Кървавата река

Шарките по телата им, които бяха автентични репродукции на изпъстрените с цветни петна кожи, с каквито бяха родени повечето мюти, нямаше да се изтрият колкото и силно да ги търкат със сапун и вода; само действието на масления сок от едни смачкани розово-червени листа можеше да разруши растителните багрила. Но тъй като кожите им нямаха обичайните груби подутини като от разширени вени — третата деформация, която разграничаваше мютите от другите хора — те си бяха придали вид на хора с „бучки по главата“, за да скрият факта, че всъщност са с прави и гладки кости.

Необходимостта да приличат на своите домакини Коджак ги накара да изберат Рейджинг-Бул и Дет-Уиш измежду многото доброволци. С изключение на жилките като кора на дърво на челата си двамата лодкари бяха с гладка кожа. Израстъците на челата им — костни тумори, наследствен дефект в генетичния код на мютите — бяха покрити с ленти плат, за да изглеждат четиримата еднакви на вид.

Като дете на Федерацията Стив се къпеше ежедневно още откакто можеше да стои на краката си, но преди да отиде в Ни-Исан Кадилак никога не беше изживявал удоволствието да се изкъпе с гореща вода. Любимите на майсторите на желязо каци даваха на къпещите се много чудесни възможности и двукратните ежедневни срещи с „телячките“ бяха една от най-приятните страни от този процес. Друго голямо откритие беше освобождаващият либидото ефект на сакето — бледожълта течност, приготвена от ферментирал ориз. Топлата прегръдка на водата му върна спомена и за двете и заедно с това острото разбиране, че тялото му все още жадува за освежителна глътка алкохол. Кадилак потисна неочакваната жажда, стиснала го за гърлото. Гласът на Стив прекъсна бляновете му.

— Кади! Свали лентата на челото си и го измий, докато наоколо няма никой! — Стив обърна гръб към плаващия дом, потопи главата си и почна да я мие.

Кадилак направи същото, после завърза лентата около мократа си коса. Стив точно я завързваше, когато видя Курабаши да идва към тях, следван от две домашни прислужнички. Първата носеше чисти дрехи, втората — някакви навити сламени рогозки. Курабаши пък носеше пръчката си. Когато имаше работа със строителни работници, той обикновено я размахваше като символ на властта си. Досега не го бяха виждали да я употребява, но опасността това да стане винаги съществуваше.

Бит достатъчно като пощальон, Стив не бързаше отново да го сполети същото. Той натри сапун в косата си и тя бързо се покри с пяна.

Слугините постлаха сламените рогозки на няколко стъпки от кацата и първата жена, тайландка, постави на всяка сандали с въжени подметки и грижливо сгънати бели памучни панталони и туники. После двете жени се поклониха и заситниха към кораба. Дрехите — туники с широки ръкави и панталони с крачоли до коленете — бяха почти същите като онези, които бяха дали на Кадилак в Херън Пул.

Курабаши измъкна пръчката изпод мишницата си и я сложи зад гърба си. После, стиснал я здраво, бавно тръгна около кацата. В баните на майсторите на желязо каците бяха сложени в дупки на покрит с талпи под за лесно влизане и за да може гърбът на къпещия се да бъде изтрит от някой, коленичил отвън; тук на брега горният край на кацата беше на нивото на подмишниците на Курабаши.

— Вие изми крака… задници, тревна маймуна?

— Да, майстор на желязо! — отвърнаха те в хор.

Курабаши кимна.

— Навън! Направи отново за аз да види!

Стив и Кадилак изскочиха от кацата и започнаха да се търкат от петите до кръста под втренчения поглед на сержанта. За щастие Стив се беше погрижил да оцвети космите около срамната си част също кафяви. Той имаше много малко косми по гърдите, докато при Кадилак те образуваха тъмна сянка, която вървеше надолу от гръдната кост през пъпа до слабините. Краката му също бяха покрити с косми.

Курабаши, като всички майстори на желязо, нямаше никакви косми по тялото и освен оскъдните къси мигли нямаше никаква коса и на главата. Той ги огледа със смесица от любопитство и отвращение, след това размаха пръчката.

— Хох-кей! Обратно във вода! Измие останало тяло!

Те продължиха с гърдите, ръцете и лицата, изтъркаха си един на друг гърбовете, после започнаха да плакнат пяната от косите.

Курабаши удари силно с пръчката по ръба на кацата.

— Не! Не! Не добър! — Той бодна лентата на главата на Кадилак. — Махни това преди измие коса!

Кадилак и Стив се спогледаха угрижено.

— Изглежда, ще трябва да намерим някакво обяснение…

— Тогава най-добре измисли нещо умно. — Стив смъкна лентата си и се мушна във водата. Кадилак направи същото, след това излезе и започна да си мие косата.

Когато Стив се показа от водата, Курабаши попита:

— Тревна маймуна… защо ти вече няма бучки на лице?

Със зачервени кожи от енергичното бърсане Стив и Кадилак бяха подкарани по трапа в чисти, сухи дрехи и спряха на предната палуба на плаващия дом. След като им каза да постелят сламените си рогозки на палубата, сержант Курабаши ги остави под бдителния поглед на четирима въоръжени войници и закрачи към квартирата на Уантанабе. Десетина минути по-късно се появи главният джап. Не изглеждаше много доволен.