Кървава луна

— Според полицейския доклад той е паднал на земята и се е разплакал след първия удар, нали така?

Евън не отговори и Лили вдигна книжата.

— Пише го тук, в полицейския доклад, ако трябва да го прочетете.

Той прехапа устни толкова силно, че можеше да ги разкървави, и после ги отпусна.

— Да, Арло беше на земята.

— И какво направихте тогава?

Евън си пое дълбоко дъх, погледна съдебните заседатели и после прикова очи в пода, сякаш осъзна последиците от думите си.

— Ударих го с бухалката, докато той беше на земята.

— Ударили сте го по главата, нали?

— Да.

— Това е нещо обичайно за вас, нали? Да заплашвате хора, че ще прережете гърлата им или ще им разбиете главите?

— Възразявам! — извикаха в един глас двамата прокурори.

— Оттеглям въпроса си — каза Лили, без да отмества очи от Евън. — Знаете къде е каньонът Койот, нали, господин Уорд? И моля ви, не лъжете, защото надзорникът ви вече потвърди, че сте ходили там.

— Да, знам къде е.

— Били ли сте на къмпинг там?

— Ходя на риболов на муха, а там има хубави места.

— Всъщност вашият надзорник каза, че ходите там доста често, така ли е?

— Както казах, това е най-доброто място за риболов на муха в щата.

Лили заобиколи катедрата, но не се приближи до свидетелската скамейка, както направи Дилън.

— Били сте там на девети май, нали?

— Не, не бях.

— Вие сте убили онези хора.

— Не, по дяволите, не съм ги убил!

— Възразявам! — извикаха едновременно Кели и Джеймс и скочиха на крака.

— Най-после сте изпълнили заплахата си да разбивате глави и да прерязвате гърла. Но после сте се паникьосали, обадили сте се на тежко болния си брат да дойде и…

— Възразявам! — изкрещя Кели.

— … и да поеме вината. Обзалагам се, че много ви е харесало, че той е бил готов да го направи. Мисълта, че Арло ще бъде екзекутиран за престъпление, което сте извършили вие, сигурно ви е направила щастлив, нали?

Арло стана.

— Аз го направих. Аз ги убих, госпожице Ричи. Не казвайте, че не съм аз.

Наложи се Дилън да го сграбчи и да го принуди да седне.

— Госпожице Ричи — каза съдията с тон, който означаваше „лайната се разхвърчаха“. — В стаята ми. Веднага!

56.

— Имах пълното право да го обвиня — заяви Лили, когато влязоха в стаята на съдията.

Хамилтън затвори вратата и отиде до бюрото си. Седна и отпи глътка от нещо, което приличаше на студено кафе, от голяма чаша с надпис „№1 татко“.

— Това не беше разпит, а клопка — каза Кели. — Убедили са този човек да дойде в съда, за да подкрепи брат си, а после му забиха нож в гърба.

— Напълно в правата ни е да обвиним когото искаме за тези престъпления, стига да е в рамките на разумното — рече Дилън.

— Мислите ли, че това беше в рамките на разумното?

— Почитаеми съдия — каза Лили с помирителен тон, — господин Евън Уорд ходи на къмпинг близо до мястото на убийствата, има история на насилие, включваща ножове и бейзболни бухалки, и в момента е освободен условно, защото е заплашил да убие касиерка по същия начин, по който е била убита една от жертвите. Ако полицията си беше свършила работата както трябва, той вече щеше да е заподозрян.

— Самият обвиняем заяви, че брат му няма нищо общо с убийствата. Няма абсолютно никакво доказателство, че Евън Уорд е бил дори близо до каньона Койот. Всичко това беше направено недобросъвестно. Искам показанията да бъдат заличени и съдебните заседатели да бъдат инструктирани да не ги взимат под внимание.

Съдия Хамилтън въздъхна и повдигна вежди към Дилън, търсейки отговора му.

— Още веднъж, господин съдия, ще помоля прокурора да ми посочи поне един законодателен акт или доказателствено правило, което казва, че не може да разпитваме друг заподозрян за това престъпление.

Хамилтън поклати глава, погледна Кели и каза:

— Господин Астър е прав. Онова, което направи защитата, не противоречи нито на закона, нито на етичните правила на Адвокатската колегия. — Той отново погледна Дилън и Лили. — Но е коварно и граничи с неморално.

Никой не каза нищо. Съдията стана и рече:

— Нека се върнем в залата и да освободим съдебните заседатели за днес. Мисля, че всички сме уморени и почивката ще ни се отрази добре.

57.

На другия ден първият призован свидетел беше помощникът на окръжния криминалист. Той нямаше какво толкова да добави и Дилън реши, че е доведен в съда като демонстрация на сила, която да убеди съдебните заседатели, че прокурорите са вложили всеки възможен ресурс в разследването на случая.

Когато съдът приключи работата си за деня, Дилън излезе на стъпалата пред съдебната палата пред камерите. Лили застана до него. Изчакаха, докато всички камери се насочиха към тях и от всеки ъгъл наизскочиха репортери.

— Господин Астър, наистина ли мислите, че братът на Арло Уорд е извършил убийствата? — попита единият.