Кървавата река

— И тогава ние се качваме на борда, така ли?

— Да. Какво мислиш?

— Е, дотук не е сложно. Остава проблемът как да отидем там, а и още не знаем кога ще пристигне корабът.

— Прав си. Просто трябва да чакаме, докато се появи.

— В Бентън Харбър?

— Или наблизо. Значи трябва да тръгнем възможно по-бързо.

— Разбирам… — Кадилак имаше сериозни основания да се тревожи за тактиката на Стив. — Да предположим, че корабът с колела не се появи цяла седмица. Какво предлагаш да направим — да поискаме джапите в Бентън Харбър да ни осигурят храна и квартира?

— Не. Ние с теб ще ловим риба.

— Да ловим риба? — Кадилак и Клиъруотър се спогледаха, после мютът каза: — Никой от нас не знае да лови риба.

— Докато стигнем там, ще се научим. Двамата лодкари Коджак ще ни научат.

— А Клиъруотър?

— Аз ще остана тук — каза тя.

— Като заложник?

— Не. Като наша последна отбранителна линия. Ако не успеем да потопим кораба с колела… — Стив не довърши.

— Значи не си съвсем против използването на земна магия — каза подигравателно Кадилак.

— Това зависи от Клиъруотър. Но ако тя реши да го направи, това ще стане чак след като ние с теб сме опитали всичко друго… и не сме успели.

Кадилак се обърна към Клиъруотър.

— И си съгласна, така ли?

— Бих предпочела да дойда с вас, но иначе да, съгласна съм. Ти можеш ли да измислиш нещо по-добро?

Кадилак видя предизвикателния й поглед и насочи вниманието си към картата.

— Аз не се страхувам да участвам в самоубийствена мисия… просто не искам да умра преди да имам възможност да вляза в бой с врага. Тези лодчици не са направени за пресичане на такива огромни водни пространства.

— Няма да ги пресичаме — каза Стив. — Ще плуваме покрай брега. — И показа на картата. Щяха да заобиколят извития южен бряг на езерото, без да губят брега от поглед.

За защита от времето щяха да опънат кожи на дървена рамка, за да има сухо място, където да спят на смени. Стив предложи също да сложат мачта и платно, като на малките лодки на майсторите на желязо, каквито бяха видели по река Хъдсън. Платното щеше да бъде направено от няколко рогозки за приказване — една от стоките, която се разменяше от джапите на търговския пункт.

За храна Стив предложи да вземат сушена риба и да я допълват с прясна, която успеят да уловят по пътя с мрежи. Щяха да използват мрежите и като доказателство, че са обикновени рибари, но щяха да ги пускат само ако заподозрат, че на брега живеят други племена.

След като пристигнеха в Бентън Харбър, щяха огледат внимателно сушата с далекогледа, да хвърлят мрежите, да отидат на пристанището и да се опитат да продадат на джапите прясна риба.

Тогава, обясни Стив, в играта щяха да влязат уменията на Кадилак — например да подслушва японците, за да научи кога се очаква да пристигне наказателната експедиция. А когато корабът дойде, те ще са станали обичайна гледка и ще могат, без да събуждат подозрение, да се мотаят около джапите и да се качат на него.

— Това е — завърши Стив. — Дотук планът е добър. Намери слабите места в него.

Кадилак се загледа в огъня и се замисли. Мисълта да плуват с лодка беше достатъчно ужасна; перспективата да прекарат като в капан на кораба трябваше да приеме смело, за да не изгуби инициативата. Макар и със слаби места, планът имаше достатъчно достойнства, защото след като стъпеха на борда, всичко зависеше от неговите лингвистични способности и това щеше да му върне ръководната роля.

Беше време да възстанови равновесието.

— Мина ли ти през ума, че край Бентън Харбър може да има племе рибари? Ако те вече търгуват с джапите, могат да се ядосат, ако се опитаме да се намесим.

Стив отхвърли възражението.

— Ще им кажем, че сме се загубили. Ветровете са ни отклонили от курса.

— Добре, да предположим, че предложат да ни покажат пътя?

— За това ще мислим, когато отидем там. Стига, Кади. Джапите може да са избрали това място точно защото наблизо няма никой.

— Може и да е така. Да предположим обаче, че не проявят интерес да търгуват с нас. Те самите са доста добри рибари.

— Няма да ни навреди да попитаме. Кристо! Трябва да използваме всички възможности. Когато казах да посочиш слабите места, имах предвид големи. Това, което посочваш, са дреболии!

— Тепърва започвам. Добре, ще ти покажа един голям недостатък. Използването на платно от слама. Коджак не правят платна, което, ако се замислиш, означава, че никои и от съседите им не правят платна. Корабите, които посещават търговския пункт, се движат от колела, захранвани с пара. Единственото място, където мют може да е видял лодки с квадратни платна, изтъкани от слама, е Ни-Исан. Ако аз съм капитанът на кораба в Бентън Харбър и видя да идват мюти с такава лодка, ще ги заподозра, нали?

— Прав си… Браво, че се сети.

— Имам друга идея, която може да свърши по-добра работа от опита да им продадем риба, която те не искат.

— Казвай.

— Вместо да пращаме гълъба, който чакат джапите, защо ние не им занесем съобщението?

— Искаш да кажеш от Карнеги-Хол?

— Да. Връщаме двата живи гълъба и останалите панделки, за да докажем, че сме в играта…

— И да потвърдим, че Коджак все още държи петима пътници…