Цялото това шоу, дами и господа, е изиграно за вас. За да ви убеди, че някой друг, а не Арло Уорд, е убил Майкъл, Уилям и Ейприл и за малко не е убил и Холи. Гениално е и за малко да проработи… Господин Астър и госпожица Ричи, и двамата блестящи адвокати, не са нищо друго освен пионки в тази партия шах. Арло Уорд се е нуждаел от адвокати, които ще пледират невиновен, докато той настоява, че го е направил. Арло Уорд се нуждае вие да повярвате, че иска да бъде осъден, за да осигури пари за съпругата и детето си. Съпругата, която свидетелства тук в съда и ви каза колко пъти ѝ се е налагало да ходи в спешното отделение заради него. И кой знае колко пъти не е ходила в спешното отделение. — Кели млъкна и сплете пръсти, изчаквайки, за да се увери, че ще изрече думите си така, както подобава. — Когато отидете в стаята за размисъл, замислете се какво може да се е случило, за да е вярна историята му. Арло Уорд случайно е бил на точното място в каньона Койот, където са били жертвите. Случайно е отишъл там, когато те вече са били мъртви. Случайно е бил в състояние, в което е почувствал, че психичното му заболяване се влошава и е трябвало да намери начин да се сдобие с много пари за семейството си. Бейзболната бухалка, с която е убил жертвите, и ножът, с който ги е осакатил и разчленил след това, случайно не са в него, но бухалката е открита в бунгало наблизо. Ако някой наистина иска да бъде заловен и да поеме вината, нямаше ли да задържи бухалката и ножа? Не и ако играе дълга игра. Защото оръжията на убийствата убедително биха свързали Арло Уорд с убийствата.
80.
Когато заседанието на съда свърши и всички си тръгнаха, Дилън остана. Лили го покани на вечеря, но той каза, че е твърде зает със заключителната си пледоария. Не беше вярно. Дилън беше готов с речта си и дори я научи наизуст.
Нещо го човъркаше отвътре и не го оставяше на мира, беше му необходимо време да остане сам и да мисли. В ума му непрекъснато се въртяха заключителните аргументи на Кели.
Любимата игра на Арло, „Го“, беше изключително сложна — стратегическа игра, която изискваше мислене много ходове напред… точно като шаха.
Дилън се прибра вкъщи и тъй като забрави да купи вечеря, поръча пица за всички. След това отиде в домашния си кабинет и включи компютъра.
Влезе във форума на последователите на реални престъпления и в подкатегорията за случая на Арло Уорд и започна да чете постингите. Много от новите коментираха днешното развитие и колко добра е била заключителната реч на прокурорката. Някои обаче пишеха, че тя не е обяснила задоволително как Арло може да е научил за убийството на семейство Бенет, щом полицията не е съобщила подробностите, и имаше дебат дали това е чиста случайност, или Арло е имитирал убийството на семейство Бенет.
Минутите се превърнаха в часове, Дилън дори не ги усети. Очите му се премрежиха и се наложи да направи почивка, излезе навън. Въздухът беше хладен и по небето имаше звезди. Дилън пъхна ръце в джобовете и дълго гледа нощното небе, после се върна в кабинета.
Продължи да чете постингите във форума. Някои от уебхрътките бяха проучили живота на Арло. Дилън се изненада колко много неща са научили, за които полицията не знае. Например името на предишната приятелка на Арло и предишен адрес, който не фигурира в официалната информация за него. Винаги някой, който познава някого, знае още нещо, допитването до хората, изглежда, имаше обхват, който правоприлагащите органи пренебрегваха.
Дилън пиеше енергийни напитки и това го изнервяше, но поддържаше ума му ясен и нащрек поне за известно време.
След няколко часа превъртане и четене очите и кръстът го заболяха още повече. Той стана и протегна ръце над главата. Чудеше се дали да вземе ибупрофен, когато погледна надолу и забеляза заглавието на темата на един от линковете по-надолу в списъка. Пишеше:
Дилън седна отново и щракна върху линка. Отвори се екранна снимка със списък с имена, всяко с национален флаг и цифра до него, подредени в колонка, озаглавена ЕЛО12. Дилън провери в „Гугъл“ думата и откри, че е свързана с играта „Го“.