Кървавата река

Следвайки примера на Кадилак, Стив падна на колене на рогозката и наведе глава, когато Уантанабе се изправи пред тях и пъхна под носовете им парцаливите превръзки за глава. Те бяха сгънати така, че пришитите камъчета да се виждат.

— Така, тревни маймуни… вие иска обясни таз измама?

Сега, когато имаше предимство във височина, той беше изоставил жабешката си поза. Старата практика на котка и мишка…

Кадилак стисна молитвено ръце и погледна косо към Стив. Очите му казваха: „Добре, умнико, искаш ли да обясниш защо сме направили това? Започвай да говориш.“

„Кучи син…“

— Не сме искали да ви измамим, майсторе на желязо! — започна Стив. — Камъните са само за, хм… за, хм…

Кадилак го избави от затруднението.

— … да прикрият нашия срам! Ние сме с кожи на Плейнфолк, но като наказание за лошия ни предишен живот Великата небесна майка не ни е дала същите тела като тези на нашите братя от племето. Откакто сме родени, нашите майки държат главите ни увити с ленти с камъни… защото нашият срам е и техен. И така започнатото от тях ние продължаваме и до днес.

„Не е лошо, Кади… не е лошо…“

Уантанабе отстъпи назад и заговори с верния си сержант. Кадилак успя да чуе по-голяма част от разговора. Главният джап се беше хванал на неговата измама, но това решение беше неохотно, повлияно от факта, че корабът с колела с всяка минута идваше по-близо.

Уантанабе подаде лентите на Курабаши. Стив и Кадилак затаиха дъх и обърнаха очи настрана, когато той ги размаха пред тях.

— Добра история. Но тя вярна е?

Кадилак се поклони още по-ниско.

— Плейнфолк говорят само истината пред майсторите на желязо. Воин, който лъже, за да спаси живота си, е без чест. Това е закон за моя народ.

Етическите кодекси за поведение бяха нещо, което майсторите на желязо можеха да разберат.

— Коджак наистина силни воини — призна Уантанабе. — Аз също знае срам, кой може дойде от нещастно обстоятелство на рождение. Това може обясни много неща.

Кадилак наведе глава.

— Майсторът на желязо има много мъдро и милостиво сърце.

„По-леко, Кади. Няма нужда да преиграваш…“

— Но сегашна трудност остава. Истината може потвърди летописец. Дотогава трябва намери начин да спрем по-нататъшен маймунски бизнес! — Уантанабе се изсмя силно при това остроумие и всички останали се присъединиха към него. В Ни-Исан, когато шефът се смее, ти си длъжен да се смееш по-силно и да продължиш, докато усмивката не слезе от лицето му.

По сигнал на Уантанабе Курабаши отиде до люка на предната палуба и извика някого отдолу. Появиха се трима войници. Единият носеше вериги, двамата други влачеха тежки квадратни дървени стеги. Бяха направени от две парчета, дебели около три пръста, с дупка по средата и свързани с желязна лента. Дадоха веригите на Стив и Кадилак и им наредиха да ги сложат един на друг на глезените и китките. Когато те го направиха и отново коленичиха на рогозките, разбраха защо стегите са направени от две половинки с панта на едната страна и болт на другата. Бяха за слагане на врата.

Стегите бяха няколко пръста по-широки от раменете им. Заключиха ги около вратовете им, прекараха веригите от китките през стегите и ги прикрепиха с други болтове. Беше брутално просто и пъклено хитро. За да запазиш равновесие, когато стоиш прав, трябваше да се прегърбиш, а за да намалиш налягането на желязната яка в основата на врата, трябваше да поддържаш стегата с две ръце.

Уантанабе застана за момент пред тях да се наслади на затрудненото им положение, след това, доволен, че няма вероятност да му причинят никакъв по-нататъшен проблем, се прибра. Курабаши каза на Стив и Кадилак, че могат, ако желаят, да седнат на рогозките си.

След като войниците отидоха да се приготвят за пристигането на кораба с колела, Стив се опита да намери най-доброто положение за стегата на врата си. Нямаше такова.

— Това ме убива…

— Мен също — прошепна Кадилак. — Какво, в името на Мо-Таун, ще правим, ако така оковани ни качат на борда на кораба?

— Нека най-напред ни качат. За другото ще мислим по-късно.

— Но…

Стив го прекъсна.

— Чуй ме. Убиха ли Дет-Уиш?

— Едва не го убиха.

— Да, но важното е, че не го убиха. Всичко това е част от тяхната тактика да ни накарат да се опитаме да разгадаем намеренията им. Това е техника на опит и проверка. Ако изпълняваш една операция и не знаеш какво да правиш по-нататък, най-добрият начин да запазиш самообладание — и да прикриеш собствената си несигурност — е да извадиш от равновесие другия. Действа безотказно.

— Надявам се да си прав. Звучи ми сякаш пикаеш срещу вятъра…

— Кади! Отучи се от това! Всеки път, когато изпаднем в затруднение, ти отхвърляш успокоителното. Просто се опитай да се успокоиш. Нещата винаги вървят от лошо към по-лошо, преди да станат по-добри. Мога да чета тези хора като видеоекран. По дяволите! Ти си този, който се предполага, че е експерт. Не можеш ли да видиш в какво състояние е?

— Той е разтревожен, да…