Кървава луна

Тя се размърда неспокойно на стола и се заигра с медальона на колието си.

— Дадох го на сестра ми и веднага щом навърших осемнайсет, се записах в армията. — Лили преглътна. — Що за човек съм, Дилън? Как може една майка да изостави детето си?

— Била си хлапе.

— Дори…

— Лили, била си хлапе. На седемнайсет години не сме същите, каквито сме на двайсет и девет. — Той се заслуша в съобщението, че пътниците скоро ще започнат да се качват в самолета. — Мислила ли си да си го вземеш обратно?

Тя повдигна рамене.

— Колкото повече остарявам… да. Но сестра ми никога няма да ми даде попечителството. Пък и това може да го нарани.

— Ще го нарани повече, когато разбере, че Луси не е майка му, защото все някой ще се изпусне и ще му каже. — Дилън замълча за момент. — Затова ли искаш да сме по новините всяка вечер и да имаме повече клиенти? За да покажеш по-висок доход за дело за попечителство?

Лили се втренчи мълчаливо в пода и поклати глава.

— Може би… подсъзнателно. Но каква майка ще бъда?

— Страхотна.

Тя не отговори. Сложи глава на рамото му и двамата се загледаха в примигващите светлини на самолета, които проблясваха в мрака навън.

64.

В понеделник сутринта пред съдебната палата имаше толкова много репортери, че един съдебен пристав трябваше да проправя пътя за Дилън. Делото привлече не само национално, но и международно внимание. Съдебният телевизионен канал беше поставил постоянни камери и предаваше по няколко часа от процеса всеки ден. Репортерите викаха, изпращаха имейли и обикаляха пред домовете на Дилън, на Мадлин и на Лили. Един дори се опитал да се вмъкне в затвора с фалшива карта от Адвокатската колегия на щата Невада и казал, че трябва да говори с Арло Уорд.

Холи Фалоус беше вече тук с баща си и изгледа намръщено Дилън. Той искаше да ѝ се усмихне топло или да я поздрави мило, но знаеше, че това само ще я разстрои още повече и затова просто се обърна.

Арло влезе усмихнат, стисна ръцете на Дилън и Лили и прегърна Мадлин. Седна и сложи пред себе си юридическия тефтер с жълти листа и молива.

— Изглеждаш уморен, Дилън.

— Добре съм, Арло. Нормално е при такива обстоятелства.

— Съжалявам, че се налага да правиш това. Знам, че не е забавно.

— Не се налага, Арло, сам съм си го избрал.

Съдия Хамилтън влезе и шумотевицата в съдебната зала утихна. Помещението беше претъпкано и резервните места за зрители се заемаха от онези, които пристигнат първи. Когато всичко се запълни, на вратата застана пристав, за да се погрижи да не влиза никой друг.

Съдията седна и всички други го последваха. Той огледа залата, спря поглед за секунда на камерите и каза:

— Моля, доведете съдебните заседатели.

Заседателите се настаниха на местата си и Дилън забеляза, че изглеждат отпочинали. В понеделник винаги беше така, но до петък имаха такъв вид, сякаш цяла седмица са били на амфетамини.

— Обвинението може да призове техния следващ свидетел.

— Почитаеми съдия, бихме искали да призовем един свидетел извън графика, който представихме.

— Разрешавам.

— Призоваваме Лийна Уорд на свидетелската скамейка.

Дилън и Лили скочиха на крака. Арло отвори широко очи от изумление и се обърна назад. Вратите се отвориха и съдебният пристав въведе съпругата му.

— Възразявам — заяви Лили. — Не сме уведомени, че госпожа Уорд ще свидетелства днес. Освен това тя се позова на съпружеска привилегия и обвинението не би трябвало да я призовава като свидетел.

— Почитаеми съдия, госпожа Уорд ще се откаже от правото си на съпружеска привилегия и се съгласи да даде показания днес. Тя фигурира в списъка със свидетели, който предадохме на защитата, и не се изисква предварително уведомяване.

— Това е абсурдно — настоя Дилън. — Госпожа Уорд запази съпружеската привилегия по време на целия процес, а сега се отказва от нея ей така, без причина? Обвинението явно я е заплашило, за да я накара да свидетелства.

— Възмутена съм от тази инсинуация, уважаеми съдия. Не сме направили нищо такова и когато госпожа Уорд застане на свидетелското място, ще стане ясно, че тя е тук напълно по нейна собствена воля и избор.

Съдия Хамилтън се приведе напред и подпря с ръка брадичката си в позата на философ мислител.

— Госпожа Уорд е в списъка със свидетели, внесен от обвинението. Ако тя е готова да се откаже под клетва от съпружеската си привилегия, не виждам проблем да свидетелства.

Лийна положи клетва и седна на свидетелското място. Не погледна Арло, на чието лице беше изписан истински шок.

— Какво ще каже тя? — попита го шепнешком Дилън.

— Не знам.

Кели представи Лийна и попита:

— Колко добре познавате съпруга си, госпожо Уорд?

— По-добре от всички останали, предполагам.

— Разкажете ни що за човек е той. От вашата гледна точка.

Лийна погледна Арло.

— Осигурява прехраната на семейството си. Винаги се грижи аз и Ейми да имаме достатъчно, въпреки че не може да работи много. Арло е тих и срамежлив. Не обича да говори. Обожава играта „Го“ и видеоигри, такива неща отнемат много време, мисля, че му харесва да отвлича вниманието си.

— Да отвлича вниманието си от какво?

— Той страда от шизофрения и депресия.