Много от постингите бяха по-скоро размяна на мнения дали Арло наистина е извършил престъпленията, дали наистина е невменяем и кой печели процеса засега. Всички бяха единодушни, че Арло ще бъде осъден и че показанията на съпругата му ще му видят сметката и че адвокатите му е трябвало да направят всичко възможно да ѝ попречат да свидетелства.
В единия постинг пишеше колко готин е адвокатът и Дилън прочете всички отговори.
Той прегледа десетките постинги за различни аспекти на случая и в един, качен от потребител на име „Обсебен от престъпления“, имаше въпрос, който привлече вниманието му.
Дилън не беше чувал за убийствата край езерото Ейнджъл. Той бързо влезе в „Гугъл“ и започна да търси. Появиха се само няколко статии, всичките преди няколко години, и Дилън прочете статията в „Лас Вегас Сън“, после постинг в един блог и след това репортаж в уебсайта на местната новинарска станция. Двама къмпингари, съпруг и съпруга, бяха убити близо до брега на езерото Ейнджъл с тъп инструмент. Това беше всичко.
Нямаше друго описание как са били убити.
Нямаше снимки от местопрестъплението, нито от аутопсиите им, или как помощниците на съдебния лекар транспортират труповете. Медиите направо притреперваха за такива случаи и ги описваха в колкото е възможно по-ужасяващи детайли. Дилън беше виждал репортажи, изчистени от детайлите, само ако полицията поиска това или някой съдия го разпореди.
В края на статията в „Лас Вегас Сън“ Дилън прочете нещо, което накара сърцето му да подскочи и дишането му се учести.
Детективът, разследвал убийствата край езерото Ейнджъл, беше Ханк Филипс от Шерифската служба на окръг Джаксън.
Дилън минимизира всички прозорци на компютъра, отвори нов документ и написа заглавието:
71.
— Умишлено са скрили това от защитата в нарушение на всяко правило за предоставяне на доказателствен материал — заяви Дилън.
В съдебната зала присъстваха само съдията, приставите, служителите, прокурорите и адвокатите. Дори Холи Фалоус беше изведена навън. Арло седеше тихо и наблюдаваше. Имаше вид, сякаш не разбира какво става.
— Прокурорите са укрили от защитата оневиняващо доказателство, което би имало огромно въздействие върху стратегията на защитата и договарянето на споразумение по това дело.
— Глупости — отговори Кели. — Убийствата край езерото Ейнджъл са престъпление, извършено преди шест години, което няма връзка с този случай.
— Почитаеми съдия, ще насоча вниманието ви към полицейския доклад, който осигури нашият следовател и който съм приложил като допълнение към искането на защитата. Ще видите, че двете жертви, Марти и Каролайн Бенет, са били убити най-вероятно с бейзболна бухалка, според доклада на съдебния лекар, и след това телата са били осакатени и разчленени с голям нож или мачете и положени в гротескни пози, намекващи за полов акт, които са не само подобни, но дори същите като в този случай. И госпожица Уайтулф е права, това се е случило преди шест години, няколко месеца, преди моят клиент да се премести да живее в Невада.
— Онези убийства нямат нищо общо с този случай. Всъщност им хвърлихме един поглед, за да ги сравним с действията на подсъдимия. Открихме, че има разлики, които не дават основание за по-нататъшно разследване. Това беше работен продукт и като такъв, не бяхме задължени да го предадем на защитата. Това е само опит…
— Това е оневиняващо доказателство, което можеше да промени хода на цялото дело. Прокурорите бяха длъжни да го предадат.
— Защитата можеше, и трябваше, сама да потърси подобни случаи в щата. Не сме длъжни да им вършим работата.
— Почитаеми съдия, пак искам да насоча вниманието ви към статиите, приложени към искането ми. Ще видите, че в нито една от тях не се споменава как са умъртвени жертвите, освен че са убити с тъп инструмент. В никоя не се споменава за осакатяването и разчленяването или за полагането на труповете в пози. Как по-точно бих могъл да открия това, когато нищо не е публично оповестено?
— Защо да е злоупотреба от страна на прокурорите, щом публикациите не са оповестили детайлите? — попита съдия Хамилтън. — Вероятно са решили, че са твърде кървави и ужасяващи?
Дилън заговори тихо, за да не може Хамилтън да долови гнева, който започваше да го завладява.