странен. — Лийна погледна съпруга си. — И го обичах.

— По време на брака ви колко пъти сте го виждали зрително да халюцинира нещо, което не е там?

Лийна замълча за момент.

— Никога.

Сред присъстващите се разнесе тих шепот. Дилън погледна Лили и разбра, че и двамата си мислят едно и също: Мамка му. Лийна или ги излъга, когато я посетиха в дома на майка ѝ, или лъже сега.

Те възразиха, но възражението им беше отхвърлено.

— Не сте го виждали да халюцинира нито веднъж? — попита Кели.

— Искам да кажа, че Арло прави неща, които другите хора не правят. Понякога си говори сам и му хрумват странни мисли, но никога не съм го виждала да халюцинира нещо в мое присъствие, не.

— А слухови халюцинации?

— Не знам. Той казва, че понякога чува разни неща.

— Арло пледира невменяемост по това дело, Лийна, и това означава, че психичното му заболяване му въздейства толкова силно, че не трябва да бъде подвеждан под отговорност за убийствата. Какво мислиш за това?

— Възразявам! Свидетелката не е психиатър.

— Приема се.

— Бих искала да се насоча към нещо болезнено, Лийна — продължи Кели, — и съжалявам, че ще попитам. Но прегледах медицинската ви история и видях, че сте посещавали спешното отделение четири пъти тази година.

Лийна наведе глава и преглътна. В очите ѝ заблестяха сълзи и тя тихо отговори:

— Да.

— Първия път е било заради счупена ръка, после изкълчена китка, след това разбита челюст и четвъртото нараняване, което е станало две седмици преди ареста на съпруга ви, е било вътрешен кръвоизлив и строшени ребра. Заявили сте, че всичките са се дължали на нещастни случаи, така ли е?

— Да — отговори Лийна, без да вдига глава.

— Но това не е вярно, нали?

— Възразявам — обади се Лили. — Въпросът е подвеждащ и неуместен.

— Отхвърля се.

— Може ли да се приближим, господин съдия?

— Не се приема. Продължете, госпожице Уайтулф.

Лийна преглътна. Сълзи намокриха лицето ѝ. Кели взе кутия носни кърпички и ѝ я даде. Лийна извади няколко, избърса си очите и после смачка кърпичките в шепа.

— Не бързайте, успокойте се — каза Кели.

В съдебната зала настъпи пълна тишина. Дилън наблюдаваше съдебните заседатели и видя, че лицата на всички са обърнати към Лийна, напрегнати и съсредоточени.

— Не — отговори най-после тя. — Не е вярно.

— Тогава какво се случи?

— Арло… Арло е раздразнителен и избухлив.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че понякога губи контрол и ме наранява.

Дилън възрази, но възражението му беше отхвърлено.

— Какво го кара да губи контрол? — попита Кели.

Лийна поклати глава.

— Ами, дребни неща. Чинията с храната му може да не е много чиста и това го ядосва, или се налага да отменяме планове, които той очаква с нетърпение… Нищо и всичко, предполагам.

— И затова не правите нищо, за да не го провокирате?

— Не, нищо. Счупената ръка… Седях на дивана и Арло влезе и се разкрещя, че къщата е мръсна. Казах му, че ще почистя, а той ме вдигна за ръката, хвърли ме на пода и ми заповяда да го направя веднага. Хвърли ме толкова силно, че ми счупи ръката.

— Защо Арло се вбесява безпричинно?

— Възразявам — обади се Лили. — Прокурорът характеризира показанията на свидетелката.

— Отхвърля се. Може да отговорите на въпроса, госпожо Уорд.

Тя кимна.

— Да, той винаги е бил избухлив. Отначало, когато се срещахме, не го знаех. Арло го криеше от мен. Но щом се оженихме, се промени. Тогава ми показа какъв е всъщност.

— Защо не го напуснахте?

Лийна повдигна рамене.

— Нямам образование, работя на непълно работно време и трябва да се грижа за дъщеря си. Той ми каза, че ако го напусна, няма да ми помага и ще трябва да се оправям сама. Останах заради Ейми. Миналата година се записах в курсове по козметика и реших, че когато получа лиценз и хубава работа, ще го напусна.

— Знаете, че в бунгало близо до мястото, където са станали убийствата, беше намерена бейзболна бухалка, нали?

— Да.

— Чия беше бухалката?

— На Арло.

— Той играе ли бейзбол?

— Не.

— Тогава защо е имал бейзболна бухалка?

Лина погледна съпруга си и после бързо отмести очи.

— Той каза, че му харесва да я има за самозащита.

— В дома ви не бяха намерени оръжия, когато полицията го претърси. Арло имаше ли оръжия?

Лийна отново преглътна и се втренчи в пода.

— Да. Но в онази нощ, когато станаха убийствата… Арло ми се обади и каза да се отърва от всички оръжия в къщата.

— Възразявам!

— Отхвърля се.

— Знаете ли какво е това, госпожо Уорд? — попита Кели и ѝ даде няколко листа.

— Да.

— Какво е?

— Телефонната му разпечатка за месец май.

— И на девети май в десет и петнайсет вечерта обади ли ви се някой?

— Да.

— Кой номер е подчертан за този час?

— Номерът на мобилния телефон на Арло.

— Бих искала да представя веществено доказателство четиресет и едно от страна на ищеца, почитаеми съдия.