Кървава луна

— Опитваме се да спасим живота ти, Арло — намеси се Лили. — Не искаш ли да видиш как дъщеря ти пораства? Да бъдеш при семейството си в първия ѝ ден на училище, да я изпратиш на първата ѝ среща, да видиш как получава шофьорска книжка, как се омъжва… Не искаш ли това?

Арло преглътна и в очите му заблестяха сълзи.

— Ставам все по-болен, госпожице Ричи. Не знам колко дълго ще мога да продължа да функционирам нормално. Един ден ще бъда само голяма тежест за тях. По този начин мога да им дам онова, от което се н-н-нуждаят, и не е необходимо Ейми да порасне и да види как баща ѝ губи разсъдъка си. — Арло стана, преди някой от тях да успее да отговори, и извика: — Надзирател, готов съм да се върна в килията си.

66.

— Обвинението призовава Холи Фалоус на свидетелската скамейка.

Холи изглеждаше много крехка. Ръцете ѝ трепереха и не беше в състояние да погледне никого освен Кели. По лицата на съдебните заседатели беше изписано съчувствие, кръстосаните разпити на жертвите винаги криеха опасност. Една погрешна стъпка, и заседателите можеше мигновено да се обърнат срещу Дилън и Лили, за да защитят жертвата.

Кели започна да я разпитва и Холи млъкна няколко пъти, защото се задави. Едната пауза продължи цяла минута, докато бършеше сълзите си.

— Той беше добър човек — каза Холи, говорейки за Майкъл Търнър. — Помагаше на всеки, който се нуждае от помощ. Помагаше на хората през всяка свободна минута, която имаше. Веднъж пропусна футболен мач, защото съседът му се нуждаеше от помощ, за да изнесе едно дърво от двора си.

Кели се престори, че прелиства записките си, но Дилън знаеше, че тя само оставя съдебните заседатели да осмислят думите на Холи.

— Казахте, че не сте могли да видите нападателя.

Холи кимна.

— Да. Той имаше нещо черно на лицето си, нещо като кърпа, или може би маска. И не се приближи толкова много до мен, та да видя какво е.

— Накуцваше ли?

— Не знам. Видях го за секунда и после побягнах.

— Защитата повдигна въпроса, че той няма как да ви е настигнал за времето, което му е отнело да изскочи измежду дърветата, да хукне към вас, да убие Майкъл и после да ви подгони в каньона.

Холи се размърда неспокойно и избърса няколко сълзи.

— Изгубих се по пътя. Бягах много бързо… Не можех да разсъждавам. И пътеката се разклони в три посоки. Направих погрешни завои, озовах се сред по-гъсти дървета и трябваше да се върна. Затова ме настигна.

— Кога го забелязахте зад вас?

Холи вдигна очи към тавана и въздъхна продължително. Трудността, с която изричаше всяка дума, беше осезаема.

— Дърветата се разредиха и близо до скалата имаше поляна. И тогава го чух зад мен. Чух дишането му и разбрах, че е близо. Обърнах се и го видях на десетина метра зад мен.

— Какво направихте?

— Стигнах до ръба на скалата и спрях. Беше тъмно и не виждах колко е високо. Но когато се обърнах, видях, че държи нещо в ръката си. Бейзболна бухалка или може би дебело парче дърво. — Холи млъкна, защото от очите ѝ отново потекоха сълзи. — Изглеждаше покрит с кръв.

— Какво направихте, когато видяхте това?

— Разбрах, че той ще ме убие, и скочих. Ударих се в скалите и натроших крака си, счупих си ребрата, хълбоците и кости на лицето, и получих вътрешен кръвоизлив… За малко не умрях, но знаех, че не мога да остана там, защото той ще се спусне долу и ще ме хване. Започнах да пълзя. — Холи замълча за момент. — Дълго пълзях. Не знам колко дълго. И после, когато стигнах до някакви дървета, намерих клони на земята и взех един като патерица. Добрах се до пътя и спрях първата кола, която видях. И после се свестих в болницата. Не помня нищо друго.

— Как се отрази цялото това изпитание върху живота ви, Холи?

Холи се разплака и се втренчи в хартиените кърпички в ръцете си.

— Непрекъснато сънувам кошмари. Събуждам се с писъци. На другия ден заспивам в банята, защото съм изтощена, и пак сънувам кошмари. Понякога е толкова зле, че мисля, че получавам пристъпи и ще припадна и през цялото време се страхувам. Онзи ден в магазина заедно с мен влезе един мъж и аз избягах навън разплакана, защото си помислих, че ще ме нападне. Аз… загубих всичко. Всичко, което имах, бяха Ейприл и Майк. — Тя избърса сълзите си. — Той ми отне всичко.

— Не мога дори да си представя какво преживявате и много съжалявам, че е трябвало да го понесете. — Кели пристъпи по-близо до свидетелското място. — Ако можете да кажете нещо на Арло Уорд, убиецът на сестра ви и на бъдещия ви съпруг, какво бихте му казали?

Дилън се приготви да възрази, но се въздържа, защото всички съдебни заседатели изглеждаха заинтересувани какво ще каже Холи и може би нямаше да им хареса, ако той им попречи.

— Бих му казала, че хората, които той уби, бяха добри и искаха да направят света по-добро място. Че той угаси светлини, които трябваше да блестят още дълго време.

— Благодаря ви, Холи. Благодаря ви и за смелостта, че свидетелствахте днес.

Кели седна и към катедрата се отправи Лили.

67.

— Холи, казахте, че така и не сте видели лицето на убиеца.

— Не, не го видях. Мисля, че беше покрито с нещо.

— А можете ли да кажете от коя раса беше?

— Не.