Кървавото евангелие

— Аз оставам. Вие вървете.

— Не — забави крачка Джордан.

— Вие сте предреченото трио — просто рече Леополд. — Моят дълг е да ви служа. Намерете Рун. Вземете книгата. Това е вашият дълг.

Джордан стисна зъби, но не каза нищо.

— Вървете с Бог. — Леополд спря на завоя и сребърният му меч проблесна, когато се обърна да посрещне врага.

Без друг избор, Ерин затича с Джордан, гонена от чувството за вина, че изоставят Леополд. Но колко други вече бяха дали живота си, за да могат да продължат напред? Трябваше да отдадат почит на пролятата кръв, като не се предадат.

Зад нея се разнесоха ужасни писъци, придружени със звън на метал.

Някъде там младоликият учен се беше изправил срещу дивите стригои сам — но колко ли дълго можеше да ги задържи?

Тя се съсредоточи да движи натежалите си крака, да не се предава.

Лъчът на фенерчето на Джордан танцуваше в такт с крачките им и осветяваше гладкия под, масивните блокове под краката им, грубия каменен свод, който се извиваше над тях.

Ерин изгуби представа за време и разстояние. Светът ѝ се свеждаше само до следващата крачка.

Далеч отпред се появи слаба светлина.

Джордан я задърпа напред.

Светлината се засили.

Източникът ѝ се появи след поредния завой. Идваше от фенерче, закрепено за цевта на пистолет. Светлината очертаваше стройната фигура на Батори. Червената ѝ коса падаше свободно на раменете ѝ. Беше с гръб към тях.

Беше насочила оръжието си към Рун.

На няколко метра от нея Рун се бореше с вълка, притиснат от масивното му тяло.

Звярът ръмжеше в лицето му и пръскаше слюнка, готов да разкъса гърлото му. Само че този път Рун беше достатъчно силен, за да го задържи. Двамата сега не си отстъпваха. Свещеникът обаче напрягаше всичките си съживени сили, за да противостои на чудовището.

Изцяло погълната от борбата, Батори не забеляза внезапната поява на Джордан и Ерин. Тя пристъпи към борещата се двойка с пистолет в ръка, решена да сложи край на безизходното положение с няколко сребърни куршума.

Трепереща от слабост, Ерин побутна мълчаливо Джордан.

„Помогни му!“

Изражението на Джордан беше сурово. Той остана да стои сковано и не посегна към оръжието си.

„Достатьчно...“

Ерин се освободи от прегръдката му и извади колта. По-рано беше изпразнила почти цял пълнител във вълка. Куршумите едва го бяха накарали да трепне. Не можеше да го убие с пистолет.

Трябваше обаче да направи нещо.

Все още обърната с гръб към тях, Батори стигна до вълка и насочи пистолета към лицето на Рун.

— А сега да се освободим и двамата.

Ерин забеляза превръзката над лакътя на Батори. Светеше в бяло в сумрака.

Превръзката я върна отново в цирка на Нерон. Спомни си как беше отворила раната на Батори, как тя беше отблъснала панически вълка от себе си и как Михир се държеше на разстояние от капещата кръв. Ерин никога не бе виждала стригой да реагира по такъв начин на кръв. Михир се страхуваше да не докосне дори една-единствена капка. Побле си представи как неговата кръв задимя, когато се сля със сребристо-алената капка на пода на килията.

Вече знаеше какво трябва да направи.

Дръпна се от Джордан, така че Батори да се озове между нея и вълка. Прецени ъглите. Вдигна пистолета с двете си ръце, прицели се и пое дълбоко дъх.

При издишването плавно натисна спусъка.

Пистолетът изтрещя оглушително в тунела.

Батори залитна напред, а вълкът зави в агония.

Джордан изненадано се обърна, но Ерин не откъсна поглед от Батори и се прицели за втори изстрел.

Вълкът отскочи от Рун и започна да тича в кръг, като се мъчеше да захапе собственото си рамо. Куршумът беше преминал през тялото на Батори, преди да улучи вълка, и бе пренесъл със себе си кръвта ѝ. Козината на чудовището беше опърлена, от раната бълваше дим.

Кръвта на Батори беше отровна за стригоите — и за създадените от тях бласфемари.

Батори се обърна към Джордан и Ерин. Кръв пропиваше ризата ѝ над десния хълбок. Погледът ѝ се закова върху враговете ѝ. Устните ѝ се извиха в презрителна усмивка. Тя вдигна пистолета си към тях.

Без да губи самообладание, Ерин дръпна спусъка още три пъти.

Куршумите се забиха в гърдите на Батори — и оттам в хълбока на вълка.

Жената отлетя назад и се блъсна в стената с окървавени гърди. Свлече се на пода с широко отворени от изненада очи. Пистолетът ѝ изтрака върху камъка до отпуснатата ръка.

Вълкът се разтресе и рухна. Кръвта димеше по тялото и се пенеше в устата му. Неспособен да се изправи, той запълзя по корем, като скимтеше и оставяше след себе си тъмна кървава диря.

Добра се до Батори и отпусна глава в скута ѝ. Тя вдигна ръце и го прегърна през врата.

Зад тях Рун се надигна с мъка на крака и взе пистолета на Батори.

Изправи се и се обърна към Ерин. Когато я видя, устните му се раздвижиха в сянка на уморена усмивка. Изпита огромно облекчение, че я вижда — а може би и нещо повече. Така или иначе, това бе първата му истинска и откровена усмивка, която виждаше тя.

Рун изглеждаше млад, уязвим и съвсем като човек.

Тя залитна към него, но Джордан я задържа.

— Достатъчно.

Той вдигна оръжието си.

Усмивката изчезна от лицето на Рун.

И с изчезването ѝ светът стана по-мрачен.

62.

28 октомври, 18:54 ч.