Кървава луна

— Ще възразим — каза Лили. — Не сме уведомени, че ще бъде представено това доказателство и…

— Изпратихме го на защитата като допълнително откритие, почитаеми съдия.

Така беше. Дилън веднага забеляза важността му, но Арло обясни, че се е уплашил и се е обадил на съпругата си, за да попита какво да прави.

— Какво е имал предвид Арло под „да се отървете от оръжията“? — попита Кели.

— Възразявам. Тя не може да знае какво е мислил той.

— Приема се.

Кели перифразира въпроса.

— Какво ви каза Арло по време на онзи телефонен разговор?

— Той каза да се отърва от оръжията. Затова се отървах от всичките, като ги изхвърлих в контейнер за боклук до една бакалия. Не знаех какво друго да направя с тях.

— Арло ви е казал да се отървете от оръжията — повтори Кели, поглеждайки към съдебните заседатели. — Това не звучи като думи на невменяем човек, който не знае какво прави, нали?

— Възразявам! — скочи Дилън.

— Оттеглям въпроса. Нямам повече въпроси към свидетелката.

Лили кимна на Дилън и после отиде до катедрата. Вгледа се в Лийна за момент и след това попита:

— Вие не сте разговаряли с полицията досега, нали, госпожо Уорд?

— Не.

— Всъщност полицаите са се опитвали да говорят с вас няколко пъти и вие сте отказали.

— Да.

— Но решихте да свидетелствате днес?

— Да.

— Кога го решихте?

— В петък.

— Срещнахте ли се с госпожица Уайтулф в петък?

— Да.

— Какво ви каза тя?

— Възразявам. Това е информация, основаваща се на свидетелство, чуто от някой друг.

— Това попада в изключенията за публичните архиви, защото е част от щатското разследване, почитаеми съдия.

— Ще го разреша.

— Какво ви каза тя, госпожо Уорд?

— Каза, че иска да говоря за Арло днес. Че той може да нарани и други хора, ако бъде пуснат на свобода, и трябва да дойда в съда и да говоря пред съдебните заседатели.

— Какво ви предложи госпожица Уайтулф в замяна за показанията ви?

Лийна погледна Кели, която кимна.

— Тя каза, че ще ми помогне, когато затворят Арло. Че може да издейства държавна помощ за мен и дъщеря ми, и жилище, без да плащам наем, за шест месеца.

— По същество госпожица Уайтулф ви предложи пари.

— Предполагам.

— И вие решихте да свидетелствате, след като ви предложиха тази сделка?

— Да.

— А преди това нямаше да свидетелствате?

— Не исках, не.

— Помните ли, когато господин Астър и аз дойдохме в дома на майка ви?

— Да.

— Помните ли, че ни казахте, че Арло никога не е проявявал насилие?

— Помня.

— Помните ли, че ни казахте, че той няма никакви оръжия?

Лийна преглътна.

— Арло ме помоли да ви кажа всичко така, ако се наложи да говоря по този въпрос, но не беше истината.

— Тогава сте ни излъгали?

— Да.

— Нямах представа. Винаги ли сте били толкова добра лъжкиня?

— Възразявам — троснато обяви Джеймс.

— Приема се.

Лили сложи ръце зад гърба си и излезе иззад катедрата.

— А сега, за четирите ви посещения в спешното отделение. Няма полицейски доклад за нито едно от тях, нали?

— Не, не съм се обаждала на полицията.

— И лекарите всеки път ви позволяваха да напуснете болницата, без да се обадят на полицията?

— Да.

— Знаете ли, че лекарите са задължени да съобщават на полицията, ако заподозрат домашно насилие?

— Не, не знаех.

— Но те не се обадиха на полицията, така ли?

— Не.

— Госпожо Уорд, вие обичате съпруга си, нали?

— Да.

— И той ви обича.

— Да, знам, че ме обича.

— Той ви е казал, че ако бъде осъден за това престъпление, вие ще получите доходна сделка за книга, нали така?

— Да.

— И ви е казал, че ще припише на вас всички пари, спечелени от книгата?

Лийна кимна и отговори:

— Да.

— И в допълнение към парите и жилището, които ще ви даде държавата, вие ще спечелите пари от книгата му, ако Арло бъде осъден, така ли е?

— Предполагам.

— Благодаря ви, госпожо Уорд. Нямам повече въпроси.

65.

Съдебното заседание свърши и Дилън, Мадлин и Лили последваха Арло до затворническите килии. Влязоха в странична стая и седнаха от двете страни на масата.

— Това бяха пълни глупости — заяви Дилън. — Няма начин Лийна да е променила решението си, защото може да получи жилище за шест месеца.

Арло повдигна рамене.

— Знам, че тя се страхува какво ще се случи, когато мен ме няма. Не я обвинявам, че иска да се погрижи за себе си и Ейми.

Дилън поклати глава.

— Не го вярвам. Не може да е само заради нещо толкова малко, ами ти какво ѝ каза за жестокия удар, който ѝ нанесе?

— Нищо.

— Арло, мога да проверя регистъра за посетители и телефонните ти разговори. Мога да разбера дали си говорил с нея. Лийна ти се е обадила, след като прокурорката е разговаряла с нея, нали?

Той наведе глава.

— Арло, отговори ми.

Арло кимна.

— Обади ми се в петък и каза, че госпожица Уайтулф е ходила при нея.

Дилън поклати глава. Гневът просто изригваше от него, наложи се да си поеме дъх и да се успокои, иначе щеше да се разкрещи.

— И ти си ѝ казал да свидетелства против теб, нали?

Арло кимна.

— Защо го направи, Арло? — попита Мадлин.

— Защото нещата вървяха добре. Казах ви, че н-н-не искам да ме освободят. Трябва да съм в затвора, за да напиша книгата.

— По дяволите, Арло! — извика Дилън. — Няма да отидеш в затвора! Ще бъдеш осъден на смърт и ще умреш. Колко пъти да ти го казвам?