Кървава луна

— Искам да кажа, че тези капани трябва да се заредят, преди да щракнат и да хванат някого. Зареди го, за да могат съдебните заседатели да видят как работи.

Арло се вгледа в капана и после се наведе над него. Започна да го човърка и да го нагласява по всевъзможни начини, опитвайки се да го отвори, а после се помъчи да извие пружината, след това да я обърне на другата страна и така да го отвори. Стана ясно, че не може да го направи. Дилън се приближи до масата на защитата и взе дълга стоманена пръчка.

— Може би се нуждаеш от това, Арло? След като отвориш капана, използваш този инструмент, за да бутнеш нагоре кръглата част в средата, която после го зарежда.

Арло взе стоманената пръчка и се втренчи в капана. Опита по два различни начина и най-после успя да повдигне нагоре кръглата стоманена пластина в средата и зареди капана.

— Чудесно, Арло. А сега се изправи, моля.

Дилън разглоби капана и го отмести настрана. След това извади бухалката от найлоновия плик и я даде на Арло.

— Покажи ни как си я размахвал.

— Какво?

— Покажи ни как си размахвал бухалката в онази нощ.

Арло погледна към съдебните заседатели и после Лили и Мадлин. Хвана с две ръце бухалката, втренчи се в нея за момент и после замахна с нея от ляво надясно. Приличаше на дете, което никога не е държало бейзболна бухалка в ръцете си. В замаха му нямаше сила. Беше непохватен и неефективен.

— Още веднъж, моля. Замахни силно.

Арло замахна в другата посока и този път замахът изглеждаше още по-зле.

— Ти твърдиш, че ловко и умело си убил жертвите с точни замахвания. Моля, покажи ни как го направи.

— Аз… не искам.

— Съдебните заседатели биха искали да видят, Арло. Те трябва да почувстват какво са преживели жертвите и най-добрият начин е да им покажеш точно как са умрели. Затова замахни точно както си направил в онази нощ.

Дилън отстъпи крачка назад. Единият съдебен пристав се приближи до Арло, нервно потупвайки с ръка пистолета си, сякаш Арло щеше да се нахвърли върху съдебните заседатели и да започне да ги налага с бухалката.

— Почитаеми съдия — обади се Кели. — Възразявам срещу тази демонстрация. Това не доказва абсолютно нищо. Да не споменавам, че връчването на бейзболна бухалка на подсъдим, обвинен, че е извършил убийство с нея, е крайно опасно.

— Тук има пристави, готови да използват електрошоков пистолет, ако е необходимо, уважаеми съдия, и съдебните заседатели трябва да решат дали Арло знае как да замахва с това нещо, или не.

Хамилтън почука с писалката си по масата и се замисли твърде дълго.

— Мисля, че всеки съдия би искал да бъде обективен по този въпрос, почитаеми съдия — добави Дилън за камерите. — Ако се страхувате за безопасността на присъстващите, може да сложим окови на глезените на господин Уорд и да го отдалечим от съдебните заседатели.

Хамилтън кимна.

— Да, нека го направим. Пристав?

Те взеха бухалката от ръцете на Арло и после оковаха глезените му с белезници, свързани с верига, достатъчно къса, така че ако се опита да се движи бързо, да се спъне. Дилън го позиционира по-далеч от съдебните заседатели и по-близо до масата на защитата.

— Хайде, замахни.

Арло замахна — толкова силно, че загуби равновесие и произведе свистене, което изпълни притихналата съдебна зала, а после се спъна и се наложи да се подпре на масата, за да се изправи.

— Още веднъж.

Арло преглътна, лицето му беше зачервено.

— Не.

— Не? Но ти си експерт в замахването с бухалка. Онези хора са се борели за живота си, но ти все пак си успял да сломиш съпротивата им. Това наистина е изумително постижение. Да убиеш мишени с такова тежко оръжие, докато те се борят с теб. Хайде, замахни отново и покажи на съдебните заседатели как си го направил.

Арло остави бухалката на масата на защитата.

— Не.

— Не искаш да им покажеш, защото не можеш да го направиш, нали, Арло?

— Аз убих онези хора.

— Убил си ги, но не можеш дори да замахнеш с бухалка, без за малко да паднеш? — преди Кели да успее да възрази, Дилън добави: — Може да седнеш пак на свидетелското място, Арло.

76.

Съдебните пристави махнаха белезниците от глезените на Арло и той седна. Дилън се приближи до него и се втренчи в очите му. Очевидно го изнерви, защото Арло започна да мърда неспокойно на стола.

— На Ейприл Фалоус липсвали бъбреците. Ти ли взе бъбреците ѝ?

— Да. Но ги оставих там.

— Как ги изряза?

— С ловджийски нож.

— Какъв ловджийски нож?

— Просто нож. Хвърлих го от скалата, след като приключих. Затова не са го намерили.

— Виж, това е интересно — каза Дилън и отстъпи крачка назад. — Защото Ейприл Фалоус е имала само един бъбрек, левия. Загубила е десния си бъбрек в катастрофа, когато е била на шестнайсет, а левият ѝ бъбрек е бил намерен на местопрестъплението.

В съдебната зала настъпи мъртвешка тишина. Дори тълпата репортери на местата за медиите престанаха да пишат и да поглеждат телефоните си. Арло забеляза прикованото в него внимание и заби поглед в пода.

— Понякога се обърквам. Случи се много бързо и беше тъмно и се обърквам заради заболяването ми.