Кървава луна

— Мисля, че да.

— Почитаеми съдия, може ли да се приближа?

— Може.

Дилън взе една от големите цветни снимки, която Кели вече беше представила в съда, и на която дрехите на Ейприл Фалоус бяха съблечени и намерени смачкани на земята.

— Познати ли са ти, Арло?

Арло не отговори.

— Това са дрехите на Ейприл Фалоус. Моля, кажи на съдебните заседатели с какво беше облечена тя. — Дилън обърна снимката към съдебните заседатели и мина напред и назад близо до преградата, за да могат всички да я видят добре.

— Ейприл беше с къси панталони.

— Къси панталони. Да, точно така. И не джинсови, а брезентови.

— Да, забравих. Беше тъмно.

— А как беше облечена Холи Фалоус?

Арло мълча известно време.

— Не помня как бяха облечени. Бях по-загрижен к-к-как ще го направя.

— Имаш предвид как ще ги убиеш?

— Да.

— Нека поговорим за това. Казал си на полицията, че си държал Ейприл Фалоус в огъня, като си я натискал с ботуша си в гърба, така ли?

— Възразявам — обади се Кели. — Подвеждащ въпрос.

— Моля за разрешение да се отнасям към свидетеля като с враждебен.

— Разрешавам.

Дилън отново се обърна към Арло.

— Държал си я в огъня с ботуша си върху гърба ѝ, така ли?

— Да.

— Но по ботушите ти не са били открити изгаряния или следи от овъгляване?

Арло преглътна.

— Не, предполагам.

— По ръцете и краката ти не е имало следи от изгаряния в нощта, когато полицията те е прегледала, нали?

— Не.

Дилън застана пред Арло.

— Колко пъти замахна с бейзболната бухалка, за да разбиеш черепа на Уилям Пейдж?

— Ами, не знам. Размахвах я, докато той падна.

— Един път, два пъти?

— Вероятно два пъти.

— Арло, бих искал да видиш доклада на съдебния лекар. Не си го чел, нали?

— Не.

— Какво пише тук? Отбелязаният откъс?

Арло не отговори.

— Арло, моля те, кажи на съдебните заседатели какво пише.

Арло се прокашля.

— Пише, че Уилям Пейдж има най-малко четири наранявания в черепа от удари с тъп предмет, по всяка вероятност бейзболна бухалка.

— Четири значи. Тогава онзи, който го е убил, е замахнал четири пъти, за да го повали и да разбие черепа му. Би било доста трудно да разбиеш черепа на голям човек само с едно замахване на бухалка, нали?

Арло преглътна.

— Аз ги убих, господин Астър. Аз го направих. Само защото не си спомням подробностите, не означава нищо.

— Какъв беше цветът на косата на Ейприл Фалоус?

— Какво?

— Какъв цвят беше косата ѝ?

— Руса.

— Навсякъде ли руса?

— Да.

Дилън взе друга снимка. Кадър отблизо на лицето на Ейприл, където ясно се виждаха червените краища на косата ѝ и червен кичур в лявата страна.

— Не е цялата руса, нали?

— Трудно е да се види в тъмното.

— Да, но ти си разрязвал жертвите… колко дълго? Най-малко един час, нали? Твърдиш, че си я обезглавил след смъртта, но не си забелязал, че е имала червени кичури?

Арло не отговори.

— С какви обувки беше Ейприл?

— Не знам. Беше тъмно.

— С какви обувки беше Уилям Пейдж?

— Не знам.

— А Майкъл Търнър?

Арло се размърда неспокойно на мястото си и по лицето му се изписа гняв.

— Вече казах, че беше тъмно и не видях.

— Телата са били положени в пози по някое време след смъртта, нали?

— Да — усмихна се леко Арло. — Помислих си, че ще бъде забавно да тероризирам госпожица Холи Фалоус, когато се върне и види всичко това.

Дилън трябваше да положи усилия, за да не се обърне и да види реакцията на Холи Фалоус.

— И когато си полагал в пози телата, е трябвало да повдигнеш отрязаните крайници, така ли?

— Да.

— Това включва краката. Убиецът е отрязал краката на Ейприл Фалоус и Майкъл Търнър в коленете. Начинът, по който са били наредени, показва, че той е трябвало да ги повдигне, нали?

Арло започна нервно да потърква пръсти един в друг.

— Да.

— И така, ти събличаш дрехите, но оставяш обувките, вдигаш краката, държиш ги в ръцете си и нареждаш телата, а не можеш да ни кажеш какви обувки са носили?

— Не е така. Когато убиваш хора, всичко става много бързо. М-м-мозъкът ти сякаш е на автопилот. Не забелязваш детайлите.

— О, но в самопризнанията си ти споменаваш детайли, нали? Говориш колко далеч си бягал след Холи, как си чувствал бухалката, когато си удрял по главата Майкъл Търнър, как си заредил капана за мечки, за да го хване… И като стана дума за това… — Дилън се обърна към Хамилтън. — Почитаеми съдия, искам разрешение да помоля господин Уорд да представи демонстрация за съдебните заседатели.

— Разрешавам.

Дилън отиде при съдебната секретарка и поиска две веществени доказателства, които вече бяха представени в съда. Тя влезе в стая зад масата на съдията и излезе, носейки капана за мечки и бейзболната бухалка, която бяха намерили в бунгалото, и двете сложени в дебели найлонови пликове.

— Арло — каза Дилън, извади капана за мечки и го постави близо до съдебните заседатели, — моля те, ела тук.

Арло застана до Дилън, скръсти ръце на гърдите си, стисна устни и се втренчи в капана.

— Това ли е капанът, който се предполага, че си използвал за Майкъл Търнър?

— Да.

— Тогава, моля те, би ли заредил капана по същия начин, както си направил в онази нощ?

— К-к-какво искаш да кажеш?